Вместо да се засилва финансовата децентрализация в страната, тя се руши. С последния си акт – проектопромени в Закона за публичните финанси – където основен акцинт е „грижата“ на централната власт за фалиралите общини, финансовият министър Владислав Горанов прави опит да постави общините под негово ръководство. Това е общото мнение на кметове и общински съветници от цялата страна, синтезирано в Националното сдружение на общините в Република България. НСОРБ в последната седмица на януари ще излезе със становище по проекта, което отсега се знае, че няма да е позитивно. Меко казано.
Опит за „покушение“ срещу относителната финансова самостоятелност на местната власт, както е известно, беше направен още в началото на миналата година. Предложението на Министерството на финансите беше категорично отхвърлено от управителния съвет на НСОРБ.
„Финансите искаха да вземат общините на ръчен режим на управление", каза специално за „Банкеръ“ Емил Савов, зам. изпълнителен директор на Сдружението на общините у нас. Новият вариант на стария замисъл той характеризира като малко по-добър. Отново липсва процедура, по която общините в колапс да бъдат подпомагани. Липсва и ясна регламентация как се преценява състоянието на една община, няма надеждни критерии.
По света има два вида подкрепа. Първата е чрез съда – общината се обявява във финансова несъстоятелност, подобно на фирма. Такава е например американската система, при която държавната власт не се бърка в местната. Известен е случая с трикратния фалит на световния автомобилен център – Детройт, който сега започва да се възражда. Другият начин е подпомагането от държавния бюджет, което се опитваме да правим ние. „Всичко е написано всякаш е взет пред вид правилника на БДЖ от времето на социализма – БДЖ има право, а пътникът е длъжен“, шегува се насериозно Савов. Това е червената нишка на промените – Министерството на финансите има право, а общините са длъжни.
Проектопромените се появяват едновременно с отказа да се решат два много наболели проблема. Единият е този с извънредните трансфери за определени общини извън трансферите от хазната към местната власт, които са одобрени за съответната фгодина със Закона за държавния бюджет. Савов дава за пример целевата субсидия за капиталови разходи за 2014-а година. В бюджета на базата на обективни критерии са заложени 120 млн. лв. През годината объче са изплатени извънредно още 120 млн. лв. Това е по-малкото зло – нереалистичното програмиране. Голямата злина е в това, че тези пари са рапределени на 60 общини, твърди се „наши“, незначителен брой, защото в страната общините са 265. Савов коментира, че последващо преразпределение от подобен порядък се е правело от редица правителства, не е етикет на ГЕРБ. С поправките, които са предложени на обсъждане това не се забранява. Напротив оставя се да съществува тази прогнила система редом с бъдещи намерения за още по-голяма благосклонност на централната власт към закъсалите по места.
Другият крещящ за решаване проблем е този, че никой не ще да обърне внимание на справедливото искане на общините финансовите корекции по европрограмите да не са изцяло за тяхна сметка. Финансовите корекции – това са парите, глобите, с които се наказват общините, при неспазени процедури и грешки, които са довели да недовъзстановяване на евросредства. Сумата на тези глоби се крие грижливо от правителството, но според някои аналитици не е по-малка от 300 млн. лв. „За голяма част от това разяне на пари са виновни други управлаващи органи, агенции, включително и еднозначно посочени от Комисията за защита на конкуренцията или Висшия административен съд, но тези решения не работят“, каза Савов. Изправени сме пред огромен дестабилизиращ фактор, а гласът ни не се чува, казва той.
След категоричното отрицание на предложените промени и недоволство заради непредложените назряли проблеми, помолихме Савов да предложи алтернатива. Той заяви, че след като се отстранят тези две порочни практики трябва да се премине към система за ранно предупреждение за състоянието на общините. Тя предствлява набор от показатели, които всяка община трябва да спазва по отношение на финансовата си дисциплина. Савов ги нарича „светещи крушки“. В зависимост от съттоянието на местната каса се набелязват мерки за подобрение, тава става всяка година и така общината се лекува. Процесът се следи 2-3-4 години. Кризисно става положението, кагото община няколко поредни години не „гаси“ предупредителната светеща крушка и въпреки взетите мерки продължава да затъва.
„Тази система я има разписана отдавна, по нея работи голяма част от модерния свят, има откъде да се черпи опит. Но, за да не бъде побългарено, т.е опорочена, много важен е въпросът за независимостта на контролния орган при който ще се създаде. Това в никакъв случай не трябва да е Министерството на финансите, добрият избор според мен е Сметната палата“, предупреди Савов.
Сред показателите на тази единна система трябва да са например процента на събираемост на местните приходи, размера на просрочените вземания и задължения спрямо собствените приходи и разходи, разходи на общината за обслужване на дълговете й. С една дума, казва Савов, трябва да се мерят обективни истини, за да се стига до обективна преценка.
Много важно е и това, че решението дали да се иска помощ от държавната хазна да бъде приоритет само на местната власт. Но, предложението да бъде при ясен ангажимент за постигане на определени резултати в резултат на помощта.
