След месеци на трескава подготовка, в която всички национални и регионални институции бяха „форсирани“ да направят и обработят тонове анализи буквално от днес за вчера, новата Национална здравна карта вече е публично достояние. Всъщност, тя не казва кой знае какво ново на запознатите с драмите на здравния сектор. Ясно като бял ден е, че повечето болници и многото легла са там, където са парите, че медиците, специалистите, джипитата и сестрите не достигат, лечебниците се движат на „две скорости“, а хоспитализациите са с една идея повече, отколкото би трябвало да са. Проблемите отдавна са налице, данните за състоянието на системата – също, затова е по-интересно да видим как картата и създателите й смятат да ги разрешат.
Няма драма в това, че леглата за активно лечение се оказват с около 3000 в повече от сегашните малко над 38 334. Населението на страната прогресивно намалява заради отрицателната демография и емиграцията и, както е тръгнало, след 20-30 години и 10 болници може да са достатъчни да лекуват шепата останали българи.
Здравният министър д-р Петър Москов твърди, че при калкулациите къде и колко легла да останат е взета под внимание и вътрешната миграция към големите градове, но дали всъщност е така? Съдейки по статистиките от здравната карта, София, Пловдив и Пазарджик имат най-голям излишък на легла за активно болнично лечение. Но е силно съмнително, че в столицата и Града под тепетата, където живеят почти 3 млн. души или половин България, е необходимо да се бастисат към 1700 легла. Още повече че става дума главно за специалности като хирургия, ортопедия, травматология и ревматология, които са най-развити именно в София и Пловдив. С Пазарджик положението е малко по-различно, тъй като мащабните частни инвестиции, направени през последните две десетилетия, като че ли наистина пренаситиха местния здравен пазар.
Според министър Москов няма нужда „наднормените“ легла да бъдат закривани, а биха могли да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение, защото лечебните заведения ще имат финансови стимули да го направят. Въпросните би трябвало да се появят след 1 април с новия рамков договор под формата на три нови клинични пътеки за продължително лечение и рехабилитация, касаещи инсултите, инфарктите и коремни и ортопедични операции. Но тази трансформация е свързана със сериозни инвестиции в персонал и апаратура и каква е гаранцията, че дори клиниките да намерят парите и вкупом ги вложат, префасонираните им легла накрая пак няма да се окажат надлимитни?
Здравният министър отбеляза, че целта на картата не е да определи кой и защо трябва да сключи договор със здравната каса, тъй като документът нямал финансови функции, а само определял какви са потребностите на населението от медицинска помощ по региони. Москов добави, че няма никакъв проблем частна болница да сключи договор с осигурителния фонд, ако покрива необходимите критерии, а лечебно заведение с друг вид собственост, което не отговаря на условията, да не сключи. Но мнозина здравни специалисти смятат, че здравната карта е направена така, че да облагодетелства университетските и държавните болници за сметка на частните и общинските.
Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев прогнозира, че реформата ще доведе до закриването на общински клиники. Според Тотев това е един от финалните акорди на реквиема на общинското здравеопазване, което е в „предизвестена смърт“. Лекарят се мотивира с факта, че през последната година изискванията за дейностите, изпълнявани от общинските болници, са се вдигнали до второ и по-високо ниво и все по-малко от тях покриват критериите. Има голяма логика в искането на Тотев, преди здравната карта да влезе в сила, да се изготви икономически анализ какви ще са последиците за търговските дружества от прилагането й. Между другото, това е една от системните пробойни в здравеопазването ни – много от реформите минават без финансова обосновка и после се чудим защо разходите се увеличават и положението се влошава.
Другата гледна точка към проблема е на директора на столичната университетска болница „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. Според него с картата за пръв път се прави опит държавата да се справи с неравномерното предлагане на еднакви по качество медицински услуги. Начев посочи, че 75% от болничните легла в страната са за активно лечение, което няма аналог по света.
„Крайно време е да обърнем внимание на продължителното лечение, а всъщност сега продължителното лечение се извършва върху леглата за активно лечение, което е много по-скъпо. С тази карта индиректно като вторичен ефект би трябвало да се очаква и по-ефективното използване на и без това малкото средства, които се отделят за здравеопазване“, отбеляза професорът.
Тенденцията към одържавяване на болничната помощ на практика бе потвърдена и от министър Москов, който каза, че управляващите ще се опитат да стимулират разкриването на държавни болнични структури в регионите, където липсват такива. Но люшкането между двете крайности вещае трудни дни за болничните мениджъри, медиците и пациентите.
