Валутният борд работи много добре във вашата страна, хората го харесват и са прави. Това коментира полският финансист проф. Лешек Балцерович в интервю за БНР.
Според него, икономическата ситуация в България е добра, като се имат предвид статистическите данни. Финансистът обърна специално внимание на дълга, като посочи, че той расте доста бързо, но все още е на едно от най-ниските нива в Европейския съюз. Балцерович препоръча страната ни да спазва строга фискална политика и да удържи дълга си на ниски нива. Според него това е необходимо, тъй като ниското ниво на задлъжнялост винаги е по-добро от високото.
Той поясни, че за да се запази стабилността на валутния борд е необходима фискална дисциплина. Международният валутен фонд е направил няколко препоръки за необходими реформи, за които проф. Лешек Балцерович смята, че са правилни. Той посочи, че визира основно подобряването на бизнес климата. По мнението му е нужен радикален напредък по отношение на борбата с корупцията.
Според Балцерович, задължително е да се направят редица реформи в съдебната система. Финансистът е категоричен, че ако искаме да ускорим икономическия си растеж и да вървим рамо до рамо с развитите икономики, тези реформи трябва да бъдат направени.
Финансистът обясни, че, ако се погледнат процесите в страни като България, Германия и Полша, може би трябва да се увеличи пенсионната възраст. Той даде пример с Германия, където и мъжете, и жените се пенсионират на 67 години. У нас възрастта е доста по-ниска.
Проф. Балцерович смята, че влизането на България в Еврозоната няма да има сериозно отражение върху икономиката ни. Според него страната ни е почти в Еврозоната, защото валутният борд е базиран на еврото. „Това решение не е много важно. Може би е важно от политическа гледна точка, но от икономическа – не. Вие имате стабилност на валутата и ниска инфлация. Валутният борд е много добре структуриран и трябва да го пазите. Ето защо искам отново да подчертая, че фискалната дисциплина е основният стожер на валутния борд", категоричен е финансистът.
Той подчерта, че печатането на пари, от която и да е централна банка не решава структурните проблеми на държави като Франция и Италия.
Финансистът прогнозира, че бежанската криза няма да нанесе силен удар на европейската икономика. Според него бежанците са много повече политически въпрос, отколкото икономически. Ако европейските държави успеят да осигурят работа на бежанците и да ги интегрират, дори можело да се очаква положителен ефект, но много зависело и от броя на бежанците.
