На тези местни избори всяка партия ще се опита да постигне не само целите, които си е поставила, но и да трасира изходната си позиция за президентския вот след година. Особеното е, че всеки един от участниците в надпреварата сякаш ще се състезава сам със себе си и ще гледа да подобри собствения си рекорд. В този смисъл общо надбягване няма да има, а всеки ще тича в своя си коридор, вторачен в хронометъра.
ГЕРБ обяви, че гони поредна, десета победа. Партията на Бойко Борисов е безспорен фаворит за победител с най-много кметове на областни градове, общини и съветници. Според политолозите от Института за дясна политика ГЕРБ би могла да има след втория тур 20 областни градоначалници. А шефът на предизборния щаб на формацията и неин заместник-председател Цветан Цветанов не крие амбицията си за над 1700 общински съветници. Така че целта не е да се победи основният опонент – БСП, той и без това е в нокдаун, а да се надмине собствения резултат отпреди четири години.
Разбира се, от представянето на ГЕРБ ще зависят стабилността на управлението, както и запазването на неговия формат. При постигането на отличен резултат на местния вот партията ще остане водеща в управляващата коалиция и няма да има никаква необходимост от промени в нея или смяна на някой от партньорите. Нещо повече, в общините, в които тя доминира, ще бъдат създадени широки коалиции, което до голяма степен ще допринесе и за по-лесното решаване на въпросите, свързани с президентските избори. Ако обаче ГЕРБ загуби някои от знаковите областни центрове, то лидерът й може
да преразгледа сегашния формат на коалиция
включително и да мисли за предсрочни парламентарни избори, които да се проведат едновременно с президентските.
Колкото до БСП, тя ще направи всичко възможно да запази своите позиции отпреди четири години. Такова поне е намерението на "Позитано" 20. Левицата почти се е отказала на практика да се съпротивлява на ГЕРБ, но не престава да се взира навътре в себе си и да търси "врага с партиен билет". Различните лобита продължават да се боричкат за надмощие и да саботират взаимно претендентите си. Всяка група се опитва да провали човека на другата, за да намърда своя в местната власт. Така различните фракции в БСП и местни групировки ще се състезават помежду си, а не с кандидатите на опонентите. В случващото се политически наблюдатели виждат удивителна прилика с това, което стана в СДС на местните избори през 2003-а.
Макар и в предизборна ситуация БСП не е спряла да търси своята идентичност. Централното й ръководство демонстративно се втвърдява и упорито върви все по-наляво. Лидерът Михаил Миков и обкръжението му сякаш върнаха партията назад в годините. Съвсем откровени са носталгичните послания на водачите, свързани със социалистическото минало и държава. Към това може да се прибави и говоренето с клишета, липсата на конкретика и алтернативни идеи. На всичко отгоре се наблюдава някакво затваряне и самоизолация – отново в опит да се съхрани идентичността на лявата формация. Знакови фигури напуснаха или бяха отстранени от нея – Мая Манолова стана омбудсман, Георги Кадиев бе изключен и ще дели мегдан с кандидата на БСП за кмет на София. Нови лица почти не се забелязват. Структурите по места са в лошо състояние и трудно могат да устоят на все по-засилващата се конкуренция в лявото пространство. При това положение ще е много трудно
социалистите да удържат резултата
постигнат на предишните местни избори. И ако Столетницата преживее пореден провал, това отново ще извади на дневен ред въпроса за лидерството.
За ДПС състезанието винаги е било със себе си. То все още има силни позиции в смесените райони и устойчив твърд електорат. Стабилните му резултати със сигурност ще се повторят, а междувременно ще бъдат разчистени и сметките с "непокорни" кметове и съветници на отделни места. Движението постепенно успя да излезе от изолацията, в която беше изпаднало след падането на правителството на Пламен Орешарски. И използвайки затегналия се възел около конституционните промени, се върна на авансцената. След вота на 25 октомври партията най-вероятно ще продължи да подкрепя важни за управляващите решения, както и да демонстрира сближаването си с ГЕРБ. Според наблюдателите обаче по-далечната и важна цел на ДПС е да получи дясна легитимация. Именно крачка в тази посока беше и постигането на компромиса не толкова с ГЕРБ, колкото с Реформаторския блок, и включването като съвносител на промените в конституцията. Но хората на Лютви Местан
все още имат имиджов проблем
и в периода между местните и президентските избори, изглежда, ще се разделят, пък било то и проформа, с някои от важните си фигури.
Основната цел на Реформаторския блок ще е запазването на позициите на действащите сини кметове в Кюстендил, Хасково и Монтана. Ако това начинание сполучи, то ще бъде отчетено като успех. Иначе и при тях състезанието е насочено навътре, в коалицията, и по-точно: коя от двете конкуриращи се партии – ДСБ и ДБГ, ще вкара повече съветници в общините. В това отношение ще се разчита много на преференцията, която реформаторите отдавна, още от европейските избори, използват като оръжие, с което може да се "повали" вътрешният съперник. От резултата, който ще покажат двете партии, ще зависи и развитието на разговора за ръководството на блока. Съжителството в него става все по-напрегнато и решение на този казус трябва да има преди президентската надпревара. Така или иначе, днес остава въпросителната дали тогава хората на Радан Кънев и на Меглена Кунева ще излъчат обща кандидатура, ще подкрепят различни или номинацията за държавен глава ще е обща за управляващата коалиция.
Партиите от Патриотичния фронт се явяват поотделно на вота, при все че на парламентарно равнище запазват доброто си сътрудничество. В този смисъл те ще се състезават помежду си по места. Все пак лидерите на НФСБ и ВМРО знаят къде структурите им са по-силни и шансовете по-големи и насочват усилията си там, без да се поддават на излишни илюзии. Едва след 25 октомври обаче ще може да се прецени дали патриотите са загубили, или спечелили от това, че не са били заедно на изборите.
АБВ разчита да запише успехи на балотажите. Организацията на Георги Първанов ще се възползва максимално от конфликтите и сътресенията в местните структури на БСП и ще продължи да привлича не само разочаровани избиратели, но и недоволни партийни активисти. Тя се кани активно да се намеси както при преговорите за подкрепа на един или друг кандидат на втория тур, така и при сформирането на мнозинствата в общинските съвети. По-вероятно е АБВ да подкрепи на балотаж претенденти на партньорите си в управлението, отколкото на левицата. И така ще запази мястото си във властта – без значение от постигнатия изборен резултат.
Що се отнася до "Атака", нейният водач Волен Сидеров винаги е отдавал по-голямо значение на парламентарните и президентските избори, отколкото на местните. Съдейки по скандалното му поведение през последните дни, той сякаш вече подгрява публиката за гласуването за държавен глава догодина и няма да е голяма изненада, ако и сам се впусне в състезанието.
