След като постигна разглеждане по същество в Софийския градски съд (СГС) на делото за данъчни престъпления срещу бизнесмена Огнян Донев, прокуратурата е на път да отчете и втори формален успех. Тя поиска отвод на съдия Даниела Борисова, която прекрати съдебното производство и разпореди връщането му на прокуратурата. След като определението й за прекратяване беше протестирано пред Софийския апелативен съд, той го отмени и задължи долната инстанция да започне съдебния процес. Възможно е обаче това да се окаже последният успех на държавното обвинение в серията провалени разследвания срещу шефа на "Софарма" АД.
По закон съдия, който е участвал в състава на съда, постановил определение за прекратяване на наказателното производство, не може да участва вече в него. Към това основание за отвод прокуратурата добавя и аргумента, че отхвърлянето на констатираните от Борисова съществени процесуални нарушения сочат "формирана предварителна незаконосъобразна оценка на работата на държавното обвинение" и ще доведат до постановяване на порочен съдебен акт. За това говорел и фактът, че обвинителният акт е върнат точно три месеца след внасянето му, а след произнасянето на горната инстанция съдия Борисова още не е насрочила делото. Държавното обвинение посочва още, че забавянето на процеса нарушавало правата му и било предпоставка за намаляване на размера на наказателната отговорност предвид константната практика на Европейския съд по правата на човека в тази насока.
В същото време прокуратурата подминава факта, че разследването продължи цели три години, без да има индикации, че по него се работи. Обвиненията срещу Огнян Донев и изпълнителния директор на "Телсо" АД Борис Борисов бяха повдигнати през юли 2012 г., а делото беше внесено с обвинителен акт в съда през юли тази година. Борисова го върна едва в края на октомври, а месец по-късно апелативният състав отмени разпореждането ѝ. От СГС реагираха на искането за отвод незабавно с две уточнения – че делото е от изключителна фактическа и правна сложност с 95 тома доказателства, и че след връщането му законовият срок за насрочване е двумесечен.
Историята започна през юни 2012 г., когато срещу него и срещу партньора му във вестниците "Труд" и "24 часа" – Любомир Павлов, започна и разследване за пране на пари чрез продажбата на дружествените дялове в "Медийна Група България Холдинг". То беше предшествано от шумна акция, в която полицаи и прокурори обискираха офиси на фирмите "Елфарма" АД и "Телсо" АД по сигнал за пране на пари. Месец след акцията срещу Огнян Донев започна и досъдебното производство за укриване на данъци, по което му определиха рекордна парична гаранция в размер на 500 хил. лева.
После настъпи затишие, а междувременно разследването за пране на пари беше прекратено през март 2013 година. Сега обвиненията срещу Донев за укриване на данъци са в същия вид, в който бяха посочени от прокуратурата преди три години и половина. Става въпрос за близо 63 млн. лв. неплатени данъчни задължения от 2007 г., когато Донев като изпълнителен директор на "Елфарма" АД не е посочил в данъчна декларация увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 420 млн. лева.
Увеличението е от извършени седем блокови сделки с акции извън регулирания пазар, а акциите са продадени за по 1 лев. Сделките са с безналични акции от капитала на "Софарма" АД и са извършени с "Телсо" АД, "Телекомплект" АД, "София" АД и "Софстрой" АД. Шефът на "Телсо" Борис Борисов получи аналогично обвинение – за укрити 7.5 млн. лв. данъци и недекларирано увеличение на годишния финансов резултат на дружеството в общ размер на близо 75 млн. лв. – за продадени на "Финансово-консултантска компания" АД 22 млн. акции и неплатени задължения към бюджета в размер на 7.5 млн. лева.
Сумите са повече от впечатляващи, но конструкцията на прокуратурата срещу бившия председател на КРИБ е също повече от нестабилна. Тя е построена върху безспорния факт, че сделките не са осъществени през Българската фондова борса, но се "надгражда" със спорни и едностранчиви изводи. Според прокуратурата реалните продажби е трябвало да бъдат на пазарна цена, която по това време била 4.5 пъти по-висока. Държавното обвинение изчисли, че целият пакет, продаден от "Софарма", струвал всъщност 468.7 млн. лв., а облагаемата стойност била 385.2 млн. лв., върху които е трябвало да се внесат 57.5 млн. лв. данък печалба.
Не е ясно обаче защо разследващите са решили, че всички сделки с акции на едно публично дружество трябва да минат непременно през борсата. Забрана и задължение в обратния смисъл няма, а се разчита на предимствата, които тя носи. Едно от тях е освобождаването на борсовите сделки от данък върху печалбата съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. В случая страните са избрали да ги сключат на нерегулирания пазар, който предполага облагане на печалбата с 10-процентния налог. Според защитната теза печалба обаче няма, защото акциите са продадени на цената, на която преди това са закупени. За сделките били известени както Централният депозитар и Комисията по финансов надзор, така и НАП, но извършената от приходната агенция проверка не установила нередности.
Каре:
По ирония на съдбата прокуратурата иска отвод на съдия, когото практикуващи юристи корят в обвинителен уклон. Говори се още, че активността на прокуратурата се е събудила заради заведеното срещу нея дело за обезщетение от страна на Донев за причинени му от държавата вреди. В случая Борисова може и да бъде укорявана в защитен уклон, но някои от констатациите й в определението за прекратяване на делото ще останат актуални, когато му се даде ход. В него е посочено например, че прокуратурата не пояснява кои норми на Закона за публичното предлагане на ценни книжа са нарушени с въпросните блокови сделки. Прокуратурата се позовавала на справки към писма от различни финансови институции, от които обаче ставало ясно "какви точно факти и обстоятелства желае да бъдат възведени в обвинителната теза". Според Борисова "записването в обвинителния акт „по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти" не е достатъчно, за да очертае в пълнота пределите на доказване в съдебната фаза на наказателния процес". Липсвала и единна позиция на прокуратурата по кои законови норми следва да се преобразува данъчният финансов резултат. Цитирана била нарушена стара разпоредба на Закона за корпоративното подоходно облагане, която по времето на сключване на сделките вече не е съществувала.
