Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
Слуховете и догадките кога най-накрая Федералният резерв ще вдигне основния лихвен процент продължават да тресат световните финансови и суровинни пазари. Председателката му Джанет Йелън изглежда е много нетърпелива – ще й се това да стане по-бързо, и изказа предположение, че вдигането може да се случи още в средата на декември, когато е следващата и последната за годината среща на Фед. Президентът на Ню Йоркския офис на резерва изрази подкрепа и добави едно "но", допълвайки, че все пак е по-добре да се видят и следващите данни, отчитащи състоянието на най-голямата световна икономика.
На европейския им колега Марио Драги пък му се иска, но не може да увеличи финансовите стимули. Президентът на Европейската инвестиционна банка се изправя пред технически трудности за прокарването на едно такова увеличение просто защото годните за приемане от ЕЦБ като обезпечение книжа намаляват. В същото време и икономическите данни не вещаят нищо добро, поне не и в краткосрочен план.
Оксфордски икономически екип съзря пореден спад през идната 2016-а на БВП на Китай до едва 6.3 на сто. Ако това се случи, ще е най-слабото представяне за последните 25 години. Грижите на Китайската комунистическа партия продължават и взетите на току-що проведения й конгрес мерки ще трябва да се приложат на практика час по-скоро, за да може икономиката на Поднебесната империя отново да заблести на световния икономически небосклон.
Струва ми се, желанието на Джанет Йелън да вдигне лихвата в края на тази година няма големи шансове да се сбъдне на фона на слабото представяне на Европа и най-вече на Китай. Едно обаче тя успя да направи – да увеличи броя на участниците на пазарите, убедени, че повишаването на лихвата е не само неизбежно, но и предстоящо. В резултат цените на ценните метали, инвестициите в които не носят никаква доходност, както и на държавните ценни книжа на развитите пазарни икономики, чиято доходност в момента също клони към нула, се понижиха. За сметка на това се увеличиха цените на по-рисковите, но смятани за по-доходни корпоративни книжа и тези на развиващите се икономики, сред които е и България.
Това е основната причина цената на българските облигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, да нарасне през последната една седмица. Най-дългосрочната ни емисия с падеж март 2035-а добави 30 цента към стойността си и в края на периода вече се търгуваше при цена 92.35 евро за 100 номинал, гарантираща доходност от 3.68% на годишна база. Другата ни емисия с падеж 2027-а поскъпна със същата стъпка, достигайки продажна цена от 98.25 евро за 100 номинал в края на седмицата, осигуряваща годишна доходност от 2.8 на сто. С 20 цента се увеличи стойността на излизащата от обращение емисия с падеж 2024-а. Достигайки 104.3 евро, тя вече носи доходност от 2.4 процента. С едва 15 цента поскъпнаха книжата ни с падеж 2022-ра до 101.20 евро. Така те вече носят годишна възвръщаемост от 1.80% на годишна база.
Европейската комисия очевидно вярва на нашата страна и повиши прогнозите си за растеж на икономиката ни през тази година от 1% на 1.7 на сто. По този показател сме далеч от Китай. За тях растеж под 7% се приема за пагубен, докато ние се радваме и на нещо около 2 процента. Междувременно Министерството на финансите ще положи неимоверни усилия да "изяде" натрупаните бюджетни излишъци и да остави хазната на червено в края на тази година. Което означава, че циркулацията на пари в банковата ни система ще се увеличи и натрупаните излишъци от банките също.
По-високи са и оборотите на междубанковия вторичен пазар на ДЦК. Емисиите с падеж след четири години и осем месеца се търгуваха при 1.15% годишна доходност, а тези със срочност осем години и осем месеца – при 2.4 на сто. Точно 2.55% доходност отсъдиха пазарните участници за книжата ни с падеж след девет години и половина.
