Николай Ваньов, CFA
Експерт FI и деривати, Инвестбанк АД
Изминалата година бе една от интересните и напрегнатите на международните пазари на държавен дълг. Станахме свидетели на редица рекорди за най-ниски доходности по основните ДЦК, регистрирани в началото й, както и на може би на месеца на най-динамичната търговия, наблюдавана някога на пазарите – юни. Към края на 2015 г. пък се видя известно нормализиране на доходностите и значително спадане на тази динамика. Основните събития от изминалата година бяха стартирането на програмата по изкупуването на активи от ЕЦБ, както и крайъгълният камък – първото повишение на основните лихви в САЩ от почти девет години насам. Според мен това е събитието на отминалата година. Въпреки многото въпросителни, свързани основно с липсата на каквато и да е текуща инфлация и с очаквания за сериозни ръстове на цените особено на суровините в обозримо бъдеще, след сериозно и добре поставено предварително задаване на насоките, Фед повиши основната лихва на последната си среща през декември. Участниците на пазарите на трежърита обаче бяха изтъргували това повишение много преди то реално да стане факт и не станахме свидетели на турбуленция, каквато можеше да се очаква при събитие от такъв ранг – все пак основните лихви в най-голямата световна икономика бяха на нива от 0.25% в последните повече от седем години. В унисон с останалите глобални пазари доходността на десетгодишните трежърита отбеляза спад в началото на годината и достигна минимум от 1.641 процента. Той обаче бе последван от сериозен ръст в началото на лятото. Върхът бе 2.484%, а в края на 2015 г. книжата се търгуваха при доход от 2.239%, който формира годишен ръст от едва 6.8 базисни точки.
След като през март обявената в началото на годината програма по изкупуване на активи и вливане на ликвидност от ЕЦБ започна своето действие, инвеститорите не очакваха сериозни възходящи движения на пазарите на деноминираните в евро ДЦК. През юни тази картина се промени драстично, водена както от леките изменения в инфлационните очаквания, така и от изключително ниската ликвидност на пазарите. Инвеститорите показаха умора от прекомерно ниските доходности по основните книжа на страните от еврозоната. А комбинацията от липсата на достатъчно пазар, който бе ефективно запушен от масовото изкупуване от ЕЦБ, както и от регулативните нововъведения (чиято цел е засилване на прозрачността, но реалният им ефект е проблеми за големите инвеститори), доведе до сериозен ръст на доходностите през юни. Само за няколко дни десетгодишните немски бундове достигнаха върховите за годината нива от 0.981 процента. За сравнение – в третото десетдневие на април същите тези книжа се търгуваха при доходност до падежа от едва 0.075 процента. В края на годината доходността по десетгодишните бундове завърши на нива от 0.626% при годишен ръст от 8.6 базисни точки.
В периферията на еврозоната се наблюдаваше първото разнопосочно движение на доходностите по италианските и испанските ДЦК. Позитивно влияние и за двете групи оказа програмата за изкупуване на активи на ЕЦБ. На тази база и въпреки пазарните трусове от юни италианските десетгодишни книжа приключиха годината при спад от 24.3 базисни точки – на нива от 1.647 процента. Минимумът при тях бе регистриран в началото на март (1.128%), а максимумът – в края на юни (2.391%). Доходностите по испанските ДЦК пък се повишиха над нивата на сходните италиански книжа за пръв път от няколко години насам. Въпреки по-ниския относителен дълг на иберийската страна, както и по-добрите икономически показатели, политическите рискове в Испания бяха значително по-високи и това оказа сериозно влияние върху пазарите на суверенния й дълг. Превесът на партиите, търсещи независимост за Каталуня в местния парламент, както и патовата ситуация, получила се след формирането на четирипартиен национален парламент след изборите през ноември, оказаха своето негативно влияние върху испанските ДЦК. В десетгодишния матуритет те приключиха годината при общ ръст от 20.5 базисни точки – до 1.816 процента.
Във Великобритания нещата изглеждаха нормални през годината. Ключов остава въпросът колко време ще изчака гуверньорът на "Бенк ъф Ингланд", преди да последва Фед в повишението на лихвите. Към края на годината това действие не изглежда обозримо. Доходностите, търсени от инвеститорите по десетгодишните джилтове, завършиха годината при нива от 1.920% и общо повишение от 16.4 базисни точки.
Коментарът не представлява препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
