Петър Драмов
УниКредит Булбанк АД
Няколко дилъри и инвеститори стоят до една дърво и чакат… Фeд. Няма шега – ситуацията доста приличаше на тази в пиесата на Бекет ("В очакване на Годо"). Управителният съвет на централната банка на най-голямата икономика в света трябваше в четвъртък да се изкаже по отношение на лихвената си политика. В това време участниците на финансовите пазари се разкъсваха между бушуващите в тях страх и алчност. Страх да не загубят пари и порив на алчност да спечелят още повече. От решението и изказването на председателя на фонда Джанет Йелън зависеше накъде ще се насочат цените на корпоративните и държавните ценни книжа, на суровините и металите, на валутите и на златото.
Да, ама най-влиятелната дама в света на финансите реши друго. И тревожните мисли, които витаеха в главите на финансови стратези, на професионални инвеститори, на капиталови търговци и търговски спекуланти, поне засега отшумяха.
Мнението или желанието на повечето от тях бе ерата на нулевите лихви най-после да приключи. Това бе и основната причина цената на акциите да се повиши, а тази на държавните книжа да се понижи. Щатският Dow Jones индекс се повиши с 400 пункта, т.е. с над 2%, а цената на 10-годишните държавни облигации се снижи с 1 долар, увеличавайки доходността им с близо 10 базисни пункта.
Китай и Малайзия наляха допълнително масло в огъня, като разпродаваха инвестициите си в щатски долари, инкасирайки пари по сметка, с които много по-лесно ще могат да подкрепят икономиката си.
От така създалата се ситуация книжата на Гърция, Турция и Русия спечелиха, увеличавайки стойността на държавните си облигации. Цените на книжата на всички останали страни пострадаха много. Особено тези на Швеция, на Швейцария, Англия и Германия, считани за острови на сигурността и стабилността.
На този фон цената и на българските облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, пострада, рефлектирайки в повишаване на доходността им, поради обратнопропорционалната зависимост.
С 20 цента се понижи цената на най-дългосрочната ни емисия, тази с падеж март 2035 г., и в края на периода се търгуваше при 88.1 евро за 100 номинал. Нейната доходност вече е по-висока с 2 базисни пункта и е 4.02% на годишна база.
Стойността на емисията ни с падеж през март 2027 г. също се понижи, но с повече. Тя се търгуваше с 50 цента по-евтино спрямо края на предходната седмица. Достигна 95.15 евро за 100 евро номинал, осигуряващи 3.14% годишна доходност. С по-скромните 30 цента се понижи цената и на най-търгуваната ни еврооблигационна емисия с падеж през септември 2024 година. Понижавайки се до 101.2 евро за 100 номинал, тя увеличи носените от нея печалби за купувачите си с 5 базисни пункта – до 2.8% годишна доходност. С 10 цента по-ниско се договаряха и сделките с книжата ни, излизащи от обращение през март 2022 година. Книжа от тази емисия вече могат да се намерят на 98.7 евро за 100 номинал, осигуряващи 2.22% годишна възвръщаемост.
Битката за книжа на вътрешния пазар обаче е безмилостна и ожесточена. Първичните дилъри са готови да платят прескъпо за всяка деноминирана в левове книга. Основна причина за това е свръхликвидността на банковата ни система, допълнително подпомогната от падежа на книжа за 1.1 млрд. лв., изплатени от Министерството на финансите по дошлите през предходната седмица падежи на ДЦК.
Ето защо цената на предложените на първичния пазар книжа от емисията с падеж през февруари 2020 г. се повиши с 1.3 лв. спрямо достигнатата преди четири месеца и се установи се на 103.9 лв. за 100 номинал. Доходността й е 0.94% на годишна база и е с невероятните 128 базисни пункта по-ниска спрямо доходността на емисията с падеж 2022 година.
