"Съдебната" 2016 г. най-вероятно няма да изобилства от кръв, пот и сълзи в името на прословутата и все неслучваща се реформа. Пък и миризмата на предсрочни избори, която все по-силно се разнася над държавата, съвсем ще убие и без това рехавите опити нещо в системата да бъде променяно. Така че нищо чудно на следващата Коледа да отчитаме… пак същото: илюзорна независимост на съдиите, калпава работа на прокурорите и никаква справедливост за гражданите.
Няма място за самозалъгване – през 2016 г. изненади почти не се очакват – каквото предстои да се случи си го знаем отсега. Така например е напълно ясно, че още през януари брюкселската администрация ще ни "опраска" от Брюксел – с поредния мониторингов доклад и с поредните критични оценки за това, как не сме мръднали от дъното, на което сме закопали съдебната независимост.
Някъде по това време се очаква да приключат и започнатите от прокуратурата проверки по скандала с "двете каки" – съдийките Румяна Ченалова и Владимира Янева. Но чудеса не очакваме – най-вероятно просто ще разберем, че няма данни кой е правил записа на скандалните им разговори. И че не може да се докаже дали споменатите от тях хора, действия и събития действително са били реални. Този филм също вече сме го гледали, така че краят му ни е добре известен.
След дългата новогодишна отпуска за депутатите, в края на януари, ще започнат скандалите и пазарлъците заради промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Новоназначената министърка на правосъдието Екатерина Захариева вече даде нишан, че ще е по-консенсусна от предшественика си Христо Иванов. И че е склонна на отстъпки от модела, който той бе заложил в проекта на ЗСВ, оставен й в наследство. А освен това не трябва да се забравя, че вече има внесени два други законопроекта за промени в ЗСВ – на група депутати от ГЕРБ, водени от Цветан Цветанов, и другият – на АБВ. С други думи, политиците вече са в нисък старт към следващия си "исторически компромис". Макар че гласуването на поправките ще става с обикновено мнозинство и там кой-знае какви драми не се очакват – ясно е, че каквото решат ГЕРБ и ДПС, това ще е.
Пак по това време – към февруари, ще започнат и дебатите по всичките предложения за промени в процесуалните закони: в момента в Народното събрание отлежават два проекта за изменения в Административно-процесуалния кодекс, други четири за Данъчноосигурителния и шест – за Гражданскопроцесуалния кодекс.
Някъде там, през първите месеци на годината, ще се състои и вторият опит на Меглена Кунева да добута в пленарната зала антикорупционния си закон, заради който веднъж вече беше на крачка да напуска кабинета. Този път проектът й най-вероятно ще мине, още повече че вече са почти изчистени най-калпавите моменти в първия му вариант, които предизвикаха и най-много спорове: кой ще избира шефовете на новата антикорупционна структура и дали ще се приемат анонимни сигнали срещу удостоените с власт.
А през април ще трябва да се поздравим с един "чисто нов" Висш съдебен съвет, вече разделен на две колегии, съставен обаче от същите тези хорица, които забъркаха институцията в едни от най-срамните скандали за цялата история на съществуването й.
Вероятно реформите на съдебната карта ще бъдат забавени поне до април – докато се структурира новият ВСС. Въпросът е дали изобщо ще започнат. А най-точният отговор е: може би, но само ако на ВСС му стиска да я направи. Но, първо, чак такъв стоицизъм, при това точно у този състав на съвета, никой не очаква. Затова и очакванията са, че топката ще се тупа на място до последния възможен момент – само и само да не се пристъпва към реални действия. Пък и има готово оправдание за това: съпротивата "отвън" и опитите да се блокира сливането на съдилища и прокуратури чрез всевъзможни изявления на местни политици, протестните декларации на органите на местното управление и заплахи за митинги от негодуващи "граждани" – при все че най-често това са съдебни служители, заплашени от съкращения, и роднините им.
И така ще я добутаме до лятната съдебна ваканция: снишено и без резки чупки в кръста. Най-много някой политик да получи изкълчване на езика, докато обяснява как, колко и кой му пречи да направи "истински реформи". Естествено, няма гаранция, че отнякъде няма да излязат още няколко скандални записа на вече известните ни "каки" или на други такива, от които да се чуе и кой с кого е спал и как се е отразило това на магистратската му кариера. Но пък, в крайна сметка, каквото и още да ни се каже по темата, то вече надали може да ни изненада.
А какво ще стане наесен зависи от много неща. Най-важното от които е дали ще оцелее управлението на държавата дотогава. Или ще имаме отново избори "две в едно".
