Жестоките терористични атаки, които окървавиха Париж, предизвикаха огромна вълна от съчувствие към жертвите и негодувание срещу извършителите им и екстремистката групировка, стояща зад тях. Едни от най-честите – и банални – медийни коментари, каквито неминуемо съпровождат всяко по-значимо събитие, бяха, че Франция и Европа "повече няма да са същите". На практика те не казват нищо, но има едно нещо, за което е ясно, че наистина не може да e "същото". Това е досегашният начин на борба с войнствения мюсюлмански фундаментализъм и по-специално с терористичната групировка "Ислямска държава", която пое отговорност за злодеянието. Въпросът е доколко атаките в Париж ще имат ролята на ускорител на мудните международни усилия за неутрализиране на джихадисткото формирование?
Две международни събития протекоха непосредствено след френската драма и тя остави отпечатъка си върху тях. Първото бе поредната среща във Виена, на която външните министри на САЩ и Русия и представители на още десет страни, включително и Турция, Иран и Саудитска Арабия, се опитаха да намерят изход от проточилата се сирийска криза, станала причина и за избуяването на "Ислямска държава". Дали заради атентатите в Париж, но участниците за пръв път стигнаха до споразумение, според което до края на годината трябва да започнат преговори между сирийското правителство и умерената опозиция, до шест месеца да бъде сключено примирие и до 18 месеца да бъдат проведени избори. За съдбата на Башар Асад още нищо не е решено.
Второто събитие бе срещата на лидерите на 20-те водещи икономики, или Г-20, в турския курорт Анталия. Тя бе доминирана от събитията във Франция, но както отбеляза "Ройтерс", от нея не дойде ясен знак за драматична промяна на стратегията срещу "Ислямска държава". Все пак лидерите приеха декларация, че се ангажират да пресекат каналите за финансиране на терористичните групи чрез обмен на информация за подозрителни трансфери и замразяване на сметки, както и чрез финансови санкции срещу режими, свързани с тероризма. "Терористичните мрежи трябва да бъдат ударени по джобовете", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Очевидно е, че скорошно ликвидиране на "Ислямска държава" не може да се очаква. Процесът на връщане на легитимността и стабилизиране на правителството в Сирия ще е продължителен, но дори и да завърши успешно, това пак не решава от само себе си проблема с унищожаването на джихадистите. Всъщност единствената възможна "бърза рецепта" – сухопътна операция с участието на международни сили, поне засега не се очаква. Тъкмо напротив – на срещата в Анталия американският президент Барак Обама категорично подчерта, че на този етап не се предвижда изпращането на наземни сили в Сирия. По думите му този вариант няма да проработи, освен ако САЩ не искат да бъдат постоянна окупационна сила в региона. Във всеки случай някакво взаимодействие срещу ислямистите е неизбежно просто защото по друг начин злото не може да бъде победено.
В посока на икономическите санкции също има какво да се желае. Според пожелали анонимност американски официални представители, цитирани от АП, "Ислямска държава" печели до 50 млн. долара месечно от продажбата на суров петрол от нефтени находища в Ирак и Сирия, намиращи се под неин контрол. Джихадистите продават черното злато на цена около 10 долара за барел и извличат дневно около 30 000 барела в Сирия и към 20 000 в Ирак, главно в района на Мосул. За изнасянето на стоката разчитат на посредници от Турция, но използват и танкери. Не всичкият нефт обаче се изнася в суров вид – значителна част от него се обработва в петролни рафинерии на сирийска територия. Съдейки по доклад на "финансовото министерство" на "Халифата", предоставен на АП от иракски източници, "Ислямска държава" има около 160 работещи нефтени кладенеца, на които се трудят близо 300 инженери и над 1100 работници.
Ако цитираните от агенцията данни са верни, можем само да се питаме как международната коалиция е воювала досега с джихадистите, като същевременно е щадяла основния им източник на приходи? Чак в дните след парижката трагедия в медиите се появиха съобщения за бомбардировки над петролната им инфраструктура, извършени от американската и френската авиация. Същото на 18 ноември направиха и руснаците.
Като друг основен източник на доходите на "Ислямска държава" са сочени Саудитска Арабия и Катар. В тази посока изглежда съвсем трудно да се предприеме нещо – тези страни са сред най-големите производители на нефт, а и се ползват от закрилата на САЩ – най-малкото защото Вашингтон не би желал в съревнованието между шиитски Иран и арабите сунити Техеран да вземе преимущество. На срещата в Анталия руският президент Владимир Путин откровено заяви, че "Ислямска държава" е спонсорирана от членки на Г-20, но е показателно, че три дни по-късно Пентагонът одобри военна помощ за Саудитска Арабия в размер на 1.3 млрд. долара, която вероятно ще бъде употребена срещу йеменските шиити.
В рамките на по-малко от месец "Ислямска държава" пое отговорност за свалянето на руския самолет и за клането в Париж. Някои наблюдатели направо поставиха под въпрос разсъдъка на управниците на "Халифат" – нима искат зорлем да накарат останалия свят да обедини усилия за унищожаването им? Но по всичко изглежда, че джихадистите добре са преценили последиците и в непосредствено бъдеще нищо не застрашава съществуването на тяхната държава.
