Георги Свиленски е роден във Велико Търново през 1970 година. По професия е строителен инженер. Два мандата е съветник в Столичния общински съвет от квотата на БСП, депутат е в 42-рото и 43-ото Народно събрание, където участва в Комисията по транспорт и транспортна инфраструктура.
Г-н Свиленски, на пропадналото заседание на транспортната комисия през миналата седмица посъветвахте министъра Ивайло Московски да си подаде оставката, за да може да го приеме премиерът, с когото да обсъдят ангажиментите на държавата към транспортния сектор. Дали наистина изпълнителната власт неглижира тези проблеми?
– Думата "неглижиране" е твърде мека, забелязахме неуважение на парламентаризма в България. При положение че Народното събрание е върховният законодателен орган, министърът на финансите Владислав Горанов не участва в заседанието, въпреки че бе официално поканен да присъства на него и при това бе в парламента. Което е недостойно. Но по-голямото притеснение за мен бе, че депутатите от ГЕРБ бойкотираха комисията, в която самите те имат мнозинство. Което обикновено е практика на опозицията. Това го разбирам като неподкрепа на техния транспортен министър, защото той бе там с целия си екип, за да обсъждаме конкретни проблеми.
Всъщност чувствителната тема, която трябваше да се обсъди, бе финансовото състояние на БДЖ и възможността, по думите на министър Московски, да се използват парите от бъдещата приватизация на "Летище София" за покриване на финансовата дупка в железопътната компания, нали така?
– Останах учуден, когато министърът на транспорта Ивайло Московски заяви, че концесионните такси ще бъдат насочвани към БДЖ, тъй като по закон те постъпват в държавния бюджет. Оттам нататък дали част от тях, или цялата сума ще се използва за железниците, си е решение на финансовия министър. Според мен подобни приказки са само индулгенция пред обществеността и най-вече пред работещите в "Летище София", за да се оправдае бъдещата концесия. Аз лично смятам, че още не са използвани всички възможности за подобряване на дейността на столичния аеропорт, а и той не е на загуба…
Нормално ли е обаче най-голямото летище у нас, през което преминават над 3 млн. пътници на година и броят им се увеличава, да има годишна печалба от около 5 млн. лева?
– От две години съм член на транспортната комисия и винаги съм заявявал, че "Летище София" не се управлява ефективно. Точно по това време директорът Веселин Пейков бе заменен с Христо Щерионов, който ръководеше дирекция "Летищно осигуряване на полетите". Но реално рокадата бе вътрешна, защото двамата просто си размениха местата…
В интерес на истината тази рокада стана по време на управлението на БСП…
– Да, точно така – по време на кабинета "Орешарски". Но, ако си спомняте, аз още тогава поставях въпроси и пред министър Данаил Папазов, а след това и пред Ивайло Московски: защо при положение че дружеството има слаби финансови резултати, не се правят никакви промени в мениджмънта му? Отговор така и не получих, но ще продължа да питам с цената на какво става това премълчаване и затваряне на очите.
Не Ви ли прави впечатление, че напоследък "Летище София" обявява раздути обществени поръчки и сключва договори за най-различни дейности за срок повече от една година? Тоест точно преди концесията.
– При държавните дружества винаги остават съмнения, когато се подготвят обществените поръчки, сключват се контрактите и най-вече, когато се изпълняват. Затова задачата на контролните органи, както и на самите ръководители на всяко едно такова дружество е да следят тези процедури да са му от полза. Работа на медиите, а и на нас като опозиция е да изнасяме тези факти на светло.
Не смятате ли, че именно концесията ще реши проблема с лошото управление на аеропорта?
– Когато някой е лош стопанин, то следващият със сигурност ще постигне по-добри резултати. Но аз питам: защо държавата да се отказва от активите си. Столичното летище, "Български пощи", БДЖ… това са изключително важни предприятия – не само за транспортния сектор, а и за страната като цяло. И ако конкретно за летището все пак се обяви процедура за публично-частно партньорство, е необходимо много добре да бъде защитен държавният интерес.
