Прокуратурата има три месеца, за да реши какво ще прави с обвиненията за пране на пари срещу Христо Бисеров и сина му Ивайло Главинков. А ходовете, които са на разположение на магистратите, никак не са много: те или трябва да прекратят разследването, или да внесат папките в съда с обвинителен акт – независимо от това дали разполагат, или нямат годни доказателства за повдигнатите обвинения.
Според прокуратурата в периода от декември 2012 до февруари 2013 г. Бисеров и Главинков са се разпоредили с 314 500 щ. долара и 117 000 евро – извършили са финансови операции с тях, знаейки, че тези пари са придобити чрез престъпление. Ако делото обаче бъде внесено в съда – има огромен риск за пореден път за подсъдимите да бъде "извоювана" оправдателна присъда и прокуратурата съответно да бъде осъдена да им плаща вреди. Най-малкото защото за да има осъден за престъпление "пране на пари", преди това тези "мръсни пари" трябва да са дошли от "мръсно" място, и то пак чрез престъпление. А такива доказани факти поне на този етап няма. Защото на 1 декември Бисеров беше оправдан по обвиненията за данъчни и валутни нарушения. Вярно, само на първа инстанция в Софийския градски съд (СГС), а обжалването "нагоре" тепърва предстои. Но според запознати с обвинението шансовете на по-горните инстанции резултатът да е различен е по-скоро нулев.
Всичко това стана ясно в измъчените делници между Коледа и Нова година, когато се разбра, че адвокатите на Бисеров са се възползвали от законовата възможност да поискат делото да бъде незабавно разгледано от съда. Според чл.368 от Наказателнопроцесуалния кодекс, ако едно досъдебно производство за тежко умишлено престъпление не приключи в рамките на две години, обвиняемият има право да сезира съда и да поиска делото му да бъде внесено за разглеждане. Тогава съдът дава тримесечен срок на прокурора да го внесе с обвинителен акт или сам да си го прекрати. А ако прокурорът не стори това в рамките на дадения срок – прекратяването се извършва от съда.
Това право, чиято цел беше да се преустанови абсурдната практика разследвания да се точат по 5-6, че и по 10 години, превръщайки мишените си във "вечни обвиняеми", беше въведено за първи път през 2008 г., а впоследствие бе отменено по време на първия управленски мандат на ГЕРБ и през 2013 г. – отново възстановено от парламента. Най-куриозното в историята е, че това се случи точно когато Бисеров беше негов заместник-председател.
Сега Бисеров вече е вън от властта. Но неговото дело отговаря на всички условия, за да се приложи чл.368 от НПК: обвиненията за пране на пари срещу бившия функционер от ДПС и сина му Главинков бяха повдигнати през ноември 2013 г., двете години срок за разследване вече са изтекли и те имат пълното право да "пришпорят" прокуратурата да си свърши работата, като или ги прати на съд, или снеме от тях етикета "обвиняеми".
Проблемът обаче съвсем не опира само до това как така две години са се оказали недостатъчни на прокуратурата да събере доказателства за обвинението си. По-важното е, че държавата е сложила ръка кажи-речи на цялото имущество на Бисерови и иска неговата конфискация, при това без да е налице влязла в сила присъда за когото и да било от семейството. А най-големият проблем е, че законът допуска това. И Бисеров може да се окаже първият българин, осъдил държавата си именно заради тази калпаво дефинирана конфискация.
В "Параграф 22" вече сме коментирали този въпрос, затова няма да задълбаваме в темата. Само ще обясним, че според закона за конфискацията "незаконно", а следователно – подлежащо на отнемане от държавата е всяко имущество, чийто източник не е доказан. И от текстовете излиза, че към конфискация може да се прибегне и без влязла в сила присъда – независимо от това дали попадналите на мушката на комисията за конфискация граждани са извършили престъпление, или не. Затова и делото за конфискация срещу Бисеров си върви – пред друг състав в СГС. А от комисията за конфискация бойко обясняват, че дори бившият ДПС функционер да излезе от съда по-чист от момина сълза, пак ще могат да му вземат имуществото – ако не може да докаже откъде са парите за него.
Но дали е така – ще научим най-вероятно от Конституционния съд или от съда в Страсбург. А казусът "Бисеров" със сигурност ще стигне до тях.
