Повдиганият от години въпрос за собствеността и издръжката на медиите изважда, макар и бавно, истината на бял свят. Последният показателен случай за продължаващо с години непазарно финансиране на голямо издание е производството по несъстоятелност на "ГМ Прес" АД. Дружеството притежава около 1/3 от акциите и е управляващо в борда на "Стандарт нюз" АД, издаващо вестник "Стандарт", и 1/2 от акциите на "Интермедиа" АД, издаващо вестниците "Шоу", "Над 55", "Доктор", сайта blitz.bg и няколко регионални издания. Съществени в случая са не хипотезите за бъдещето на едни или други издания, тъй като бъдещето им зависи от много фактори, а трайната практика за изсипване в определени медии на огромни и неподлежащи на връщане суми.
Близо 15 месеца, след като беше подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност на "ГМ Прес", Софийският градски съд уважи искането на "Булит 2007" ЕООД с решение, в което описа огромните и необезпечени парични потоци към длъжник, който няма практически никакво имущество и дейност. В исковата си молба "Булит 2007" твърди, че има да взема от "ГМ Прес" колосалната сума от 27 432 000 евро, като главниците по задълженията са натрупани в продължение на малко повече от година чрез договори за заем. Това станало от май 2011 г. до юни 2012 г. и длъжникът очевидно не е имал никакви намерения да връща парите, които са отпуснати и преведени по сметката му в Корпоративна търговска банка (КТБ).
От "ГМ Прес" опитват да се защитят с твърдението, че в средата на май 2012 г. превели на кредитора 2 000 000 евро, от които 600 000 евро им били върнати "като погрешно преведени". Това сочело според тях, че главниците по договора за заем били погасени. През март 2015 г. "ГМ Прес" представя и нов защитен аргумент – договор за цесия с "Консулт АВ" ЕООД, по който придобило негови вземания към "Булит 2007" в размер на 12 000 000 лева. Те възникнали по договор за заем между последните две дружества. И понеже заемът не бил върнат, "ГМ Прес" направило прихващане с дълга си към "Булит 2007". Той оспорва обаче дълга си към "Консулт АВ" ЕООД, което по закон прави прихващането невалидно. За да има прихващане на насрещни вземания, те трябва да са изискуеми и ликвидни – т.е. да са установени по основание и размер. "Булит 2007" оспорва обаче да има задължение към "Консулт АВ", основано на договор за заем, чието доказване може да стане в отделен процес.
Първият транш от "Булит 2007" към "ГМ Прес" по договор за заем от 14 май 2011 г. на стойност 2 520 000 евро е със срок за връщане една година. Лихвата е 7%, а при забава се дължи 0.5% неустойка за всеки просрочен ден. Само два месеца по-късно, с нов договор от 15 юли 2011 г., са отпуснати още 700 000 евро. На 7 септември същата година е сключен нов договор за 2 000 000 евро, на 30 март 2012 г. – за 600 000 лв., а на 28 юни 2012 г. – за 600 000 евро. Съдържанието на заемните договори е идентично, различни са само сумите. Във връзка с превода на последната сума е разобличено и твърдението на "ГМ Прес" за върнати му 600 000 евро, които уж превело погрешно на заемодателя си. Оказва се, че представеното от длъжника извлечение за превод на такава сума отразява точно обратното – тя не е върната на кредитора, а е постъпила по негово нареждане в сметката на длъжника.
Че "Булит 2007" е служела като посредник за финансиране на обгрижвани от властта чрез Корпоративна търговска банка медийни проекти, не може да има съмнение. Спорно е само дали дружеството е служело единствено като бушон, или само по себе си е работело на пазарен принцип, очаквайки парите да бъдат върнати, за да погаси кредита си към КТБ. При поставянето на банката под специален надзор то й дължи 51 млн. лв., но в доклада на временната комисия за източване на банката КТБ е посочено, че има и вземания за 55 млн. лева. Сумата съвпада с тази в исковата молба на "Булит 2007" срещу "ГМ Прес" – фирма, която на свой ред е служела като посредник за медийно финансиране, а акционерите й Георги Георгиев и Галина Пенева са свързвани с Делян Пеевски.
Въпросът е всъщност дали отпускането на тези необезпечени кредитни потоци не е било плод на натиск, за какъвто говори нееднократно мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев. Още миналата година излезе информацията, че парите за медиите от КТБ са минавали основно през едрите кредитополучатели "Сайга консулт", "Булит 2007" и "БГ корпорейшън", стоящи зад издания като "24 часа", "Труд", "Преса", "Тема", "Струма", "Стандарт", blitz.bg и др. А Пеевски давал на официалните им собственици и главни редактори да разберат: финансовата благодат била всъщност "акционерното" му участие в тях. Както и че срещу тези пари той ще определя редакционната им политика.
