Повече от седмица цяла България следи с притаен дъх какво се случва с Волен Сидеров. По телевизиите се въртят клипчета от драматичната му постановка пред клекшопа на "Раковска", за чието съществуване допреди няколко дни със сигурност повечето софиянци дори не подозираха. Вестниците и сайтовете пък се изпопребиха да пишат какво станало, ама кой-какво казал, как се обърнал, кого ударил. После заваляха обвинения, главният прокурор Сотир Цацаров поиска да бъде снет депутатският имунитет на Сидеров и на съпартиеца му Десислав Чуколов. А от своя страна пък "Атака" поиска имунитета на Цацаров. И кашата започна да се сгъстява.
Само че точно в такива случаи е редно да погледнем отвъд парадната скандальозност на случая и да попитаме: аджеба, толкова ли е луд Сидеров, та да си вкара такъв автогол баш преди избори? Или цели нещо друго? И ако е така – какво постигна със среднощната си акция пред клекшопа в центъра на София?
Ами първо за пореден път
показа нагледно безпомощността на органите на реда
– на мястото на скандала се изсипаха десетки полицейски служители, които часове наред се въртяха, суетяха, чудеха се какво да правят и главно гледаха да си държат ръцете по джобовете, за да не би случайно да докоснат депутата и да стане още по-лошо. А това бе една безкрайно унизителна картина – не само за полицаите, но и за ръководството им, в някакъв смисъл и за ГЕРБ.
Второ: Сидеров влезе в новините на всички телевизионни канали, в печатните медии – при това напълно безплатно. И се въртя там цяла седмица. Така дори тези, които бяха забравили за съществуването му, все пак си спомниха, че го има. След случката пред клекшопа в очите на привържениците си Сидеров добави още лустро към ореола си на "борец" и "мъченик", а вече е очевидно, че електоратът на "Атака" отново е активизиран.
Заканите за импийчмънт на главния прокурор пък ще внесат допълнителен хъс в кампанията, защото темата за недосегаемостта и безнаказаността на съдебната номенклатура винаги скандализира, надъхва и въодушевява избирателите. Освен това не е тайна, че Сотир Цацаров не е от всенародните любимци: не само заради признанието на ексшефа на СГС Николай Кокинов, който в един тайничко записан разговор посочи Цацаров като избраник на Бойко Борисов. Но и защото впоследствие тъмните мазки в имиджа му бяха подсилени от действията на държавното обвинение срещу "убийците на Пеевски" и отказа да се предприеме разследване срещу самия Пеевски. А за капак дойде и нееднозначно оценяваната намеса на прокуратурата в казуса "КТБ".
А накрая стигаме и до третата полза от вредата, която може да извади Сидеров точно навреме при това: той ще получи
шанс да се намеси в дебатите
за предстоящите промени в конституцията от позицията на "реформатор на реформаторите". И то по начин, по който никой друг досега не посмя: "стреляйки" срещу недосегаемостта на главния прокурор. Защото искането за "импийчмънт" на Цацаров се прави с ясното съзнание, че това е практически невъзможна мисия – над главния прокурор стои само Господ, както навремето ни обясни покойният вече Иван Татарчев. Но пък лесно може да се превърне в предложение за конституционна промяна, която да се внесе между първото и второто четене на конституцията. И в крайна сметка да бъде козът, с който Сидеров ще може да играе силно в предстоящите партийни пазарлъци.
Точно това може да се окаже и далечната цел на акция "Клекшоп", която ни разигра Сидеров – далеч отвъд конвертируемата в медиите, но твърде повърхностна версия за "обикновена пиянска изцепка".
Съмненията, че нищо в скандалната случка на "Раковска" не е случайно, се подклаждат от събитията през последните няколко седмици. Първо, съвсем
изненадващо "Атака" реши да подкрепи промените в конституцията
и гласува за тях на първо четене. Така и никой не разбра защо, но пък и никой не се задълбочи да търси причините – поне не и до момента, в който Сидеров и Чуколов внезапно тръгнаха среднощ да громят пред клекшопа наркотиците, полицаите, политиците, журналистите и куп още "врагове на народа". А на 12 октомври, в същия ден, в който Цацаров поиска имунитетите на двамата депутати, "Атака" обяви, че започва процедура за сваляне на имунитета и отстраняване от длъжност на главния прокурор.
