Подготовката за оценката на качеството на активите и реформите в Централната банка – това бяха двете най-важни задачи, с които новоизбраният през юли управителен съвет на БНБ трябваше да се справи през втората половина на 2015-а. И всяка от тях представляваше сериозно предизвикателство. Не само заради сложното им съдържание, но и заради най-различни популистки спекулации по повод на Централната банка. Впрочем основните цели на УС на БНБ бяха много ясно формулирани в решението на управителния й съвет от 30 юли 2015-а. В него бе написано буквално следното: …"Управителният съвет на БНБ прие становище по независимата оценка за състоянието на банковия надзор на БНБ, изготвена от Международния валутен фонд и Световната банка, и предложи окончателната версия на доклада да бъде финализирана до края на август 2015 година. Докладът ще бъде в основата на плана за реформиране и укрепване на банковия надзор на БНБ, който ще бъде публично обявен до края на септември 2015 година. Управителният съвет взе решение официално да стартира процеса по прегледа на качеството на активите в търговските банки. Като първа стъпка в този процес УС на БНБ на основание на чл.16, ал.8 от Закона за обществените поръчки одобри откриване на тръжна процедура за избор на независим външен консултант по организирането и провеждането на прегледа". Тук е важно да се спомене, че още през септември 2014-а БНБ възложи на Международния валутен фонд и на Световната банка да извършат оценка за състоянието на банковия ни надзор. Всъщност това са единствените две независими институции, признати от националните надзорни органи на повечето държави като единствено компетентни да оценяват качеството и ефекта на надзора им. Причината е, че в тях е съсредоточена цялата международна експертиза в тази област.
Междувременно на свой ред Народното събрание също възложи на Сметната палата да направи одит на ефективността на банковия надзор. Тази задача бе доста сложна за върховния одитен орган по няколко причини. Първата е, че той никога досега не бе изпълнявал подобно упражнение. Втората е, че за да избегне всякакви подозрения за конфликт на интереси, Сметната палата бе твърде ограничена в избора на свои и външни експерти в изпълнението на тази задача. Третата е, че някои законови положения, свързани с банковата и професионалната тайна, ограничаваха достъпа на представители на Сметната палата до документи на банковия надзор, а те бяха особено важни за формирането на експертна оценка в контекста на поставената на палатата задача. Всички тези фактори усложниха работата на Сметната палата, удължиха първоначално даденото й време за извършване на одита и в крайна сметка бе избработен доклад с доста спорно качество.
Заплатите на членовете на УС на БНБ
Те бяха обект на постоянни атаки от страна на народните представители към ръководството, а и към уредбата на БНБ. Депутати от Реформаторския блок дори пуснаха писмо със запитване за размера на месечните възнаграждения на бившите и на новите членове на УС на БНБ. В същото време депутатите от всички парламентарни групи, с изключение на тези от ГЕРБ и от ДПС, бяха вкарали различни варианти за промени в Закона за БНБ, които имаха за цел да лимитират възнагражденията на ръководството й. Някои от законопроектите стигаха и по-надалеч – обвързваха с горни граници възнагражденията и на средния ръководен персонал до началници на отдели. Ясно бе, че единственият начин да се затвори устата на политиците и да се охлади устремът им да регулират дейността на БНБ за какво ли не, бе възнагражденията на членовете на УС на Централната банка да бъдат оповестени. Така че на 30 юли със свое специално съобщение БНБ обяви заплатите на новото ръководство на Централната банка. В него се казваше че: "месечните възнаграждения на членовете на Управителния съвет се определят в следните размери: 15 368 лв. за управителя; по 13 173 лв. за подуправителите и по 4391 лв. за другите членове на управителния съвет". По-късно бяха обявени и възнагражденията, които са получавали вече бившият управител Иван Искров и подуправителите Калин Христов и Димитър Костов за периода юни 2014-а – юли 2015-а. Отново в специално прессъобщение (от 18 септември 2015-а) бе посочено, че за този период Иван Искров е вземал месечно брутно възнаграждение от 16 546.05 лв., а двамата подуправители – Костов и Христов – по 14 983.21 лева. Малко след това прессъобщение в интервю за в. "БАНКЕРЪ" бившият подуправител, отговорен за "Банков надзор", Цветан Гунев напълно откровено обясни: "Съгласно договора ми за управление, подписан между мен и Иван Искров, като представляващ БНБ, годишното ми брутно възнаграждение беше 94 380 лв., което прави по около 7865 лв. месечно. Добавете около 3 хил. лв. като член на УС на БНБ – стават около 10-11 хил. лв. месечно. Не се начислява процент за прослужено време. Това е." Цялата тази информация обезсмисли спекулациите на политиците около заплатите на централните банкери, а обсъждането на проектите за изменение в Закона за БНБ, с които депутати от БСП, от Реформаторския блок и Патриотичния фронт искаха да лимитират тези възнаграждения, се превърнаха във фарс и логично не бяха приети.