Впрочем точно преди година в "Параграф 22" прогнозирахме, че при очевадното нежелание на политиците и при силната съпротива отвътре – откъм съдебната номенклатура, реформата в съдебната власт е невъзможна и че няма да се случи. И, за жалост, се оказахме прави. Но място за надежда все пак има. Ако щете и заради първите "бели лястовици" в самото магистратско съсловие, които взеха да надигат глава – като истински граждани.
Пременил се Илия – пак в тия
Според променената конституция Народното събрание има три месеца срок, за да промени и Закона за съдебната власт. В него трябва да се детайлизират подробностите около "новия" ВСС – вече разделен на две колегии – отделни за съдии и прокурори. А до месец след това (т.е. през април), сегашният ВСС трябва сам да се "подели" на две. Ако ВСС не се справи, ще го разделят депутатите – по свое усмотрение и с решение, за което няма определен срок. И тук е първата уловка: това ще стане с обикновено мнозинство от депутатите, присъстващи на заседанието. А освен това и без ограничения във времето – ако парламентът реши, че няма закъде да бърза, току-виж структурирането на новия ВСС се затлачи един Господ знае докога.
Основният проблем е как да се поделят 11-те члена на ВСС, изпратени там като "парламентарна квота". Според новата конституция петима от тях трябва да отидат в прокурорската квота, а шестима – в съдийската. Само че сред "парламентаристите" във ВСС" имаме трима адвокати, един следовател, един прокурор и шестима съдии.
Да припомним, че във ВСС от парламента влязоха Васил Петров (адвокат), Галина Карагьозова (съдия), Димитър Узунов (съдия), Каролина Неделчева (съдия), Магдалена Лазарова (прокурор), Мария Кузманова (съдия), Незабравка Стоева (адвокат), Светла Петкова (съдия), Соня Найденова (съдия), Юлиана Колева (адвокат) и Ясен Тодоров (следовател).
Логично изглежда съдиите да отидат при съдиите, а прокурорите и следователите – при своите колеги. Само че, първо, съвсем не е задължително да стане точно така – няма механизъм, който да подсказва как членовете на сегашния ВСС трябва да се самоопределят. И практически няма никаква пречка прокурорската колегия да се запълни със съдии от парламентарната квота на ВСС. Освен това остава напълно неясно коя точно "дупка" ще запушват адвокатите?
Проблемът как ще се преразпредели парламентарната квота във ВСС между двете бъдещи колегии никак не е маловажен, защото това всъщност ще разпредели и силите на различните "лобита" във ВСС, които вече са ясни за всички.
Какво може да се получи на практика? Най-простичко нещата могат да се обяснят чрез прокурорската колегия.
Тя ще се състои от 11 души: главния прокурор, петима членове, излъчени от прокуратурата и следствието, и петима – от парламентарната квота. На практика обаче тази група ще бъде с един човек по-малко, защото го няма Камен Ситнилски – той беше дисциплинарно уволнен като член на ВСС и неговото място е празно. Така се получава колегия от десет души.
За да владее тази колегия, на Цацаров му трябват общо 6 човека (той самият и още пет) – така той ще има винаги нужното мнозинство за решенията на колегията.
Четиримата от членовете на тази колегия са от професионалната квота – т.е. това са прокурори и следовател, които практически са "на подчинение" на главния прокурор. И е съвсем резонно да се очаква, те да се съобразяват с мнението на "шефа" – с изключение може би на Елка Атанасова, която и сега се води сред "непокорните" и реформаторски настроени членове на ВСС. Излиза, че на главния прокурор ще му трябват още само двама души от парламентарната квота, с които да са на едно мнение по главните кадрови въпроси, за да сформира "свое" мнозинство в тази колегия.
Само че има един въпрос: какво ще попречи тогава част от "непокорните" членове на ВСС, които почти никога не изпадат в съгласие с Цацаров, да бъдат "забити" точно в прокурорската колегия? Така с един куршум ще бъдат ударени два заека: от тях нищо няма да зависи, защото техните гласове ще са малцинство и няма да могат да влияят на решенията. А пък същевременно същите тези хора ще бъдат отстранени от съдийската колегия и няма да могат да се пречкат там.
Очевидно е, че разделянето на ВСС ще донесе ново напрежение в магистратската общност и по никакъв начин няма да повлияе благотворно на съдебната власт. Но това се знаеше още при приемането на поправките в конституцията. Единственото, което тепърва остава да видим е кой ще извлече най-голяма полза от цялото това напъване.
Дотогава обаче има още много време. А още в първите си заседания след коледната ваканция новият-стар ВСС ще има повод отново да "грейне" с пълния си блясък: при обсъждането на "скандалната" реч на председателя на ВКС Лозан Панов, произнесена на тържеството за 135-годишнината на съда. Срещу Панов е подаден сигнал от нашумялата напоследък организация "План Б". Той ще бъде разгледан от водената от члена на ВСС Ясен Тодоров Комисия за професионална етика.
