Проведените в Иран избори убедително доказаха, че гражданите на страната подкрепят умерено реформаторския курс на развитие, който се свързва със сегашния президент Хасан Рохани. Те дадоха одобрението си за политиката му на помирение със Запада, включваща споразумението за иранската ядрена програма, което отвори пътя към решаването на иранските икономически проблеми.
На 26 март иранците гласуваха за две институции – парламент (маджлис) и Съвет на експертите. Борбата за местата в съвета бе особено ожесточена, за което си има обяснение. Макар че Ислямска република Иран има парламент, за влизане в който могат да се състезават представители на различни политически сили, както и президент, избиран пряко от народа, властта всъщност не им принадлежи. Над всички в държавата е т.нар. рахбар – върховният водач, който носи отговорност за очертаването и ръководството на "общата политика". Досега в цялата иранска история след Ислямската революция през 1979-а двама души са заемали този пост – водачът на революцията аятолах Хомейни и сегашният рахбар – аятолах Хаменей. А ролята на Съвета на експертите е да избере следващия рахбар от един от своите членове. С други думи, в момента от него не зависи кой знае какво, но значението му в дългосрочна перспектива е огромно. Съветът се избира за срок от осем години, а Али Хаменей е на 76, при това според неофициални източници беше опериран от рак през 2014-а. След последните избори крилото, подкрепяно от президента Рохани, получи мнозинство в него, което дава шанс на реформаторите да определят следващия върховен лидер.
В непосредствен план изборите за маджлис бяха по-важни. Новият му състав в голяма степен ще определи доколко Хасан Рохани ще може да продължи и разшири умерената си реформаторска политика. Окончателни резултати още няма, тъй като през април ще се проведе втори тур за районите, където нито един кандидат не е събрал повече от 25% подкрепа. Но вече е ясно, че съотношението на силите в новия парламент ще е коренно различно от това в предишния, избран през 2012-а. В него консерваторите държаха две трети от местата.
В хода на предизборната кампания президентът и съюзниците му изтъкваха като свой основен успех споразумението за ядрената програма, водещо до премахването на санкциите срещу Иран. Сега Хасан Рохани пое ангажимента да осигури годишен ръст на икономиката от 8% за следващите пет години и само през 2017-а да инвестира в нея 133 млрд. долара.
Във външнополитическо отношение вероятно ще продължи постепенното отваряне на Иран към САЩ и страните от Европа. Отмяната на санкциите и намаляването на напрежението съвсем не означават, че можем да очакваме бързо сближаване между Техеран и Вашингтон, най-малкото защото те още не са възстановили скъсаните през 1980-а дипломатически отношения. Но началото на политическите контакти бе положено по време на преговорите за ядрената програма и намери продължение в многостранните преговори за урегулиране на сирийския конфликт.
Руско-иранските отношения също ще претърпят развитие. През последните две години те са на безпрецедентно високо ниво. Само през миналата година Рохани и Владимир Путин са се срещали три пъти, двете държави действат като фактически съюзници в Сирия, а висши ирански представители заявяват, че двустранните отношения имат стратегически характер. Но пък затоплянето със Запада вече не налага на Иран да разчита на Русия като на свой единствен приятел и е възможно президентът, след като е получил електорален гръб, да се изкуши да води по-сложна външна политика. При всяко положение едва ли можем да очакваме резки движения от Хасан Рохани преди следващите президентски избори, които трябва да се проведат през пролетта на 2017-а.
