В Реформаторския блок започна подмолна битка за наследството, след като той де факто се разцепи на "тесни" и "широки" реформатори. Двете основни партии – "Демократи за силна България" и Движение "България на гражданите", сякаш се опитват да си присвоят колкото е възможно по-голяма част от общата конструкция, с което да обезпечат бъдещето си в българската политика. Едните – чрез нов десен проект, но без да напускат старото обединение. Другите – като съхранят и консолидират това, което е останало.
През декември миналата година в Блока се оформиха две крила – опозиционно и проправителствено, което вдигна градуса на напрежението както в самото реформаторско обединение, така и между него и ГЕРБ. А ритането под масата между ДСБ и ДБГ продължава да предизвиква вторични трусове. Както продължава и съперничеството, и битката за надделяване между лидерите им Радан Кънев и Меглена Кунева. Според някои наблюдатели всъщност борбата е за марката „Реформаторски блок“.
След като Кънев миналата седмица обяви, че ще прави нов десен проект с ядро ДСБ и периферия от неправителствени и граждански организации, то във вторник (2 февруари) партийният заместник на Кунева – Найден Зеленогорски, начерта план за преучредяване на Реформаторския блок. И както предполагат някои – без формацията на Кънев в състава му. След поредното заседание на Изпълнителния съвет той съобщи, че в края на май или началото на юни между партиите в Реформаторския блок ще бъде подписано ново споразумение, което ще замени Учредителното споразумение и ще регламентира провеждането на конфедеративен конгрес преди лятната ваканция, който на практика ще замени досегашния съюзен. Фактът, че тази новина беше съобщена в централата на СДС, показва, че в „заверата“ за ъпгрейдване на Блока е посветена и партията на Божидар Лукарски, а също така и тази на Корман Исмаилов, и БЗНС.
Лидерът на НПСД Корман Исмаилов обясни пред „БАНКЕРЪ“, че това се налага, тъй като се обмисля идеята да има и индивидуално членство в Блока, както и присъдружни организации.
По повод предстоящото обновяване Зеленогорски пък разясни, че до дни ще се приеме Пътна карта за развитие на Реформаторския блок, чийто текст е раздаден на останалите формации за разглеждане. Тя включва и Политическия меморандум между Блока и ГЕРБ за ускоряване на реформите в приоритетните сектори, който трябва да се подпише до 15 февруари. В края на месеца пък се предвижда Национална среща на ръководствата на партиите от Реформаторския блок и техните представители в централната и местната власт, на която ще се одобрят правила за прием на асоциирани членове на Блока. Ще се проведат и разговори с нови формации за присъединяване под една или друга форма, както и за индивидуално членство. В новия текст също се предвижда обединяване около общи кандидати за президент и вицепрезидент, което трябва да стане до средата на май. Зеленогорски подчерта, че следва и подписване на коалиционно споразумение за общо явяване на президентските избори, което трябва да стане преди ваканцията.
Всъщност, идеята за индивидуално членство, без да членуваш в някоя от партиите, не е нова, тя е като претоплена манджа. Същото се отнася и за присъдружните организации. Оказва се, че в дясното пространство сериозно страдат от липса на нови идеи и се опитват да повтарят конструкции от „славното“ минало на СДС, които май не донесоха нищо добро. Да не говорим, че новият десен проект на Кънев така, както го описват съпартийците му, е почти копипейст на Реформаторския блок.
Катализатор за внезапното забързване на ДБГ да преучреди Реформаторския блок сякаш се явява и поведението на депутатите от гражданската квота, които се въздържаха при гласуването на Меглена Кунева за министър на образованието. Те се събраха в началото на седмицата и взеха решение да не я подкрепят. „Гражданският съвет на Реформаторския блок е нелегитимен и не може да взема решения и да настоява за своя кандидатура, тъй като не се е събирал от една година, а сега внезапно се е активизирал“, веднага реагира Зеленогорски, като не скри изненадата си. Повод за това стана пост на Гроздан Караджов във Фейсбук, с който съобщи решението на „гражданите“. Заместникът на Кунева напомни, че гражданинът Гроздан Караджов е издигнат за член на Гражданския съвет на Реформаторския блок от ДБГ, а гражданинът Иван Иванов – от СДС. Според депутати от ДБГ Гражданският съвет е изиграл своята положителна роля в началото, но вече не е необходим и де факто не съществува. Затова в новото споразумение няма да фигурира такъв орган, а ще има членство на отделни личности.
Зеленогорски припомни още, че на заседанието на Изпълнителния съвет миналия петък от гражданската квота са обявили, че ще се съберат за становище, но не във формат Граждански съвет. Самият Зеленогорски, както и колегата му Настимир Ананиев също са членове на този съвет, но не били поканени на сбирката, както и някои други лица, които членуват и в партии.
Караджов от своя страна също се почувства длъжен да обясни: „Никъде не е написано, че събирането е по решение на Гражданския съвет. Много ясно е написано, че това са непартийните членове на Гражданския съвет. Партийните членове на съвета са си по партиите. Всички останали, които не сме членове на една или друга партия от коалицията, се събрахме да поговорим“. Според Караджов си има правила, по които се издига кандидат за министър и според правилника на групата той може да бъде номиниран единствено от парламентарната група със съответното мнозинство от 2/3. „За министрите е предвидено да се изслуша и мнението, само за консултация, на Гражданския съвет. Гражданският съвет не се е събирал като орган, но ние, депутатите, които сме излъчени като гражданска квота, а ние сме петима, заставаме зад този текст”, категоричен беше Караджов, с което показа, че разцеплението в десния блок на радикали и конформисти е не само видимо, но и окончателно.
Това, което се случва сега в Реформаторския блок, не би трябвало да бъде изненада, тъй като още при самото му създаване имаше редица противоречия – политически, стратегически и идеологически, между отделните партии. Като се прибави и трудното сътрудничество с Бойко Борисов, ГЕРБ, патриотите и АБВ в сложната управленска конструкция, както и множеството направени компромиси, то може би е дошъл моментът, когато отношенията трябва да се изчистят и изяснят. Друг въпрос е, че на всяка от формациите в Блока е пределно ясно, че десницата може да влезе в парламента само обединена. Поединично ще гледа Народното събрание отвън и от нея нищо няма да зависи.