Един друг факт в случая пък подкрепя твърденията на Цветан Василев, че банката е атакувана заради съпротивата му срещу този натиск. Заемодателят "Булит 2007" започва да търси парите си тъкмо преди банката да бъде ударена. Дружеството изпраща общо пет броя нотариални покани до "ГМ Прес" за връщане на дължимите суми – по една за всеки от заемните договори. Поканите са връчени на 2 юни 2014 г. – броени дни преди прокуратурата да започне изпълнение на сценария, извиквайки за разпит членове на управата на КТБ по повод на отлежалия преди това с месеци сигнал на "Протестна мрежа". Именно след този разпит КТБ разпространи съобщение, че прокуратурата уронва престижа й, а изпълнителният директор Георги Христов обяви, че има напрежение между Цветан Василев и Делян Пеевски.
След разрива и фалирането на банката интересите са вече други. Едноличният собственик на "Булит 2007" Димитър Свещаров прехвърля всички дялове на сръбската гражданка Славка Ристич и има твърдения, че дружеството е вече под контрола на Гриша Ганчев. Срещу "Булит 2007" също е открито производство по несъстоятелност, но по искане на синдиците на КТБ. Въпросът е как ще се развият оттук-насетне съдебните битки с оглед възможностите за предявяване на отменителни искове, което би могло да се отрази на финансираните по тази схема медии. По отношение на "Булит 2007" първото заседание по делото тепърва предстои този месец, а съгласно решението за "ГМ Прес" за начална дата на свръхзадължеността е определена 31 декември 2011 година. В решението си съдът стига до следните изводи за дружеството: пълна липса на краткотрайни и дълготрайни материални активи, както и приходи от оперативна дейност, като имуществото му се формира основно от вземания, за които няма доказателства дали са събираеми.
Длъжници в нелегалност
Свиканото от Софийския градски съд за 3 ноември първо събрание на кредиторите на "ГМ Прес" се провали заради липсата на длъжника. В решението, с което съдът обяви свръхзадължеността и откри производството по несъстоятелност на дружеството, беше определен и дневният ред на събранието. На първо място, трябваше да бъде изслушан писменият доклад на назначения за временен синдик Тихомир Найденов за причините за неплатежоспособността, състоянието на имуществото, взетите мерки за неговото запазване и възможностите за неговото оздравяване. Другите две точки са избор на постоянен синдик и на комитет на кредиторите. Опитите да бъде открит някой от "ГМ Прес", за да предостави търговските книги на синдика, ударили обаче на камък. Оказва се, че на посочения в Търговския регистър столичен адрес – ул."Г. С. Раковски", се помещава Домът на Москва в София, а служителите не знаят да са имали за съсед такова дружество поне от няколко години. Оттук-насетне съдът ще опита да принуди длъжника за съдействие с предвидените в Търговския закон санкции – глоби в диапазона от 500 до 5000 лева. Налагането им обаче също е проблематично, защото законът изисква техен адресат да е виновното за отказа за съдействие лице, а такова засега няма. В същото време "ГМ Прес" е обжалвала решението на СГС пред Софийския апелативен съд и едва ли ще излезе от "нелегалност" преди произнасянето на горната инстанция. А с оглед липсата на правни аргументи в своя полза едва ли ще го направи и след това.
Ситуацията с "ГМ Прес" напомня донякъде за предишната криза около "Стандарт нюз" преди 5 години. Тогава издателят на в. "Стандарт", чийто собственик беше контролираната от Красимир Стойчев "Трон" ООД, беше обявен в несъстоятелност по искане на фалиралата "Капиталбанк". Банката имаше да взема общо около 8.5 млн. долара от три дружества на Красимир Стойчев – "Стандарт нюз", “Стандарт принт” и “Нюз холдинг”. Оказа се, че банката е рухнала основно заради тези дългове, тъй като те представляваха огромната част от всичките й вземания. Красимир Стойчев твърдеше тогава, че нямал притеснения, тъй като освен длъжник бил и кредитор на "Капиталбанк". Това било така, понеже с договор за цесия “Фърст файненшъл” (фирма на Ангел Първанов, която притежаваше 76% от банката) му продала акционерното си участие в банката, прехвърляйки го първоначално на регистрираната в Лихтенщайн “Консул консулт енд трейд естаблишмънт”. След като офшорката прехвърлила на свой ред акциите на "Трон", Красимир Стойчев заяви пред синдиците на "Капиталбанк", че вече е неин кредитор и фирмите му не й дължат нищо. Опитът за смесване на различни правни институти – цесия на вземания и прехвърляне на капиталово участие, не мина. Оказа се, че Красимир Стойчев изобщо не е направил пред синдиците изявление за прихващане, а е разчитал дългът му да бъде нулиран единствено въз основа на акционерните му права. Според реда за разпределение на вземанията акционерите са обаче на последно място и за тях пари от масата на несъстоятелността обикновено не достигат.
