Пазарът на задълженията у нас продължава да се разширява, но все по-плавно – с по около 2-2.3% годишно, отбелязват анализаторите. Дружествата, които се "нагърбиха" с решаването на този проблем в годините около 2007-а, определено изпитват трудности. Нещо повече – през третото тримесечие числата в счетоводните им отчети показват забавяне в скоростта на основната им дейност – събирането на лихвите по изкупените вземания. Следствието от това е намаление на приходите и на печалбата. За придобиването на такива активи компаниите използват основно средства от увеличение на капитала си или от емисии от облигации, а сега всички съобщават, че това не е толкова лесно… Основният канал за акумулиране на парични средства за дейността на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ) изчерпа капацитета си. Спадащите цени и забавянето в икономиката прогониха от капиталовия пазар малкото борсови играчи, спекулантите, инвеститорите – общо взето, всички хора с пари.
При това положение повечето дружества са внимателни в плановете си за акумулиране на пари, а това пък намалява възможностите за разширяване на портфейлите им с нови вземания. Другата опасност, която ги дебне – вече ежечасно, е закъснението на българските компании, когато плащат дълговете си. Забавената икономическа дейност свива приходите, така че колкото и да са находчиви в начините за събиране на задълженията, липсата на пари в повечето фирмени каси е обезсърчителен факт…
Нито едно от дружествата със специална инвестиционна цел не предложи нови дългови книжа тази година. Дори и "Трансинвестмънт", което е финансирало дейността си вече с пет такива емисии. На този етап мениджмънтът му оценява условията за пласиране на нов заем като неблагоприятни. Независимо от добрата ликвидност във финансовата сфера пазарните играчи все още не са склонни да влагат в корпоративни дългови книжа. Броят на потенциалните инвеститори е силно ограничен, а повечето от тях изцяло са насочили вниманието си към нискорискови и нискодоходни инвестиции в ДЦК и в банкови депозити.
"Трансинвестмънт" работи в специфичния сегмент на секюритизация на вземания, възникнали при разплащания с кредитните карти "Транскарт". Финансовите му приходи са намалели (на годишна база). По-ниските лихвени парични постъпления се дължат на факта, че дружеството сви обема на инвестициите и портфейлът му с вземания е по-малък. Същевременно поради погасяване на петия облигационен заем "Трансинвестмънт" не отчита и разходи за лихви и няма задължения по емисията на дългови книжа. Това пък му позволи "да обърне" финансовия си резултат и той вече е печалба от 15 хил. лева. Основната част от активите на дружеството, в размер на 1.011 млн. лв., са изкупени вземания по кредитни карти.
Поради спецификата си – изкупуване на вземания, основните парични постъпления на тези фирми са от лихвите по придобитите дългове. През третото тримесечие те не са сключвали договори за покупка или продажба за повече от 5% от секюритизираните им активи. Така намаляването на обема на тези вземания снижава и приходите им. Тревожи и тенденцията за по-трудно събиране на лихвите по вече закупените вземания, удължава се срокът за това, налага се да се харчат и повече пари по процедурата, например при принудително събиране на парите с търг.
Данните от финансовите отчети за третото тримесечие, а и за деветте месеца на тази година, показват съвсем лек или никакъв ръст в обема на портфейлите им с вземания. Най-добре до момента се справяха от "Фонд за енергетика и енергийни икономии – ФЕЕИ". Той е фокусиран в инвестиции в проекти за реализация на мерки по енергийна ефективност по еско модел (договори с гарантиран резултат). Сега обаче просрочените вземания на фонда нараснаха до 66.36 процента. От тях със забава над 180 дни са 63.66 на сто. Просрочени към края на септември са общо 34 договора. По някои са направени няколко вноски и след това плащането е спряло.
Лош сигнал е фактът, че има и просрочени вземания, купени през 2015-а. Заради намалелите приходи ФЕЕИ е трябвало да плати наказателни лихви за 126 хил. лв. освен редовни лихви по кредит към Европейската банка за възстановяване и развитие. Това пък е причината печалбата на фонда да се свие пет пъти и за деветмесечието е само 156 хил. лева. Брутната сума на вземанията и на заемите (текущи и нетекущи) е 21.7 млн. лв., уточняват от фонда.
В търсене на решения през ноември последваха акционерни размествания във "Фонд за енергетика и енергийни икономии". Учредителят му "Енемона" АД сви дела си до 9.73% (включително акции, заложени като обезпечение по репо сделки). "Ескона Консулт" ООД от София е изкупило всички акции на "Интернешънъл асет банк" АД и е увеличило участието си до 25.73%, а новият акционер "Некст Дженерейшън Консулт" АД е придобил 30.24% от фонда.
Влошили са резултатите си "Лев Инвест" и "Ризърв Кепитъл", които преди година бяха на печалба. Първото, което е от групата на "Лев Корпорация", е на загуба от 76 хил. лв., след като не отчете приходи от продажби, а общо разходите за дейността му са на стойност 76 хил. лева. Отрицателният финансов резултат при второто е 13 хил. лева. А върху "Ризърв Кепитъл" тежи и вземане от "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) по два договора за срочни депозити, които не се знае кога и дали ще получи.
Първоначалната "специализация" на фондовете за изкупуване на вземания започва да се размива. Сега вече някои от играчите на пазара прескачат и в двора на конкурентите и купуват дългове от различни сектори. Така те се опитват да печелят от нови вземания, които са оценили като по-атрактивни и лесни за събиране. Освен че мислят за разнообразяване на портфейла си, всички тези фондове трябва да се съобразяват и с акционерите си, които очакват всяка година 90% от печалбата да се влее в джобовете им – така повелява законът.
