Чували сме неведнъж вицепремиера Томислав Дончев да обяснява, че икономиката на България в никакъв случай не е в "наркотична зависимост" от европейските фондове. И това наистина е така – средствата от Брюксел формират не повече от 5 на сто от БВП на страната. В същото време обаче милиардите евро от ЕС позволяват на всички министри, кметове, шефове на агенции и всякакви други началници да провеждат обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. Държавни пари за такова харчене почти няма, защото огромната част от бюджета отива за неинвестиционни цели като социални плащания, заплати и т.н. Или казано с други думи, еврофондовете може да са само стимулант за икономиката, но са от жизнена важност за публичните търгове, които едва ли не изпадат в абстинентна криза без тях.
Тази зависимост се прояви най-ясно през миналата година. Тогава натъпканите с чиновници ведомства можеха да харчат единствено остатъците от стария програмен период (2007-2013), тъй като новите оперативни програми се забавиха и на практика тръгват едва сега. В резултат сключените договори за обществени поръчки бяха с близо 3000 по-малко спрямо 2014-а. Ако пък погледнем само последните два месеца, спадът е още по-изразителен – през ноември и декември 2014-а са сключени общо 4060 контракта, а през 2015-а техният брой е 3283. Или има понижение от около 20%, при все че по традиция през декември се подписват договори "на килограм" и особено в полуработните дни между Коледа и Нова година.
Колкото до платените пари, те пък бяха със стотици милиони по-малко. На практика, докато предишните години в сметката на публичните институции влизаха близо осем милиарда, сега, като теглим чертата, сумата едва надхвърля 6.9 млрд. лева.
Наблюдаваше се и една друга любопитна тенденция. Ако преди най-много средства отиваха за строителство, което е разбираемо, след като повечето оперативни програми финансираха инфраструктурни проекти, то през 2015-а основно перо на държавните разходи са били доставките. За осигуряването на горива, самолетни билети, канцеларски материали, компютърна и друга техника, обзавеждане, автомобили и т. н. са отишли близо 3.1 млрд. лева. Което е с 350 млн. лв. повече от 2014-а и с цели 50% повече от 2013-а. Трудно е да се каже на какво се дължи този скок, но е сигурно едно – стремглавото увеличение на парите за чиновническите нужди не може да се оправдае с поскъпването на купуваните стоки, тъй като има дефлация.
Междувременно е налице истински крах в поръчките за строителство, като обемът на подписаните договори се свива с около 20 на сто – до 2.4 млрд. лева. Това до голяма степен беше очаквано, защото през 2015-а вече нямахме право да договаряме нови проекти по оперативните програми. Но независимо от всичко и този резултат не е чак толкова лош. За сравнение, през далечната вече 2010-а, когато бяха подписани контрактите за изграждането на магистралите "Тракия" и "Марица", по въпросното направление са изразходвани само 1.42 млрд. лева. Тоест през миналата година са похарчени доста повече пари за инфраструктурни обекти, отколкото по времето, когато Бойко Борисов се хвалеше непрестанно с изграждането на пътища, метро, спортни зали и т.н.
Договорите за услуги като почистването, преводите, процесуалното представителство, одитите, телефонните разговори и други са стрували на бюджета около 1.4 млрд. лева. Приблизително същите пари са харчени и в предишните години.
Заслужава си да отбележим и още нещо – броят на възложителите за последните пет години се е увеличил от 2500 до над 5600. И след като през този период не са създадени двойно повече нови органи на централната и местната власт, това означава, че много от публичните институции и дружества преди изобщо не са провеждали търгове за строителство, доставки или услуги и са се споразумявали със съответните фирми "на четири очи".
Значително се увеличава и броят на изпълнителите – от 15 хил. до над 22 хиляди. Което пък показва, че вече повече компании успяват да се наредят на държавната софра. Ако се доверим на статистиката, излиза, че приказките как едни и същи играчи обират държавните поръчки въобще не са верни – подписаните договори са само малко повече от посочения брой изпълнители. Въпрос на интерпретации.