Реформи и преструктуриране в БНБ
Доста по-сложен бе процесът по реформирането и преструктурирането на Централната банка и по-специално в управление "Банков надзор". То бе наложено както от препоръките на МВФ и на Световната банка в доклада им за качеството на надзора, така и от някои нови законови положения, които вменяваха на БНБ напълно нови функции: да стане орган по преструктурирането на банки съгласно новоприетия Закон за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции. Бяха направени и някои кадрови промени. Нина Стоянова – дотогава главен юрист на БНБ, бе избрана за подуправител на БНБ и й бе възложено да отговаря за управление "Банково", в пенсия излезе главният секретар на БНБ Петко Кръстев и оставка подаде дотогавашният главен директор управление "Банков надзор" на БНБ Нели Кордовска. Всъщност специално нейната оставка не доведе до персонални промени. Тя просто бе резултат от закриването на длъжността й. Кордовска пък се оттегли от БНБ заради явната непоносимост спрямо нея, демонстрирана от шефовете на повечето банки, които не можаха да приемат факта, че вечерта преди Корпоративна банка да бъде поставена под специален надзор Кордовска изтеглила спестяванията си от нея.
Първите персонални промени бяха обявени на 23 октомври. Тогава на мястото на овакантената от Петко Кръстев длъжност главен секретар на БНБ бе назначена Снежанка Деянова – дотогава главен счетоводител на Централната банка. А нейното място като главен счетоводител пък зае Теменужка Цветкова. На 29 октомври управителният съвет на БНБ прие и решение за структурни промени, произтичащи от възложените по закон правомощия на Централната банка – да бъде орган за преструктуриране на банки, както и от приетия план за реформиране на банковия надзор и за реорганизация на Централната банка. За промените в надзора ще стане дума отделно. Що се отнася до останалите изменения – с решение на УС на БНБ бе създадена специална дирекция "Преструктуриране на кредитни институции“ на подчинение на управителя на БНБ. Управление "Банково" бе реорганизирано и се взе решение в него да се формират нови дирекции: "Платежни системи", "Платежен надзор", "Методология и финансови пазари", "Централен кредитен регистър и задължителни минимални резерви", "Статистика" и "Главно счетоводство". На 30 октомври бяха назначени и техните началници. Боян Бончев пое дирекция "Преструктуриране на кредитни институции", Нели Драгинова стана главен юрист на БНБ, Михаил Димов бе назначен за началник на дирекция "Платежен надзор", Румяна Хампарцумян стана шеф на дирекция "Методология и финансови пазари", а Светла Николова – ръководител на дирекция "Платежни системи".
БНБ веднага започна да попълва администрацията на дирекцията за банково преструктуриране, като обяви конкурс за набиране на кадри в тази тясноспециализирана и много важна сфера. Вероятно именно в тази дирекция на БНБ за пръв път ще започнат работа чуждестранни експерти или поне българи, работили в големи чуждестранни банки.
Промените в надзора
Това може би бе най-важната и трудна част от процеса на преструктуриране на Централната банка, защото провеждането му бе съпътствано и със силен политически натиск и множество спекулации. Версията, че банковият ни надзор за нищо не ставал, продължаваше да се развява като бойно знаме от народните представители от всички парламентарни групи. Тя бе допълнително катализирана от доклада на Сметната палата, въпреки че много от експертите в тази област сериозно критикуваха качеството му. Факт е, че за момента дори парламентарната Комисия по бюджет и финанси, която на практика поръча този доклад, не смята да го подложи на публично разглеждане. Явно дори нейните членове са наясно, че спорните моменти в този доклад са толкова много, че обсъждането му, образно казано, ще извади очи, вместо да изпише вежди.
При реформите на управление "Банков надзор" УС на БНБ и специално подуправителят, отговарящ за него, Димитър Костов, се ръководеха от препоръките, направени в оценката на МВФ и на Световната банка. А те бяха УС на БНБ да участва активно в разглеждането на докладите на банковия надзор както за състоянието на банковата система, така за отделни банки, в които са установени по-големи рискове и на които са наложени надзорни мерки. Освен да прави това, УС на БНБ реши също, че ще одобрява наредбите и наръчниците за работа на банковия надзор. Но посочи, че няма да се меси при вземането на решения за мерките, които управлението налага на отделните банки. Само ще се информира за тях и за ефектите от тях. В самото управление "Банков надзор" пък отново бе обособена дирекция "Дистанционен надзор" и за негов началник е назначена Веселка Панева. Задачата на дирекцията е да следи и анализира състоянието на банките на базата на месечните и тримесечните данни които те подават в БНБ. По този начин структурата ще играе ролята на орган за ранно предупреждение и на коректив за работата на дирекцията "Инспекции", чиито служители, както и досега, ще се занимават с проверките на място. Освен това планът за реформи предвижда създаване на вътрешен консултативен съвет в помощ на подуправителя, отговарящ за управление "Банков надзор", който ще му помага в изготвянето и прилагането на надзорни мерки. В него ще участва ключовият ръководен персонал на управлението. Въведен бе и нов модел за определяне на екипите за надзорни инспекции, който позволява да се увеличи броят на проверките на място и гарантира повече независимост на инспекторите от проверяваните от тях банки.
