Всички административни съдилища в момента са превърнати в своеобразни поделения на Централната избирателна комисия – няма район, в който да не се оспорват резултатите от вота. А почти няма и избор на общински съвет или кмет, който да не е атакуван.
В Административен съд София-град са подадени три жалби срещу избора на Йорданка Фандъкова. "Кметските жалби" са от кандидата на "БСП Лява България" Михаил Мирчев, а отделно има жалба и от БСП. Третата е от председателя на клуб на СДС в София Николай Гацев. Срещу резултатите от вота за общински съвет жалбите са общо 22. Всичките вече са обединени в едно дело, което ще продължи на 18 ноември.
София обаче е само една от "горещите точки", в които изборният процес минава на трети тур, но вече в съда. В Пловдивския административен съд жалбите срещу резултатите са над 50. Повечето засягат по-малките населени места в областта, но безспорно с най-голям интерес се следи как ще приключи интригата между новоизбрания кмет на града под тепетата Иван Тотев и конкурента му Славчо Атанасов. Във Варна положението също е напечено: местната коалиция „Живот за Варна", АБВ, БСП, бившият кмет на града Кирил Йорданов и още 12 кандидати за общински съветници яростно оспорват разпределението на гласовете на гласувалите си съграждани. Във Враца жалбите са над 30, в Кюстендил също са почти толкова, по десетина дела са образувани в Русе, Разград, Габрово, Смолян, Хасково, Търговище, Шумен.
Всичките тези спорове към момента са висящи. Очаква се първите решения да започнат да валят през следващата седмица – т.нар. изборни дела се разглеждат в изключително кратки срокове. Какво обаче стана дотук?
Малцина разбраха например, че новите управници бяха на косъм да не заемат постовете си. Защото в голяма част от делата срещу избора им бяха направени и искания за спиране на изпълнението на решенията на общинските избирателни комисии, с които новите кметове и съветници биват обявени за избрани.
Този юридически трик се оказа твърде популярен след последните избори. Но всички искания за блокиране на встъпването в длъжност удариха на камък, защото според съда "изпълнението на оспорения административен акт може да бъде спряно, ако то би довело до значителни или труднопоправими вреди за оспорващия. И за да бъде уважено, не е достатъчно само твърдение на оспорващия, а е необходимо представянето на доказателства за вида на твърдените вреди, както и за това, че вредите са настъпили или съществува възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен".
След като тази драма мина, останаха споровете върху самия резултат. Вече е ясно, че основният коз ще са сбърканите секционни протоколи. В публичното пространство вече бяха изнесени стотици примери за безобразно задрасквани, поправяни на коляно, неподписани протоколи, а даже и за явни фалшификати – например с номера от други секции. "Близо 70-80% от протоколите на СИК са преправени по незаконосъобразен начин", казва председателят на БСП-София Калоян Паргов. Затова и почти всички жалбоподатели искат повторно преброяване на гласовете – искане, срещу което категорично се възпротивяват от общинските избирателни комисии.
Всъщност, по делата, които вече са в ход, до момента никой съд не е допуснал повторно преброяване на бюлетините в съответния избирателен район. В най-добрия случай се стига до повторно броене само на недействителните бюлетини, за които обикновено се водят най-ожесточени спорове в самите изборни комисии – така например са постъпили в Русенския административен съд. Но до пълно преброяване на бюлетините в чувалчетата от вота досега никъде не се е стигнало.
Съдилищата обикновено мотивират отказите си с факта, че всички парламентарни политически сили са имали свои представители в секционните комисии и тези хора са се подписали под протоколите. По този начин членовете на СИК са заявили, че са съгласни с посочените резултати и че не са констатирали нарушения при преброяването. А това пък сега лишава техните партии от основание да оспорват – ако техните хора в СИК са имали възражения по записаните резултати, трябвало е да ги направят още в нощта на вота.
Този отказ обаче до голяма степен предрешава резултата от оспорването и прави изхода от цялата тази съдебно-изборна треска предвидим. Пък и досегашният опит показва, че "изборните дела" твърде рядко водят до промяна в разпределението на силите в местната власт. Или по-точно казано: почти никога.
