Традиции
///Евксиноград: а сега накъде? – статия
особено място във винарския бранш заема
Изба Евксиноград
Сградата на изба Евксиноград е малка, във възрожденски стил и покрива предназначението си за бутиково производство. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране и дегустационна зала.
В момента изба Евксиноград е единствената в България държавна изба, с приблизително годишно производство около 55 хил. бутилки вино, 10-15 хил. бутилки ракия и 3 хил. бутилки "Евксиняк". Големи усилия се полагат за възстановяване на старите дворцови лозя, за да се постигне напълно затворен цикъл на производството.
Стъпка в тази посока се прави през 2003 г., когато съвместно с германското дружество за техническо сътрудничество в България започва създаването на нови лозови насаждения на територията на резиденцията. През 2005 г. са засадени 110 дка собствени лозови масиви от сортовете Немски ризлинг, Траминер, Шардоне, Врачански и Червен мискет.
Изба Евксиноград преработва около 120 000 кг грозде.
Показателен за качеството на продукцията е и фактът, че през 2005 г. беше направен първият износ на изба “Евксиноград” за САЩ.
Само през 2007 г. на вътрешния пазар беше пуснат нов продукт на избата – полусладкото вино “Кастрици”, аналог на немския тип вина категория “Шпетлезе”.
Всичко започва още при първите си посещения в двореца „Сандрово“, след избирането му за княз през 1887, Фердинанд е запленен от красотата на местността и околните лозя. Той освен познанията си на ботаник и ентомолог притежава и такива на винар, познаващ високо качествените вина на Франция, Италия и Германия. С цел задоволяване на собствените си нужди и на височайшите си гости в княза назрява идеята за собствено бутиково производство, позовавайки се не само на традицията в манастира „Свети Димитър", но и от наличните 445 дка десертни и винени сортове грозда.
КАРЕ
При покупката на имотите от Батенберг изрично е упоменато, че лозята са неделими от двореца "Сандрово". По-късно Министерският съвет в лицето на тогавашния министър на финансите Начевич съобщава на интенданта на двореца, че "Министерският съвет на заседанието си от 11 ноември с.г. реши да отстъпи в разположение на Н.Ц.В. българския княз Фердинанд ползването на лозята с условие, щото разноските за тяхното поддържане и работене да се произвеждат от частните средства на Господаря". По този начин Фердинанд поема задължението за конкретни грижи за лозарство и винарство в двореца „Сандрово“.
Първия официален гроздобер е през есента на 1891 година. Избата все още не е построена и се използват наличните подземни помещения на манастира „Свети Димитър“.
/// Двореца сключва договор с варненеца Иван Панахов за обработка на лозята и производство на вино. Панахов бързо построява помещения и набавя необходимите машини, преси, бъчви и кадуси. Първите произведени вина са от сортовете "Червен мискет", "Варненска гъмза", "Тамянка", "Димят", "Памид", "Варненски мавруд", "Кокороко" и "Преслава".
Княз Фердинанд, като познавач наблюдава пряко работата на Панахов и не е доволен от качеството на произведените вина и гроздето от десертните сортове. Затрудненото финансово положение на Панахов и лошите резултати от работата му довеждат до преждевременно прекратяване на контрактът му с двореца.
В началото на 1893 година по заръка на Фердинанд, немския архитект Леерс изготвя първоначалния план на избата като работата е съгласувана и с тогавашния първи управител на лозята Янко Забунов. Леерс предвижда две помещения за ферментация и трето за лагеруване на вината като е предвидена и битова част включваща и жилище за винаря. Застроената площ е от 300 кв.м. Сметната документация е на стойност 123 655,93 лв. Строежа на избата започва през есента на 1896 г. и е построена още през следващата 1897 г. Единствено не е построена битовата част от проекта.
Избата се явява втората в страната след тази на винарското училище в Плевен. През 1912 г. по предложение на Илия Хранков и възприета от царския двор, е построена нова по-голяма изба, вече с подземни помещения за отлежаване на вината при постоянна температура. Основна причина за построяването на новата изба е и чувствителното увеличение на площта на лозята.
Избата е разширена и модернизирана чак през 1950 – 1952 г. каквато съществува и сега.
…
Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немския архитект Леерс. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.
Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет. Белите вина се произвеждат по класически и съвременни методи и се съхраняват в дъбови бъчви. Избата се гордее и с доброто си бренди и организира дегустации на най-добрите си продукти за своите гости.
Дворецът „Евксиноград“ се намира от северната страна на Приморския парк на град Варна, на малък провлак.
Строен е за лятна резиденция на княз Александър I Батенберг през 1881-1885 г. Първоначално резиденцията е била наречена Сандрово (по умалителното име на италиански език на княза – Sandro) но през 1893 г. княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска я преименува на Евксиноград (Гостоприемния град) — от гръцкото име на Черно море, Εύξεινος Πόντος (Euxénos póntos). Евксиноград е един от кварталите на район Приморски, Община Варна според Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.
Първият "управител на евкиноградските лозя и винарница", според документите е бил Янко Забунов (1895-1897), български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България. Заради политическите му убеждения е освободен от служба в двореца и е заменен с Христо Георгиев – авторът на първия учебник по винарство у нас „Пълно ръководство по винарството“. Забележителна дейност като управител развива белогвардеецът Леонид Лукианов, като по негово време лозовите масиви достигат 370 декара. В днешно време се отглеждат основно 4 сорта грозде — врачански и червен мискет, френския шардоне и немските траминер и ризлинг.
