Оказва се, че потокът от европейски пари към българския бюджет не е спирал при преминаването от първия към втория програмен период. Подобни опасения имаше, тъй като одобрението на новите оперативни програми се забави, а плащанията по старите бяха възможни до 31 декември 2015-а. При все това страната е успяла да застъпи финансовите потоци и ако има нещо учудващо, то е, че е пропуснала да се похвали с въпросното си постижение. От справка на Министерството на финансите, направена към края на миналата година, е видно, че получените траншове от Европейската комисия са точно 170 091 818 евро, или малко над 332 млн. лева.
Макар и внушителна, споменатата сума реално представлява една трошица (2.25%) от всичките 14 722 492 878 лв., които са заложени по бюджетите на оперативните програми. Към тези пари България трябва да добави и национално съфинансиране в размер на около 2.54 млрд. лева. Общата сума е с около 1.8 млрд. лв. по-голяма от тази, с която разполагахме в предишните години. С две повече са и самите оперативни програми, а някои от останалите са с променени имена.
Най-голяма част от авансовите плащания е отишла към програмата за развитие на човешките ресурси. От Европейския социален фонд по нея сме получили 71.6 млн. лева. С най-малко средства пък към момента разполага оперативната програма "Добро управление" (10.5 млн. лв.) и интересното в случая е, че по принцип нейният бюджет не е най-малкият. Той е 566 млн. лв., докато "Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица" разполага само с 200 млн. лева. Само че на "фонда" е даден аванс от над 22 милиона. Което пък показва, че първоначалните плащания не се правят пропорционално.
Абсолютно никакви средства все още не е получила само една програма – "Инициатива за малки и средни предприятия", което реално е модифициран вариант на известната от миналия програмен период инициатива "Джереми" и ще служи за отпускането на нисколихвени кредити на бизнеса.
Разбира се, това, че в България вече са дошли първите траншове от Брюксел, не означава, че скоро парите ще стигнат и до крайните бенефициенти. Първите субсидирани проекти ще са тези за подобряване на производствения капацитет в малките и средните фирми. Останалите милиони от авансите ще отидат най-вече за техническа помощ на администрациите – ще се купуват нови компютри, ще се разработват стратегии и ще се правят проучвания. С немалка част от средствата ще се плащат и заплатите на ангажираните с еврофондовете чиновници. Точно поради тези причини вече има и официално извършени плащания по някои програми (виж таблицата).
Колкото до стария програмен период, всички искания за възстановяване на разходите би следвало да са изпратени към Еврокомисията, тъй като от началото на годината фактури вече не се приемат. По последни сведения от Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС към 6 януари са били платени 14.65 млрд. лв. по седемте оперативни програми при бюджет от 15.5 милиарда. По всяка вероятност в следващите седмици това съотношение няма да се промени кой знае колко и отсега може да заключим, че ще приключим периода с изпълнение от 94.5 на сто.
