Невинно пролятата кръв в Париж роди взрив от патриотичен ентусиазъм сред французите. Броят на желаещите да бъдат приети във френските сухопътни, морски и въздушни сили се е увеличил неколкократно. Хиляди молби за постъпване на военна и полицейска служба валят всеки ден, а администрацията признава, че не помни подобен хъс. Те не напират заради заплащането. А и страната не се нуждае от толкова жива сила, защото разполага с една от най-модерните армии и полиции в света. Наличните бойци са напълно достатъчни с оглед качеството на бойната техника и въоръжение.
Тенденциите у нас са други. Мераклиите за участие в задгранични мисии са точно толкова ентусиазирани, колкото възнагражденията им превишават средната работна заплата в страната. Интерес към армията липсва, въпреки че преди години се твърдеше обратното. В медиите се въртяха клипове за предимствата на военната служба, а напоследък военното министерство отчита само процента на напускащите. Хвърлят си рапортите и то отлично знаейки, че друга държавна работа с що-годе прилична заплата е почти невъзможно да се намери.
И полицаите хукнаха да напускат при първата заплаха, че ще им свият привилегиите. Дори не заплатите, а обезщетенията при пенсиониране. Че къде другаде дават такива обезщетения, та да ги намерят? А полицейски шефове признават, че кандидатите не се притесняват да заявят мотивацията си – добра заплата от държавна работа, която не изисква много… работа. Психолозите, които им правят тестовете, пък се дивят на уникалната смесица от простотия, неграмотност и добро самочувствие, оформила поколението на прехода.
А няма нищо за чудене. При липсата на ценности и уважение към собствената си държава можеш да хванеш оръжието само по сметка.
Единствено споровете между депутатите раждат понякога истината, но в повечето случаи тя не бива облечена в законодателна форма. Междувременно става безпощадно ясно, че и те правят всичко за пари и обслужват задкулисни интереси. Както и че България няма нито оръжие, нито пари за армията, която не знае и за какво да ги използва. И как да знае, като няма нито национална кауза, нито национална доктрина, нито национално съгласие. Жив е само духът на харамийството в съвременен вариант – крадат се не керваните в балкана, а милионите от бюджета и еврофондовете. А ако не стигнат, удря се и някоя банка.
