Може ли едно от най-сериозните и разпространени корупционни престъпления – купуването на гласове, което удря самото разбиране за държавност, да бъде разкрито за 5 часа? Оказва се, че може. Стига да си хванал един от най-дребните "шарани" по веригата, който да няма пари за добър адвокат и да е дотолкова уплашен, че да направи пълни самопризнания. И най-важното: трябва изобщо да не те интересува кой стои зад него, кой му дава парите и указанията, кой е същинският поръчител на престъплението.
Така "шаранчето" влиза в съда с обвинениe за "разкрито престъпление", наказват го условно и го пускат да си ходи. Но пък накрая всички са доволни: и отчетите на съда и прокуратурата пълни с червени точки, и обществото задоволено откъм зрелища, а и изборната търговия може да си продължи, защото същинските й извършители остават извън полезрението на правосъдието.
Това е резултатът от "епичната борба" на прокуратурата и полицията с купуването на гласове. Описва ни го много точно един случай от Плевен, в който главният герой се казва Йордан Рачев. Той вече е осъден на една година условно и 10 000 лв. глоба за купуване на гласове. Допълнително му е наложено и друго наказание – лишаване от право да бъде избиран на държавна или обществена длъжност за три години – вероятно защото предвид основното му образование съдът и прокуратурата са счели, че той има всички шансове да влезе в държавния управленски апарат.
Йордан е осъден за пет случая, в които е дал пари на избиратели от село Крушовица, Плевенско, за да гласуват за определени кандидати на местните избори. Всичките "сделки" са извършени в един и същи ден – на 24 октомври. Според обвинението срещу него той е давал между 25 и 100 лв. на избирателите, които трябвало да гласуват с бюлетина № 5 за кмет на община Долни Дъбник – т.е. за кандидата на партия "Движение Напред България" Мирослав Методиев. Пак същата партия трябвало да предпочетат при избора си за общински съветници. А освен това трябвало да дадат вота си и за определен кандидат за кмет на самото село Крушовица – издигнатия от местна коалиция Методи Недялков. Той, впрочем, според справката в сайта на ЦИК, е и избран за кмет на селото, при това още на първи тур с внушителните 64.46% от гласовете на избирателите.
Прокуратурата мълчи за това как сигналът за търговията е достигнал до нея – вероятно благодарение на някой "буден" гражданин или друг "конкурентен" кандидат за власт. Но е факт, че държавното обвинение се похвали само с нещо друго: че разследването по случая е приключило наистина светкавично – за цифром и словом пет часа. След които Йордан се е признал за виновен, подписал е споразумение с прокуратурата и то е било внесено в съда, който го е одобрил.
Хайде сега да помислим какво може да направи един разследващ полицай за пет часа? Ами първо ще трябва да състави протокола, с който ще сложи началото на разследването, за което ще "похарчи" поне половин час. После ще загуби още толкова, за да докладва и да получи указания от всичките си началници по веригата и на наблюдаващия прокурор. Сетне ще седне да разпитва и обвиняемия и пак да пише. А накрая може и да му остане време колкото да "забие" няколко бързи въпросчета към петимата свидетели – т.е. към хората, които са взели парите – стига да успее да ги издири, призове за разпит и пак да състави съответните протоколи, разбира се. Междувременно, пак в рамките на тези пет часа, разследващият, първо, трябва пак да докладва на прокурора, да предяви материалите по делото на подсъдимия, да си напише заключението, да окомплектова папките и да ги прати в прокуратурата. Едва тогава работата му може да се счита за "приключила".
Е, при това положение доколко възможно това разследване изобщо да е такова? И дали този случай всъщност не е учебникарски пример за имитация на разследване или, простичко казано, е показно за отбиване на номер – защото да заловиш и осъдиш едно "муле" в никакъв случай не е същото като разбиването на цялата престъпна схема? А и как така, след като е напълно ясно, че безработният Йордан едва ли е извадил от собствения си джоб тези 225 лв., които е раздал на петимата избиратели, никой не се запита кой, кога и как му е дал тези пари? Но "разследването" така и не стига до тези въпроси, нито пък работи по разкриването на отговора им. То приключва с условната присъда на Йордан. Толкова.
А кой печели от тази незаинтересованост на разследващите органи и прокуратурата – всеки може да си отговори сам.
Впрочем от държавното обвинение пуснаха поредния отчет, според който в хода на тазгодишната предизборна кампания са били образувани общо 150 досъдебни производства за търговия с гласове. Дотук осъдените са едва осем – всичките дела са претупани набързо и са приключили със споразумения. Наказанията по правило са условни, а има и двама – осъдени на пробация.
И още един детайл: в повечето от случаите, които вече станаха публично известни, купувачите не са работили за някоя от т. нар. системни партии – в публикуваните присъди на търговците най-често са вписани имената на малки политически играчи.
Изключението от това правило засега е само Начо Танев – също от Плевенско, който бе издигнат и дори избран за общински съветник от ДПС. Но същевременно бе и осъден за търговия с гласове. Според споразумението с прокуратурата, с което Танев сам се е признал за виновен, той е предложил на четирима души между 30 и 60 лв., за да гласуват за листата на ДПС и за кандидата за кмет на Долни Дъбник Борислав Станимиров, регистриран от местната коалиция "Заедно за община Долни Дъбник". Е, сега Танев няма да може да се закълне като общински съветник, защото с влязлата си вече в сила условна присъда все пак е и лишен от правото да заема такава длъжност. Но това явно ще е единствената "политическа отговорност", която ще последва от този случай. И ще я понесе само той.
Впрочем, пак от сводката на прокуратурата, става ясно, че от тези 150 досъдебни производства 53 са по текстове от Наказателния кодекс, за които се допуска използване на специални разузнавателни средства при разследването. Но СРС-та не са искани в нито един от тези случаи. Факт, който в "Параграф 22" констатирахме още след първия изборен тур.
Първият тур мина, замина и балотажът, но нищо не се промени. А ние продължаваме да питаме защо, без да очакваме някакъв смислен отговор.