Идеята на "Атака" е да съберат подписите на 1/4 от народните представители и да поискат от президента Росен Плевнелиев да отстрани от длъжност главния прокурор с мотива "системно неизпълнение на служебните задължения". Това обаче е невъзможна мисия. Защото такава процедура по отзоваване на главния прокурор на практика няма.
Вярно е, че през 2006 г. Народното събрание направи опит да въведе една разпоредба в конституцията, благодарение на която това да бъде възможно (б.ред. – не само за главния прокурор, а и за другите двама "големи" в съдебната власт – шефовете на ВКС и ВАС). Тогава бе приета възможност висшите шефове в съдебната система да бъдат освобождавани от президента по предложение и на 1/4 от народните представители, стига това предложение да бъде подкрепено с мнозинство от 2/3 от народните представители.
Само че тази поправка в конституцията просъществува твърде кратко: Конституционният съд веднага прозря в нея опит за политическа намеса в съдебната власт и нарушение на принципа за разделение на властите. И обяви разпоредбата за противоконституционна. При това с фрапиращия мотив, че "оспорената разпоредба не се вписва в модела на правовата държава" и заради това е необходима "защита на конституцията от самата конституция – в променения й вид".
Едва ли юристите в щаба на националистите не са прочели бележката пред текста на чл.129, ал.4 от конституцията, въз основа на който очевидно се канят да поискат "импийчмънт" за Цацаров. В тази бележка черно на бяло пише, че след решението на КС тази норма вече не действа – още от 2006 г., когато бе отменена от КС. И въпросът защо тогава се прави целият този цирк си идва напълно резонно.
Единственият възможен отговор, извън вероятността това упражнение да е плод на тотална некомпетентност или желание да се замаже гафът, е да се цели щурмово влизане на "Атака" в дебата за конституцията. Защото разговорът за безнаказаността на Цацаров, макар и започнал сега – седмица-две преди края на кампанията, очевидно може да бъде продължен. И то точно между първото и второто четене на промените в основния закон.
Ясно е, че в този парламент, изглежда, е невъзможно да се постигне съгласие за въвеждане на импийчмънт за "големите" в съдебната власт. А още по-малко постигането на такова съгласие е по силите на "Атака". Но пък самото заиграване с тази тема по време на дебатите за конституцията вече ще постави политическите сили от управляващото мнозинство в твърде некомфортно положение.
На първо място, реформаторите, които още преди да се отъркат във властта, говореха за това, че трябва да има начин да бъде отзован главният прокурор, но така и не внесоха такова предложение за промяна в конституцията. И сега ще бъдат принудени да обясняват защо. Освен това в "обяснителен режим" ще мине и ГЕРБ, защото ще трябва да каже защо не подкрепят една такава промяна. Публична позиция в защита на Цацаров, от друга страна, пък отново би ги подредила в един отбор с ДПС, а електоратът на Бойко Борисов все по-трудно преглъща това.
И кой може да отърве "политическия елит" от този конфуз? Сидеров, разбира се. Още повече че в тази игра той няма какво да губи – може само да спечели: позиции, власт и… чисто съдебно минало. Защото съдбата на всичките му обвинения зависи само от това как те са повдигнати и как са доказани. А това в крайна сметка е в ръцете на прокуратурата и на Цацаров.
А сега пак да поразсъждаваме: дали наистина това, което се случи на "Раковска", беше издънка?
Сидеров поиска разследване на Цацаров
"Обръщам се към Висшия съдебен съвет – 1/5 от него може да иска отстраняването на главния прокурор Сотир Цацаров, за да бъде разследван", това поиска Волен Сидеров от Висшия съдебен съвет в четвъртък (15 октомври).
Рано сутринта преди заседанието на Висшия съдебен съвет пред сградата на ул. "Екзарх Йосиф" 12 в столицата изненадващо се появи група атакисти, водени от Волен Сидеров. Стана ясно, че Сидеров е пожелал да бъде изслушан от членовете на ВСС. А по-късно от вестник "Атака" уточниха и че той е бил поканен от правосъдния министър Христо Иванов, който му дал възможност в рамките на 10 минути да изложи исканията си пред съвета.
А искането на лидера на "Атака" беше едно: да се свали имунитетът на Цацаров и той да бъде разследван заради имотна сделка на неговата съпруга.
"Вие не сте недосегаем, затова се обръщам към ВСС", обясни политикът на главния прокурор. И го обвини, че прокуратурата "се гаври" с него и че се прави всичко възможно Сидеров да бъде омаскарен.
