Като деца през зимата често ходехме на един баир, там където днес се простира най-голямата спалня от социалистически тип в София – ж.к."Люлин". Баирът се наричаше Берилица и часове наред го катерехме вир-вода от тежестта на самоделните си шейни, които наричахме кормилачки, защото бяха с кормила. Като мънинки Сизифчета ги дърпахме и бутахме нагоре и щом стигнехме темето на хълма, възсядахме ги и се спускахме надолу с крясък: "писта-аааа!" Имахме чувството, че се спускаме от върха на света, който огромен и учуден от смелостта ни ни гледаше благо.
Берилица беше заравнен за един ден, а години трябваше да минат, за да си дадем сметка колко радост и невинност е носил снегът на детството ни. Светът на възрастните е друг. Вир-вода бутаме делниците си нагоре по билото на живота, с още по-голям зор се опитваме да спрем кормилачките на съдбите ни миг, преди да се сгромолясаме долу в ниското. А светът ни гледа под вежди, огромен и гневен от слабостта ни никога да не си признаваме грешките.
Днес кормилачките са блед спомен в обремененото ни от делниците съзнание. А плазовете им изглаждат гънките на мозъка със страха някой да не ни качи на шейната и да ни засили надолу по пързалката на живота. Случили се това, вече никой не крещи "писта-аааа!"…
Без никакви сантименти шейната се превърна в основен инструмент в обществено-политическия живот. Политиците у нас дебнат опонентите си и чакат трескаво мига, когато ще ги засилят по пързалката, за да разчистят път за постигане на задкулисните си договорки. В края на 2015 г. шейната отнесе бившия правосъден министър Христо Иванов, чиито идеи за съдебна реформа, макар и неизгладени, все пак бяха насочени към разбиване на статуквото в съдебната система и за повече контрол върху неограничената власт на главния прокурор, който и да е той. След Иванов по пързалката се понесе и лидерът на ДСБ Радан Кънев – за радост на съкооператорите му от блока, на вечните балансьори от ДПС и на тайната им севда ГЕРБ.
Шейни обаче има за всички, даде да се разбере почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който преди дни стегна такъмите на досегашния лидер на движението Лютви Местан. И го засили по пързалката.
Раздираният от вътрешни противоречия актив на столетницата също лъска плазове, маже ги с вакса, белким отнесат по-бързо и по-далеч опонентите. И не види, че от джоба на престилката на клетницата се подава некрологът й…
А управляващите са направо царе на бързата вакса – благодарение на тях шейната на бизнеса лети така устремно надолу, че успя само да махне безпомощно с ръка, когато хитрецът Владислав Горанов му метна на гърба данъка "уикенд".
Що се отнася до целокупното гражданство, за него дори няма и шейна – от началото на прехода то се носи по пистата, седнало връз найлон. И ако доживее някога да долети до дъното, едва ли ще има каквото и да е здравеопазване, което може да прецени и къде са му бъбреците, и кое – сливиците!
Ето защо ни е най-евтино да повярваме, че надеждата умира последна. Да съберем сили, пък да извикаме с всичка сила "писта-ааа!" и да си пожелаем здраве и късмет.
И Нова година – нова шейна!