Споменахте БДЖ. Стратегията за оздравяване на дружеството бе разработена и представена пред парламента още през април, но изведнъж зацикли някъде във финансовото министерство и управляващите спряха да говорят за нея.
– Всички политически сили в парламентарната транспортна комисия подкрепихме министър Ивайло Московски да иска пари за оздравяването на БДЖ. И какво се оказа, че те са разработили три варианта на документа, от които нито един няма да гарантира стабилност на железниците. Защото министърът на финансите не иска да приеме дори и най-песимистичния от тях.
Не се ли наляха безсмислено вече твърде много средства в тази компания?
– Да, по принцип в една продънена каца няма смисъл да се наливат пари. Но проблемът е, че държавата не извежда като приоритет жп транспорта, а толерира автомобилния. При все че е по-редно да има конкуренция. Един прост пример – ако един ТИР мине през България, винетката му ще е 20-30 лева. А ако превозите същия товар с влак, цената е в пъти по-голяма и неконкурентоспособна. Е, кой тогава ще предпочете железниците? Да не забравяме, че и Брюксел твърдо застава зад този вид транспорт – заради неговата екологичност…
И още нещо искам да спомена. Сега все повече експерти определят като грешка отделянето на Национална компания "Железопътна инфраструктура" от БДЖ преди влизането ни в ЕС и казват, че двете дружества трябва отново да бъдат обединени. Само че такава стъпка не се вижда никъде в предложената железопътна стратегия. Отделно, двете фирми имат противоречия около документа, което подсказва, че нещо в него не е направено, както трябва. Но нека влезе официално за разглеждане в парламента и тогава ще дадем нашите конкретни предложения и препоръки за промени.
А, ако не влезе?
– Ако не влезе, тежко на сектора. Сега ще гледаме бюджета за транспорта и какви средства да заделим за БДЖ. Как ще стане това без подобен стратегически документ?
Преди време заявихте, че железниците се водят умишлено към фалит и ликвидация. Поддържате ли тази теза и сега?
– Абсолютно. Ако досега някой е твърдял, че всичко е резултат на криза и липса на пари, то от бездействието през последната година, при положение че цялата парламентарна транспортна комисия е за стабилизиране на сектора, се вижда, че се цели унищожаването на БДЖ. И още от следващата година вероятно ще има ново орязване на влаковете. Абсурдно е, че в България, която има дългогодишна традиция в железопътния транспорт, нещата вървят точно към подобна развръзка. Че то промените в конституцията по-лесно ще бъдат приети, отколкото стратегията за оздравяване на дружеството. Как да си обясним това?
Вие сте сред поддръжниците за създаването на изцяло нов закон за движението по пътищата. Бихте ли се аргументирали защо?
– Когато бях избран за народен представител в предишния парламент, стана тежката катастрофа с таксито на "Цариградско шосе". Тогава, като нов член на транспортната комисия, реших да направим една кръгла маса и да чуем мненията на КАТ, инструктори, пострадали, на различни министерства… Оказа се, че действащият сега закон не работи. Когато се правят кръпки през няколко месеца, дори и полицаите, които трябва да санкционират, не могат да запомнят по кой член да налагат наказанията. Ето защо решихме да се спре с поправките на парче и да се направи изцяло нов норматив. В новия мандат на ГЕРБ колегите продължиха тази тенденция. Преди четири месеца отново организирахме подобна обширна среща и отново стигнахме до извода, че е необходим нов закон. Министър Румяна Бъчварова дори пое ангажимента да сформира работна група, която да го напише. И изведнъж сега ни се представят поредните поправки в Закона за движение по пътищата, предвиждащи увеличение на наказанията, заедно с промени в Наказателния кодекс.
Подходът трябваше да е съвсем друг – създаване на няколко раздела, така че техническите неща да се обособят в една част, нарушенията в друга, а правилата за движение – в трета. Иначе одобрявам визията за по-строги наказания за употреба на алкохол и превишена скорост. Интересно е само защо в МВР се задействаха едва сега, когато премиерът Бойко Борисов им скръцна със зъби? За три дни направиха промени, а къде бяха през последните четири месеца?
