Федералния резерв на САЩ остави без промяна краткосрочната федерална фондова лихва в рекордно ниския почти нулев диапазон между 0,00% и 0,25% с оглед на опасения свързани с глобалното икономическо развитие, волатилността на финансовите пазари и прекалено мудната американска инфлация.
Въпреки че Фед остави открита възможността за първо повишение на лихвите до края на годината и представи нови, малко по-добри прогнози за икономическото развитие на САЩ през тази години, американските централни банкери понижиха техните очаквания за предстоящото темпо на затягане на лихвената политика, намалявайки по този начин шансовете за скорошно вдигане на лихвените ставки.
Фед отбеляза, че постъпилата информация след предходното заседание, проведено през юли, предполага, че икономическата активност в САЩ се разширява с умерено темпо. Домакинските разходи и дълготрайните бизнес инвестиции са нараснали с умерено темпо, като се отчита и по-нататъшно подобрение в жилищния сектор, но в същото време има отслабване на нетния износ. Трудовият пазар продължава да се подобрява, като има солиден растеж на заетостта и спадаща безработица.
Инфлацията обаче продължава да се движи под дългосрочното целево ниво на Фед от 2%, отчасти поради спада, както на енергийните цени, така и на неергийния внос, въпреки че дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни.
В същото време американските централни банкери изразиха безпокойство относно състоянието на глобалната икономика, предупреждавайки, че неотдавнашните развития зад граница и трусовете на финансовите пазари през последните седмици могат да ограничат в известна степен икономическата активност в САЩ и вероятно да окажат по-нататъшен низходящ натиск върху инфлацията в близкосрочен план.
Снощното решение на Фед да запази без промяна основната лихва в страната беше взето с 9 на 1 гласа, като единствено президентът на Фед на Ричмънд Джефри Лакър гласува за повишение на федералната фондова лихва с четвърт процент (с 0,2%).
Перспективите зад граница изглежда са станали по-несигурни, заяви шефът на Фед Джанет Йелън на последвалата след края на заседанието пресконференция. Тя добави, че неотдавнашният спад на цените на американските акции и повишаващата се стойност на долара вече са довели до затягане на пазарните финансови условия, което от своя страна може да забави икономическия растеж в САЩ.
Оповестените след края на заседанието нови прогнози показват, че 13 от 17-те американски централни банкери продължават да прогнозират първо вдигане на лихвените нива до края на 2015-а година, но спрямо 15 членове на Фед на това мнение през юни, като 11 от тях очакват федерална фондова лихва под 0,5% до края на годината при "едва" 7 през юни. Четирима от представителите на Фед вече предполагат, че федералната фондова лихва не трябва да бъде повишена поне до началото на следващата година, след като през юни на това мнение бяха само двама.
Техните нови осреднени прогнози за основната лихва в САЩ за 2015-а година вече са центрирани около 0,375%, което предполага само едно повишение с 0,25% до края на годината, докато само преди три месеца осреднената прогноза беше за лихва от 0,625%, предполагайки две повишения на федералната фондова лихва с по 0,25 процентни пункта.
Членовете на Фед намалиха и техните очаквания за пътя на затягане на лихвените нива през следващите две години, като за 2016-а година прогнозираната осреднена лихва вече е на ниво от 1,375% (спрямо прогноза от 1,625% през юни) и повишение до 2,625% през 2017-а година (спрямо предишна прогноза от 2,875%). Те също така понижиха с 25 базисни пункта и тяхната оценка за вероятното ниво на лихвата в края на предстоящия цикъл на затягане на паричната и лихвена политика до 3,5% (от 3,75% през юни).
Новите по-ниски очаквания за пътя на предстоящото повишение на лихвите е факт, въпреки че Фед оповести по-добри прогнози за развитието на американската икономика през настоящата година. Централните банкери вече очакват осреднен растеж на БВП на САЩ през 2015-а година с 2,1% при прогноза през юни за растеж с 1,9%, но в същото време бяха леко занижени прогнозите за икономическия растеж през следващите две години (до 2,3% от 2,5% за 2016-а и до 2,2% от 2,3% за 2017-а).
