Жан-Жак Уетвилер е новият президент на най-старата и най-престижната международна организация на адвокатите в света. Тя обединява 2 млн. юристи в над 110 страни – UIA (Union International des avocats). Френският адвокат е в България по покана на Софийския адвокатски съвет и това е първата му международна визита, след като е заел този пост. Задачата, която си е поставил, е да представи френския, европейския и международния опит на адвокатите при заверките на документи на техни клиенти. Уетвилер вече изнесе лекции по темата, срещна се с председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и с министъра на правосъдието Христо Иванов, за да представи водещите стандарти в тази насока. Изхождайки от прословутия "Казус Точков" – русенски адвокат беше осъден за пледоарията, която произнесе в защита на свой клиент, президентът на UIA се обяви още веднъж категорично срещу подобни недопустими намеси, настоявайки за повече "защита на защитата".
Г-н Уетвилер, целта на посещението Ви у нас е в пряка връзка с проточилите се спорове около проекта за промени в българския Закон за адвокатурата. Успяхте ли да се запознаете с проблемите около него и какво е Вашето мнение?
– Тази моя визита ми помогна много да си изясня ситуацията, особено след двете ми срещи с представители на властите – с председателя на правната комисия към Народното събрание г-н Данаил Кирилов и с министъра на правосъдието г-н Христо Иванов. Моите български колеги ми бяха изпратили предварително в Париж в синтезиран вид какво се цели с тези промени. Получих и законопроекта – в превод на френски от членове на Клуба на адвокатите – франкофони. Трябва да Ви кажа, че не се чувствам в неудобна роля или в неприятна ситуация, тъй като само допреди четири години и ние, френските адвокати, имахме същите проблеми. Тогава направихме промени в нашия Закон за адвокатурата и също срещнахме съпротива именно във връзка с правото на адвокатите да заверяват документи.
Каква позиция изразиха пред Вас председателят на правната комисия и правосъдният министър? Законът е блокиран в парламента вече близо една година и ситуацията изглежда безизходна.
– Министър Иванов беше изключително позитивно настроен. Когато му казах, че за промените във френския закон са били необходими осем години, той отвърна: "Мисля, че ние в България ще се справим доста по-бързо." Що се отнася до г-н Кирилов, аз разбирам неговата по-балансирана и по-нюансирана позиция. Това е обяснимо, като имаме предвид директното му участие в парламентарната битка. Изразих пред тях двамата схващането си, че противопоставянето между отделните юридически професии, имам предвид по-специално съпротивата на нотариусите, е безполезно и контрапродуктивно. То трябва да отстъпи на директното общуване и на привеждането на аргументи. А г-н министърът да инициира една среща между представители на българската адвокатура и на Нотариалната камара, включително и с участието на международните съюзи на адвокатите и на нотариусите. Могат да седнат на една маса и да се разберат.
Въпросът за разширяване на удостоверителните правомощия на адвокатите е сърцевината на неразбирателството. А какъв е френският и международният опит?
– Първата и основна реализация на удостоверителната власт на адвокатите във Франция е при заверката на подписите в частни документи. В това отношение тя е приравнена изцяло към удостоверителната власт на нотариусите. Със заверката си адвокатът удостоверява, че е разяснил на страните в пълен обем правните последици от подписването на документа. Адвокатската заверка е много близо до пълно удостоверяване и на датата на документа, но засега тази нейна функция все още не е постигната в пълната й тежест. Съдът не е задължен да приеме, че датата е вярна съгласно удостоверението на адвоката, но обикновено го прави. Аз лично препоръчвам употребата на термина "приподписване" вместо "заверка", макар че резултатът от тези удостоверителни действия е в крайна сметка един и същ. Вярвам обаче в силата на думите и държа на терминологичното разграничаване, за да не бъдат дразнени нотариусите.
Кои са реалните ползи от прилагането на този правен режим?
– Наред с бързината и с удобството за гражданите той категорично постигна един голям резултат – влияе положително на цялостното изпълнение на адвокатските задължения. Адвокатът става далеч по-внимателен и педантичен в действията си по защита на правата и интересите на клиента. Освен това новите технологии ще отнемат все повече от ролята на човешкия фактор и в съдебната сфера. Разбира се, чисто съдебната работа по изпълнение на процесуалните действия ще остане. Ще се обособи и високоспециализиран сектор в предоставянето на адвокатски услуги. Но рутинната адвокатска дейност от средно ниво ще бъде поемана все повече от софтуер, каквато е тенденцията в Съединените щати днес. Там се ползват вече експериментално няколко такива програми и употребата им прави човешката намеса излишна. Да речем – клиентът иска консултация по конкретен казус, задава си въпроса в електронен вид и получава автоматично отговор.
Не е ли рисковано да се разчита на този машин(ал)ен отговор?
– Става въпрос, разбира се, за по-елементарни случаи, но в информационната епоха процесът на глобализация е необратим. В мрежата и сега има специализирани сайтове и форуми с юридическо съдържание, както и правно-информационни системи. Големите англосаксонски кантори бързо се ориентират към използването на подизпълнители от други държави с цел повече рентабилност. Ако например предлагат услугата "дю дилиджънс" за някое предприятие в Китай, ползват труда на екип от китайски адвокати.
