Мине не мине време, и Реформаторският блок започва да плаши, че ще напусне управляващото мнозинство. Преди беше заради неприемането на антикорупционния закон на Меглена Кунева, сега заради другото им важно предизборно обещание – конституционните изменения.
"Ако квотите (бел. а. – за разпределението на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска) бъдат променени, моето лично решение ще е, че не мога да бъда част от мнозинството. В момента не мога да говоря за политическите сили, но това е един от редките случаи, в които мога да взема категорична лична позиция, която би могла да бъде и различна от тази на ДСБ, и от тази на блока", посочи съпредседателят на парламентарната група на реформаторите и лидер на ДСБ Радан Кънев. Реакцията му не бе случайна. В четвъртък (17 септември) ГЕРБ даде знак, че окастрените промени в основния закон могат да бъдат подстригани още малко.
"Възможно е в предложенията за второ четене да има варианти по отношение на разпределението на Висшия съдебен съвет на две колегии – съдийска и прокурорска. Има логика в това, има заявления на политически сили, че имат резерви в един или друг смисъл, така че аз лично очаквам такива предложения", коментира председателят на правната комисия Данаил Кирилов.
Заплахите на реформаторите, че ще напуснат управляващото мнозинство, станаха толкова редовни, колкото и обичайната сутрешна гледка как Николай Колев-Босия и шепа негови съмишленици посрещат депутатите, хвърляйки по тях развалени домати, яйца и даже ролки тоалетна хартия. Всеки път актът приключва по един и същ начин – с арест за няколко часа, но недоволството на "босите" съвсем омръзна на Цецка Цачева. Този път председателят на Народното събрание заяви, че българският парламент е може би единственият в целия Европейски съюз, чийто вход служи и за пешеходна зона. Г-жа Цачева може и да е права, но, изглежда, и понятие си няма какво се случва напоследък например пред украинската Рада, та по думите ѝ това нашето не било протест, а криминално деяние.
Освен около Сградата на съединението страстите и вътре в нея дотолкова се разгорещиха на 17 септември, че независимият народен представител Велизар Енчев бе изгонен от пленарната зала. По време на обсъждането на законопроекта за премахване на давността за престъпленията, извършени по време на тоталитарния режим, той коментира от парламентарната трибуна, че Народният съд навремето бил създаден в резултат на международни договорености, а над 80% от участващите в него били земеделци. По тази логика и техният лидер – военният министър Николай Ненчев, бил "криптофашист" (скрит фашист). Председателстващият заседанието Димитър Главчев спря микрофона на Енчев и го отстрани от заседанието. Същото стори и със социалиста Филип Попов, който заради приемането на норматива обвини Народното събрание в нищета. Случилото се накара левицата да поиска оставката на Главчев.
Междувременно лидерите на партиите от управляващото мнозинство отправиха от парламентарните кулоари критики към предложението на Министерството на финансите да се въведе нов данък до 2% върху доходите на работещите, който да остава в общините. Първо Радан Кънев отбеляза, че няма особени симпатии към идеята. По-късно и лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че формацията има различия с финансовото ведомство. Срещу предложението се обявиха също БСП и Патриотичният фронт. Това предизвика Кънев да напише във Фейсбук, че Народното събрание е влязло в историческата си роля на коректив на изпълнителната власт.
В политическия живот се намеси и Върховният административен съд, който отмени решението на ЦИК номерата на формациите за предстоящите кметски избори на 25 октомври да се избират чрез жребий на централно ниво. Това стана след жалбите до съда, подадени от БСП, Реформаторския блок и Единната народна партия. В тях се посочваше, че решението на Избирателната комисия от 11 септември противоречи на Избирателния кодекс и че по този начин се дава предимство на партиите пред независимите кандидати и местните коалиции. Решението на магистратите на практика означава, че във всяка област политическите формации ще бъдат с различни номера в бюлетините, тъй като жребият ще се тегли от общинските избирателни комисии.
"Единният номер ще помогне най-вече на "изборните" туристи, за които ще е по-лесно да помнят едно число, независимо в кое населено място ще трябва да гласуват", коментира преди време депутатът реформатор Димитър Делчев.
Със сигурност обаче изминалата седмица ще се запомни най-вече от лидера на "Атака" Волен Сидеров, на когото му се роди син. Атакистът влезе в стаята на всяка от парламентарните групи, а и в кабинета на председателя Цецка Цачева, с отбрани напитки и загърбил всякакви политически препирни и различия. Поздравления към бащата отправи даже съпредседателят на парламентарната група на Патриотичния фронт Валери Симеонов, независимо от крайната им взаимна неприязън. Кратко текстово съобщение до Сидеров изпратил и премиерът Бойко Борисов. Предводителят на "Атака" не разкри пълното съдържание на есемеса, но подсказа, че ставало дума за майсторлъка детето да бъде момче.
