Ще има ли устойчив ръст в икономиката?
Ще се увеличи ли кредитирането?
Как ще се движат лихвените равнища? Има ли рискове за финансовата стабилност?
Покрай предстоящото приемане на бюджета на държавата за 2016-а и началото на процедурите за оценка на качеството на активите на търговските ни банки всички тези въпроси звучат все по-често. Макроикономистите развиват различни сценарии, политиците политиканстват… А всъщност всичко се свежда до едно доста просто нещо: какви са икономическите перспективи за България през следващите две-три години?
Тези дни подуправителят на БНБ и началник на управление "Емисионно" Калин Христов например направи интересен коментар по отношение на
очаквания ръст на БВП
"В повечето страни от еврозоната се наблюдава икономически растеж. Става дума за един бавен и мъчителен растеж, който е стимулиран от циклична парична и фискална политика – чрез дефицити и дългове, а не се движи възстановяването от структурни промени. Това възстановяване е неустойчиво и създава определени рискове за банковата индустрия в еврозоната. Това възстановяване е съпътствано с бавна финансова консолидация. То генерира нови дефицити и дългове от страни, които и без това имат много високо ниво на задлъжнялост", каза Христов. Този анализ е доста тревожен – той означава, че отчитаният растеж в тези страни е нещо като кула от карти, която лесно може да рухне и с това да предизвика
нови финансови и банкови кризи в еврозоната
А случи ли се в нея още една криза, това ще нанесе много сериозен удар и върху българската икономика, върху българския фиск с всички произтичащи от това последици за доходите на населението и за покупателната му способност. Между впрочем, ако се вгледаме и в бюджета за 2015-а, и в този за 2016-а, ще установим, че констатациите за неустойчивия икономически ръст, стимулиран от нови дефицити и дългове, които прави подуправителят по отношение на еврозоната, са напълно валидни и за България. Не е трудно да се забележи, че нашата фискална система крие системен риск, който може да изригне в най-неочаквания момент, и то само заради външни фактори. За съжаление намаляването на този риск минава единствено през налагане на режим на балансирани държавни бюджети – нещо, което правителството не планира да направи през следващите две-три години. А от описания дотук макрориск идват и
опасностите за банковата система
и идващите след тях негативни ефекти за клиентите на кредитните институции. Калин Христов дава един интересен поглед върху отдавна блуждаещия в общественото пространство въпрос: защо кредитът за фирмите и за населението не расте въпреки постоянно намаляващите лихвени проценти. "Има една нагласа, че ниските лихвени проценти трябва да стимулират търсенето на кредит. Това не е вярно. Търсенето на кредит се обуславя от склонността и от възможностите на клиентите да поемат нови задължения. А тези възможности не са големи. Ако имаш един много задлъжнял корпоративен сектор, по-ниските лихви се използват най-вече за оптимизация на балансите, отколкото за акумулиране на нов дълг. Това се вижда и в Америка, и в еврозоната", твърди Христов. Ще рече, че повечето компании, а и гражданите вземат нов, по-евтин дълг, за да заменят с него вече съществуващите си по-скъпи задължения. Те обаче не взимат заеми за развитието на нов бизнес или за увеличаване на потреблението. С други думи, става дума единствено за своеобразно преструктуриране на стари дългове.
Още нещо отбеляза Калин Христов, което засяга
ниските лихвени проценти
Според него те правят ефективни за кредитиране проекти, за които иначе не би бил даден заем, ако средното ниво на лихвите е по-високо. "Всичко това води до недостатъчно адекватно определяне на цената на кредита съобразно риска на клиента. Това представлява определен риск, с който банките трябва да се съобразяват", смята подуправителят на БНБ. Ще рече, че много заеми, отпуснати при сегашните лихвени равнища, могат бързо да станат проблемни, ако се повишат лихвите в еврозоната, което автоматично ще доведе и до вдигането им на българския пазар. Христов смята, че тенденцията за ниски лихвени равнища ще продължи и през 2016-а. Потенциалът й обаче е на изчерпване.
Първо, защото започва да намалява ръстът на депозитите, а той е един от факторите за намаляване на лихвените равнища на привлечения ресурс, с който се дават евтини заеми.
Второ, банките са свили до краен предел възможностите си да печелят от основната си дейност и поради тази причина нямат кой знае какви възможности да свиват лихвените маржове чрез понижаване на цената на кредита.
На трето място, поради ред обстоятелства банките поддържат огромна ликвидност, която през следващата година не само че няма да им носи приходи, но може да ги вкара и в разходи. Като допълнение идват разходите за Фонда за гарантиране на влоговете и за Фонда за преструктуриране, както и за оценката на качеството на активите, защото ще трябва да се плаща на фирмите, които ще я извършват.
Освен пред обичайните финансови рискове банковият сектор все повече се изправя и пред някои нови за него опасности, за които от близо година говори председателят на Асоциацията на банките в България Петър Андронов. Той обръща внимание на факта, че бизнесът на кредитните институции е изключително зависим от техните информационни мрежи и системи. Те все по-често са изложени на кибератаки. Вече далеч не става дума само за злоупотреби с кредитни карти. Андронов заяви, че се наблюдават доста обезпокоителни опити за
атаки към цели банкови мрежи
за бази данни и за разплащания. При това вече не говорим само за директни атаки от хакери, а за разработване и продажба (нелегална, разбира се) на софтуер, с който да се атакуват банковите информационни системи.
Всички описани дотук рискове са сериозна заплаха за стабилността и на банковата система на страната. Борбата за предотвратяването или за намаляването им изисква да бъде ангажиран голям финансов ресурс от страна на банките, което допълнително ще намалява тяхната ефективност, ще намалява потенциала им за кредитиране и за съжаление ще се отразява негативно на цената на услугите, които могат да ползват техните клиенти. А това на свой ред означава, че близкото бъдеще за банковия сектор въобще не е розово.