Това обаче е свързано и с другата голяма ябълка на раздора във връзка с промените в Закона за адвокатурата – нерегламентираното упражняване на професията от лица без адвокатски права.
– Проблемът с пиратската дейност го има и във Франция. Наричаме ги адвокати – бракониери, те са два типа. Единият е на т. нар. диви бракониери – хора, които са без какъвто и да било статут в професията, но дават консултации и дори се явяват пред съда. Другият тип е на "питомните" или "домашните" бракониери – колеги от близки до адвокатската професии, които навлизат в нашата област, без реално да са адвокати. Те са най-вече от средите на нотариусите, одиторите и експерт-счетоводителите. Във Франция има големи счетоводни и одиторски къщи, които са създали адвокатски кабинети с по 700-800 адвокати. Тези хора работят в условията на нелоялна конкуренция и обикновено завземат територии в големите предприятия. Съществуващите бракониерски интернет-портали също ограничават достъпа на адвокатите до клиентите, консултирайки ги за всичко, но без да носят отговорност. А накрая страдат гражданите…
У нас се шири мнението, че имаме твърде много юристи и работа за всички не може да се намери.
– Има два начина за регулиране на обществените отношения. Единият е чрез използването на сила, другият – чрез използването на правото. Аз предпочитам във всички случаи втория. Колкото по-развито е едно общество, толкова повече то има нужда от юристи. При създаването на Френската република през 1792 г. 60 % от депутатите са адвокати. Многото юристи никога не пречат и никога не са излишни.
Българските адвокати се оплакват от недопустима намеса в работата им от съда и прокуратурата. Предшественикът Ви в UIA Мигел Лоиназ настоя за прекратяване на практиката за неправомерно налагане на глоби. Тя не съществува в развитите страни, но пък в "Казуса Точков" у нас се стигна и до налагане на осъдителна присъда заради защитна пледоария.
– Ще изложа ситуацията с правата на адвокатите по следния начин. В момента, в който законът позволи на съдията да решава дали адвокатът изпълнява добре задълженията си спрямо клиента – в този момент адвокатът вече не е независим. Подобна намеса превръща адвокатската дейност, а оттам и правосъдието в карикатура. Адвокатската професия трябва да се саморегулира в максимално висока степен и решаването на определени спорове в нея от съда не променя този принцип. И това повече защитава нейната независимост, отколкото особения й статут. Смятате ли, че когато председателят на Истанбулската адвокатска колегия беше арестуван в съдебна, защото е защитавал кюрд, можем да говорим за независимост?! Ами осъждането на адвокат от Саудитска Арабия за това, че е критикувал правителството си в блога си? В този случай саудитското правителство е използвало закона, който казва, че то не може да бъде критикувано в интернет, но следва ли от това, че имаме правова държава? Или пък отмяната на изборите за председател на колегия в страна от Магреба, защото избраният за поста адвокат е защитавал представители на опозицията?
А знаете ли, че обичайното оправдание на българската прокуратура за провалите й в разследванията е: "Адвокатите пречат"?
– Навсякъде го има този проблем. Само в САЩ е различно. А от една страна, там често се прескача от едната професия в другата. От друга страна, на американската прокуратурата не се гледа по обичайния начин като на оръжие на властта. Нейната роля е да търси обективната истина, да бъде не държавен обвинител, а адвокат на държавата. Рецептата ми за защита от нападки срещу адвокатската професия е наличието на силни съсловни организации. Но пък за да бъдат те силни, професията трябва да допуска възможно най-малко обществено укорими грешки.
Научихте ли за поредния скандален български сериал с изтичащи в медиите записи? Той е резултат от оплакването на френския посланик Ксавие дьо Кабан от "гнилите ябълки" в съдебната ни система и разкрива схемите за търговията с влияние в нея на най-високо равнище. Същевременно се прави всичко възможно за проваляне на плахия опит за съдебна реформа чрез конституционни промени.
– Въпросът е труден, защото правосъдието стои върху два стълба. Единият е законовата рамка, другият – хората. Без наличието на достойни съдии добрата нормативна база не означава нищо. Дебатът за корупцията го има навсякъде в определена степен, но съм приятно впечатлен от стореното в тази насока от източноевропейските страни в последните 15 години. Не искайте от мен да дам преференции за определена страна, като например Румъния или България е по-напреднала в тази насока. Отвън се вижда, че България върви по добра писта – ще отбележа специално предложения конституционен текст, даващ право на адвокатурата, да сезира Конституционния съд.
Не мога да не Ви попитам за случващото се в Париж. Кои са правозащитните аспекти на ислямисткия терор в Европа?
– На първо място е реакцията ми на човек, на баща и дядо, какъвто съм и аз. Тя е силна по разбираеми за всеки причини. Но, макар и да са на втори план, не мога да се отрека от разбиранията си на адвокат и правозащитник. Дори най-зловещият и жесток убиец има право на справедлив процес. Такива събития провокират властите да дават повече правомощия на силовите органи – първо да стрелят, после да мислят. Ако се продължи със стимулирането в тази насока, това означава в един недълъг срок да се стигне до връщане на смъртното наказание. Но смятам, че няма адвокат в Европа, който би одобрил това.
