„БАНКЕРЪ“ проследи от игла до конец обсъжданията на новия Кодекс за застраховането. С приемането му интересите поне на повърхността изглеждаха балансирани. Но преди дни ни потърсиха представители на Българската лизингова асоциация, за да споделят пълното си разочарование от някои текстове, които обезличават лизинговите компании, когато вземат решения за застраховането на имуществата, които отдават на лизинг.
„Върнаха ни в социализма четвърт век след неговия крах. Образно казано, се дават права на наемателя на вашия апартамент да се разпорежда с него вместо вас.“ Това каза Борислав Тодоров, съпредседател на Българската лизингова асоциация.
Ето за какво става дума, обяснено на прост език. По закон лизингополучателят владее една вещ на базата на облигационно правоотношение. Но лизингодателят – лизинговата компания, през целия срок на договора си остава собственик на актива. С промените в КЗ обаче на нея й се отнема правото сама да се разпорежда със застраховките върху този актив. Парламентът наложи изискването да се иска съгласието на лизингополучателя както за сключване на въпросните застраховки, така и за избора на застрахователи и за общите условия по договорите.
„За нас застраховките са основното обезпечение по лизинговите договори. КФН не можа да го проумее и е нормално, че не го разбра – коментира Тодоров. – Но защо тогава надзорен орган, който няма правомощия върху определен бизнес, си самовменява регулации по него? Не е ли ясно и за децата, че банките и лизинговите дружества са поднадзорни на БНБ. Поне небанковият надзор да беше съгласувал намеренията си с централната банка. Сега имаме два надзора", констатира той.
На лизинговите дружества им дойде до главата и друго: до шест месеца новият закон ги задължава да актуализират старите си договори и да ги адаптират към новите условия. Ами ако при предоговарянето лизингополучател възрази и не се стигне до единодушие при избор на застраховател? При такова развитие на нещата договорът трябва да бъде обявен за предсрочно изискуем. А това не е нито в наш интерес, нито в интерес на потребителите, каза Тодоров.
Според него са допуснати две безобразия. Първото е въвеждането на законови норми със задна дата. Част от договорите изтичат скоро, но някои са сключени тази есен и ще изтекат след пет години. А условията по тях трябва да бъдат променени до юни догодина.
Второто безобразие е свързано с тезата, че всичко се прави с оглед защитата на правата на потребителите. За целия бранш, казва Тодоров, делът на потребителите е 7% – това са физическите лица лизингополучатели. Останалите 93% са фирми. Ние, търговските дружества за лизинг и търговските дружества производители или търговци наши клиенти, сме в условията на пълноправен бизнес.
„Поради това ние, асоциацията, ще сезираме Европейската комисия за нарушаване на конкуренцията у нас“, каза Тодоров.
За малко да убият бизнеса
Буквално на косъм им се размина на лизингодателите една поправка, която щеше да ги погребе. В чл.385 в проекта на Кодекс за застраховането беше записано, че при застрахователно събитие обезщетението се изплаща на лизингополучателя, ако той е поел риска за актива, а не както беше – парите да отиват при лизингодателя. Логиката е, че клиентът е този, който плаща застраховката, и е нормално да се ползва от защита, ако нещо се случи с наетата вещ. Мениджъри на дружества обясняват, че стандартният принцип на работа в сектора е застрахователното обезщетение да се изплаща на лизингодателя, който използва средствата целево за погасяване на задължението на ползвателя на вещта. Ако тази схема бъде променена и обезщетението се пренасочи в ръцете на лизингополучателя, без да му е вменено задължение да използва парите целево, компаниите ще изпаднат в риск от загуби. За тях застраховката на актива е обезпечение, което им позволява да предлагат изгодни за клиентите продукти. При тотална щета лизингодателите ще останат не само без актива – вещта, но и без застраховките си.
"Ние сме компании, които работят почти на същите лихвени нива както и банките, на конкуренти начала и с подобна на банките обезпеченост. Ако се засегне обезпечеността на лизинговите компании, те ще трябва да избират дали въобще да продължат да работят и е много вероятно техните акционери да вземат рестриктивни решения относно бъдещата им дейност", обясни Атанас Ботев, председател на Българската асоциация за лизинг. Ботев бе сигурен, че ако поправките се приемат в сегашния им вид, това автоматично ще увеличи опитите за измами.
Застрахователите обаче не са на това мнение. Те твърдят, че опитът за регулиране на отношенията между страните е преди всичко полезен за пазара.
На второ четене в икономическата комисия на парламента обаче след активно лобиране на представители на лизинговия бранш недомислените поправки отпаднаха.
