Световноизвестният тенор Калуди Калудов няма да "запее в хора" на общинския съвет във Варна. Защото просто няма да е общински съветник. А няма да е общински съветник, защото според държавната база с данни за населението той е жител на Полша. Въпреки че повече от осем години живее, работи, преподава и редовно си плаща данъците във Варна. Но това не го пише в документите на ГРАО. Затова и Калуди Калудов бе заличен като кандидат за общински съветник на АБВ във Варна.
Отметката "липса на настоящ адрес в страната" тази година се оказа решаваща не само за Калудов, но и за десетки други кандидати за кметове и за общински съветници в страната, при това от всички политически сили. И всички те бяха "служебно дисквалифицирани" от изборите още преди да са стигнали до тях. А жалбите и обясненията им не дадоха никакъв резултат: първо, общинските избирателни комисии, после ЦИК, а накрая и Върховният административен съд последователно ги "отсвириха" от участие в изборите. Все заради липсата на актуален адрес у нас, на който да са "уседнали" шест месеца преди изборите.
Проблемът възниква от това, че според чл.397 от Изборния кодекс право да бъдат избирани за общински съветници и кметове имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание "лишаване от свобода" и са живели в съответното населено място най-малко през последните шест месеца. "Живял" в случая означава да има две адресни регистрации в страната: по постоянен и по настоящ адрес. Като настоящият адрес трябва да е вписан в регистрите на съответното населено място, и то най-късно до 25 април 2015 година.
Какво се случва например с Калуди Калудов? Той действително е имал адрес в Полша, но преди осем години. Оттогава нито го ползва, нито по какъвто и да било начин е свързан с тази държава. Само че този адрес продължава да фигурира в базата данни на ГРАО като"настоящ". Дори и след 2011 г., когато Калудов си е подменил българските документи, в които черно на бяло пише, че постоянният му адрес е във Варна. И оттогава работи, твори, плаща данъци – без изобщо и през ум да му мине, че някой някъде все още го води на адрес в Полша. Докато решава да се включи в политиката и се регистрира като кандидат за общински съветник. Тогава документите му са изпратени за проверка в служба ГРАО на регионалното министерство. И оттам пристига писмо, с което ГРАО казва: Калудов не отговаря на изискванията на чл.397 от Изборния кодекс, защото настоящият му адрес е в Полша. И съответно – не може да бъде кандидат за общински съветник във Варна. Затова общинската избирателна комисия го заличава от партийната листа с кандидати.
Такава е историята на почти всички от заличените кандидати. Те реално живеят у нас. Постоянният им адрес е в съответното населено място, където работят, учат и отглеждат децата си. Само че някога, в даден етап от живота си, са пребивавали в чужбина и са били регистрирани там. Данните за това са постъпили в общините и са нанесени там. Затова е трябвало когато се приберат, да отидат в кметствата и да заявят, че отново ще си живеят у дома. Само че това не е направено. И затова "настоящите им адреси" в чужбина не са били актуализирани.
Кой е виновен? Според общинските администрации: самите кандидати, защото не са си изпълнили задължението да заявят промяната в настоящия си адрес, както изисква Законът за гражданската регистрация. Само че дали е така, след като тези отметки, че живеят в чужбина, в масовия случай са били направени, без хората изобщо да знаят за това, без да са го искали и без да са подавали заявления в общините си – просто по данни, получени от МВР? А освен това хората явно са счели, че след като постоянният им адрес не е променян и те се връщат да живеят на него, няма какво да обявяват.
Фактът обаче си е факт, при това записан черно на бяло – в регистрите на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) те все още се водят в чужбина. А това ги прави "негодни" като кандидати за властта, защото не отговарят на критерия за шестмесечна уседналост в населеното място, което искат да управляват.
По-лошото обаче е, че никой дори не изследва дали човекът действително е живял тук, или не – важен е само и единствено документът от ГРАО. В десетките съдебни дела по такива казуси, които прегледахме, не са били приети никакви други доказателства, с които да може да се обори верността на този документ: свидетели, трудови договори или каквото и да било друго. "Налице е официален документ, удостоверяващ отрицателна предпоставка за регистрация. Доказателства, че жалбоподателят има настоящ адрес на територията на съответната община или кметство, не са представени и не се твърдят, като се има предвид, че е в доказателствена тежест на жалбоподателя да го стори", казва съдът и приключва делото.
Тези казуси пораждат обаче и друг въпрос: какво се прави при грешка в данните, които се получават от ГРАО. Защото има и такива случаи. А законът не предвижда нито ред, нито процедура по проверка на издаваните от ГРАО справки за адресните регистрации на кандидатите. И е напълно възможно сред шкартираните кандидати да има и такива, които изобщо не са излизали в чужбина.
Да напомним, че на местните избори през 2011 г. гръмна почти аналогичен скандал: тогава хиляди избиратели бяха практически лишени от право да гласуват, защото в базите данни на ГРАО беше записано, че живеят в чужбина. Тогава общинските служби директно ги "изчистваха" от списъците за вота и ги вкарваха в "забранителен списък", който просто ги лишаваше от право на глас. Само че се оказа, че "погрешка" сред тези хора има и стотици, чийто крак никога не е престъпвал отвъд граничната бразда на България.
Така и не се разбра чия е грешката, кой е виновен за масовото лишаване на хора от право на глас и как е бил наказан. Вдигна се страшна шумотевица и хората масово плашиха, ще съдят държавата в Страсбург. Но явно това се размина – може би защото правото на глас у нас очевидно не се котира твърде високо, поне сред избирателите. Сега обаче потърпевшите са не избиратели, а кандидати за власт. Дали и сега документната бъркотия ще се размине безнаказано?