Подготовка за оценката на качеството на активите
Подготовката за оценката на качеството на активите на банките е може би най-важната задача, с която се захвана БНБ през 2015-а, и ще продължи да работи по нея и през 2016-а. Причината е, че това се прави за пръв път у нас и е изключително сложно и е съпроводено с множество специфични изисквания. Всички евентуални грешки при подготовката и провеждането на въпросната оценка могат да предизвикат щети, които при определени обстоятелства заплашват с катастрофални последици не само финансово-кредитния сектор, но и цялата икономика на страната. Задачата на БНБ в първия етап на тази сложна процедура бе да избере консултант, който да й помогне при изготвянето на критериите и правилата, по които да се прави оценката на активите на банките и по които отделните кредитни институции да избират своите оценители.
Самата процедура по избор на консултант бе доста прецизна. Всеки детайл от нея бе направен публично достояние, като бяха публикувани протоколите от заседанията на изборната комисия. Благодарение на тях се разбра, че изборът е минал доста драматично. От явилите се трима кандидати – "Оливър Уайман", "Делойт България" като представител на дружествата на "Делойт" от Словения, Полша и Унгария", чиито експерти реално ще консултират БНБ и "Мазарс", на практика единият от кандидатите – "Мазарс", отпада още на първия етап. Причината е че при подаването на документите за техническите характеристики на офертата "Мазарс" вкарва и ценови параметри, което е недопустимо по условията на търга. И е отстранена от участие в него. След отварянето на офертите на "Оливър Уайман" и "Делойт България" огромно предимство в точките има "Оливър Уаймън". То обаче се стопява напълно при отварянето на ценовите оферти, защото "Оливър Уаймън" иска за услугите си над 16.6 млн. евро – цена, която е около десет пъти по-висока от тази на "Делойт България" и по-голяма от сумата, която БНБ годишно харчи за издръжка на паричното обращение в страната. Това бе причината БНБ да избере за консултант "Делойт България", и по-точно чуждестранните експерти от международната компания "Делойт", които българското поделение представляваше на търга. "Оливър Уаймън" първоначално реши да обжалва резултатите от търга пред Комисията за защита на конкуренцията, но впоследствие се отказа. Така БНБ започна процедурата по изготвянето на критериите, които по неофициална информация вече са предоставени на търговските банки в работните дни между Коледа и Нова година. Трудното обаче в цялата тази процедура тепърва предстои и де факто тя ще е най-важният тест за бъдещето на сегашното ръководство на БНБ и на цялата ни банкова система.
Събития
На 30 юли управителният съвет на БНБ разгледа и прие предложението на управителя на БНБ Димитър Радев и подуправителя на БНБ Нина Стоянова, ръководител на управление "Банково", да бъде отнет лицензът на "СЕЛ ИНТ България" ЕООД като платежна институция. Решението е взето след констатацията, че "СЕЛ ИНТ България" ЕООД не е предоставила платежни услуги повече от шест месеца и вече не отговаря на условията в лиценза. Същия ден УС на БНБ отказа на "Блу Скай Електроник Мъни Къмпани" АД да му издаде лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари.
На 14 август Българската народна банка и Държавна агенция "Национална сигурност" подписаха инструкция за взаимодействие в областта на борбата срещу изпиране на пари и срещу финансиране на тероризма. Взаимодействието ще се осъществява под формата на съвместни проверки, обмен на информация, експертна и техническа помощ и други действия в рамките на компетентностите на БНБ и ДАНС.
На 4 септември БНБ не одобри искането на "Индустриален холдинг – Доверие" АД да придобие акционерен дял в размер на 99.53% от капитала на "Токуда Банк".
На 5 октомври управителният съвет на БНБ издаде лиценз на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД да извършва дейност като платежна институция.
На 22 октомври управителният съвет на БНБ избра за международен одитор на БНБ за финансовите 2015-а, 2016-а и 2017-а "Ърнст и Янг Одит" ООД.
На 20 ноември управителният съвет на БНБ определи общата сума на вноската на банковата система към Фонда за преструктуриране на банки за 2015 г. да е в размер на 82.17 млн. лв., а също и нейното разпределение по банки.
На 26 ноември подуправителят на БНБ и ръководител на управление "Емисионно" Калин Христов представи новата разменна монета с номинална стойност 2 лв., която влиза в обращение от 7 декември 2015-а.
На 12 декември управителният съвет на БНБ определи ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България. За първото тримесечие на 2016-а той ще е в размер на 0 процента.
На 12 декември управителният съвет на БНБ реши да извади от обращение банкнотата от 1 лев, емисия 1999 г., която престава да бъде законно платежно средство от 1 януари 2016-а.