Забунов – Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец (1895-1897) и директор на Плевенското винарско училище (1897), земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен (1899).
………..
цената не прави виното, но показва, какво можем да очакваме от духа в бутилката.
………….
КАРЕ
Кабинетът застрахова лозята и виното в избата Евксиноград
Министерският съвет ще застрахова
ян2014, Министерски съвет е обявил обществена поръчка, набираща оферти за застраховане на произведеното в масивите на Евксиноград вино. Лозовите масиви край резиденцията на властта се разпростират на 113 декара. Там се отглеждат "Врачански мискет", "Пино Шардоне", "Траминер" и т. нар. "немски" ризлинг. Всяка година от добива се произвеждат вина от висок клас в ограничени количества.
ноем2015, От заданието става ясно и с какви лозя разполага МС в "Евксиноград”. 27 декара са лозовите масиви от сорта "Врачански мискет”, 20 дка "Пино Шардоне”, 11 дка "Шардоне”, 9 дка "Немски ризлинг”, 21 дка "Траминер розов” и 7 дка "Траминер”. "Червеният мискет” се простира на 9 дка. Бадемовата градина също е 9 дка.
Обект на застраховка срещу бедствия и аварии освен реколтата са и произведените вече количества вино и ракия, които се съхраняват в избата край Варна.
…………
КАРЕ
Врачански мискет е бяло сухо вино със защитено географско указание – Дунавска равнина.
Врачанският мискет е стар български сорт винено грозде. Виното произведено от този сорт грозде е емблематично за винарска изба “Евксиноград”.
Гроздето се бере ръчно и се селекционира прецизно от лозята на Стопанство “Евксиноград”.
Отличава се със светло-сламест цвят и искряща бистрота.
Виното има силно изявен сортов аромат – мискетов, но оригинално съчетан с диви треви и билки.
Вкусът е свеж, плодов и добре балансиран.
…………..
След Нова година дворецът "Евксиноград" ще бъде отворен за туристи
14:56 | 22 декември 2015 | Медияпул
След Нова година дворецът "Евксиноград " ще бъде отворен за посещения от български и чуждестранни туристи, съобщи управителят на комплекса Миглена Роева, цитирана във вторник от БТА.
Близо две години уникалната със своята архитектура национална забележителност беше затворена заради изпълнението на мащабен проект за реставрация и консервация на двореца и прилежащия парк. Роева припомни, че инвестицията е на стойност близо 9,8 милиона лева, осигурени по оперативната програма "Регионално развитие 2007-2013".
През 2016 година ще има действащ уебсайт на комплекса, на който ще бъдат представени цените за посещенията, времетраенето на разходките и какви турове ще се правят, допълни ръководителят на проекта Надежда Йорданова. Входът ще струва между 5 и 18 лева. Най-ниската тарифа е за пенсионери и ученици, ще има намаления и за групови посещения.
В рамките на проекта са реставрирани фасадите на двореца, възстановени са княжеската спалня с будоар и баня, огледалният салон за срещи, работният кабинет, изграден е вътрешен панорамен асансьор за хора с увреждания, обновени са автентичните настилки и копринени тапети по стените. Роева уточни, че на третия етаж в сградата ще бъде обособен и музей с вещи на царската фамилия.
С част от средствата по проекта в комплекса са ремонтирани бившата конюшня, Холандската и Френската оранжерия, паркът с лилиите и розариума пред Двореца по оригиналните планове от изграждането им. Консервирана е античната и средновековна крепост "Кастрици" – археологически обект, който също ще влезе в туристическите маршрути.
При представянето на резултатите от изпълнението на проекта присъства и министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова.
……………
Дворецът Евксиноград е реставриран с еврофинансиране за 9,9 млн. лв.
22 Декември 2015 13:36
Проектът е успешно изпълнен и в края на програмния период, в края на усвояването на програмата, той е факт. Бяха положени много усилия, но си заслужаваха, защото виждаме това прекрасно място. То ще отвори отново врати за посетители, но вече с един прекрасен, обновен облик, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова при откриването на обновения със средства от Оперативна програма „Регионално развитие" 2007-2013 г. реконструиран дворец Евксиноград и парковото пространство към него.
Дворецът и крепостта, ботаническата градина, старата конюшня вече имат своя автентичен вид със своята 130 годишна история, нещо, което беше във фокуса на вниманието, защото финансирането по линия на ОП „Регионално развитие" беше за подкрепа, промотиране на туристически атракции с национално и световно значение, с фокус върху такъв тип уникални обекти, какъвто е Евксиноград, каза още тя.
Тази територия е смятана често за затворена и недостъпна за туристи и граждани. Сега смятам, че отваряме още по-широко вратите и всички ще имат възможност да го посещават, да го видят, подчерта регионалният министър. Варна и България трябва да се гордеят с такива сгради и такова културно-историческо наследство, категорична беше тя.
Павлова информира, че проектът е изпълнен при спазване на всички изисквания. 9,8 млн. лв. е бюджетът, с който Оперативна програма „Регионално развитие" 2007-2013 г. осигурява подкрепа за развитието на двореца Евксиноград и прилежащия му парк като конкурентоспособна туристическа атракция, която ще допринася за развитието на устойчив културен туризъм, разнообразяване на туристическото предлагане и увеличаване на ползите от туризма.
