Проверките на пенсионните фондове и застрахователните компании вместо след броени дни ще започнат на 15 юли. Отлагането с три месеца е записано в новия график на Комисията за финансов надзор. Огледите ще приключат през октомври.
Причината, която КФН сочи, е, че независимите одитори с международен опит са заети с банките и в момента няма достатъчно свободни фирми, които да се заемат с 27-те пенсионни фонда и 54 застрахователни дружества. От информацията на регулатора става ясно, че за проблема с недостига на одитори са запознати Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) и Европейската комисия (ЕК), откъдето е пристигнала препоръка за отлагане на процедурата. Това обаче ще трябва да бъде одобрено от депутатите в парламента, защото по закон проверката в сектора трябва да е приключила през август. Ако се получи разрешение за отлагането и не изникнат други препятствия, докладите от проверките трябва да бъдат готови до Коледа.
Посочената от КФН причина е реална, но тя беше посочена от бранша, макар и като неосновна, още в края на миналата година. Реакцията на надзора е толкова закъсняла не защото е трябвало в последния момент да бъде убеждаван, че поднадзорните лица имат право. КФН отложи "стресовете", защото се надигна критична маса от гласове, че
КФН е нелегитимна в този си състав
да проверява и да дава оценки.
Председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев беше избран от парламента на 16 юни 2010 г. с шестгодишен мандат, т.е. към тази дата тази година той вече ще трябва да е освободил поста. А според първоначално обявения график по това време проверките щяха да са в разгара си. Едва ли цинизмът в държавата би стигнал до такава степен, че Мавродиев да започне проверките, а негов наследник да отчете резултатите от тях.
Но не само сегашният началник на КФН ще ни липсва след три месеца, защото и в момента
пенсионноосигурителният надзор де юре е без началник
Това коментира пред "БАНКЕРЪ" депутатът – реформатор Настимир Ананиев.
"Отпускат се 2 млн. лв. на независима фирма да извърши една дейност, която всъщност е задължение на Комисията по финансов надзор, но за мен е притеснително, че заместникът на г-н Мавродиев, който отговаря за пенсионните фондове – Ангел Джалъзов – е с изтекъл мандат, и не е правомерно на своята позиция. Неговият мандат е изтекъл още през юли 2014-а. А и всички пенсионни дружества му поискаха оставката", каза още Ананиев.
"Той трябва сега да проверява тези дружества, които са му поискали оставката. Мисля, че не е редно тези пари да се отпускат сега", посочи Ананиев.
"За разлика от БНБ, където имаме утвърдено ново ръководство, което започна на чисто и ще поеме ясна отговорност за предстоящия преглед на активите и тестовете, в КФН нещата стоят точно обратно
. През последните години КФН се превърна в една дискредитирана институция, раздирана от скандали и вътрешни противоречия. Имаме ръководство, половината от което са с изтичащ или с изтекъл мандат." Това коментира за "БАНКЕРЪ" Румен Гълъбинов, финансов анализатор. "Редно е първо да имаме стабилна КФН с ръководство с ясен мандат, което да поеме отговорността за анализа на резултатите от стрес-тестовете и за последващите действия", каза той.
Началникът на управление "Застрахователен надзор" и заместник на Мавродиев – Ралица Агайн-Гури, пък беше сериозно критикувана от бранша заради някои клаузи в Кодекса за застраховането, които съсредоточаваха огромна власт в ръцете й.
Агайн се отказа частично от тях след огромен парламентарен натиск
в рамките на обсъжданията в икономическата комисия на парламента. Заради настояването да останат стикерът и хартиеният договор за полицата "Гражданска отговорност" застрахователи поискаха оставката й. Според хора от бранша доверието към нея е силно разклатено.
Но нека видим какво става в
двата сектора, обект на проверките
КФН получи 2 млн. лв., за да организира проверките. Дотук е избрала "Регионален консорциум Ърнст & Янг" за консултант, който – за да изготви методологията, ще бъде възмезден с 1.34 млн. лева.
От свои източници научихме, че (по неясни критерии за финансовата общност) вече са посочени независимите външни експерти в предстоящите стрес-тестове, измежду които застрахователите могат да избират. Това са Clayton, Deloitte, GRant Tornton, PwC, KPMG, HLB, Miliman, Mazars, Baker Tilly.
За трудности с намирането на свободни одитори, които хем да отговарят на високите критерии, хем да могат да поемат поръчката сега, сигнализираха компании от застрахователния бранш още преди седмици. Голямата спънка дойде от изискването във всяко от тях да влезе екип от поне петима квалифицирани експерти, които не са работили с проверяваната компания през последните пет години. Въпреки че няма ограничение да се сключват договори с чуждестранни одитори, практиката е такава, че международните компании работят с местни подизпълнители. На малък пазар като българския обаче те не са много и в момента са заети с годишните одити на предприятията в страната и с проверката на качеството на активите и стрес-тестовете на 27-те банки, което само по себе си е предизвикателство, тъй като се провежда за пръв път.
Самите одитори също имат причина да не бързат с проверките, особено
на застрахователните дружества
Те ще се правят по новия регламент "Платежоспособност II", който влезе в сила за страните от европейското пространство през януари тази година. Освен че самите одитори нямат практика да работят по него, допълнителни трудности създава нашият регулатор, който още не е издал наредбите, съгласно които дружествата трябва да изготвят счетоводните си баланси към 31 март. А това е датата на отсичане, по която според първоначалния план трябва да се правят проверките. Не е ясно дали ако се приеме отлагането на процедурата, тя ще се извърши по балансите към друга дата.
Съпротива срещу проверките има и сред самите проверявани, защото те ще трябва да платят от собствения си бюджет за лукса да имат оценка на състоянието си – услуга, която не е никак евтина. Чуха се гласове, че инспекцията трябва да обхване само големите дружества, тъй като малките не можели да си позволят разхода, а и не носели заплаха за финансовия сектор. Но в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници ясно е разписано, че обект на проверката е целият пазар.
На частния пенсионноосигурителен пазар
ситуацията е още по-революционна. Дружествата негодуват и питат защо КФН дава няколко милиона за методика на проверката, а след това и те ще плащат за нея. а и доста средства ще трябва да се платят и на самите одитори, извършващи тази ненужна проверка. Методиката със сигурност ще изненада пенсионните фондове, защото те нямат никаква представа по какви критерии ще ги проверяват. Чува се, че критериите ще са доста различни от тези, които сега фигурират в нашето законодателство, което ще бъде прецедент.
"Забравиха ли всички, че наскоро ни беше правена оценка на активите. Временната парламентарна комисия, водена от Корнелия Нинова, завърши дейността си с обстоен доклад. Отделно от това България е сред малкото страни в света, в които всеки пенсионен фонд прави всекидневна оценка на активите си. За тази система сме ползвали опита на световноизвестни консултанти, така че сме непоклатими. Защо ни е отделна проверка, при положение че го правим всеки Божи ден?", попита председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Никола Абаджиев.
"Сега обаче ще се прави нова оценка по нова методология, която ние не сме виждали. Ще се харчат пари от КФН, ще се правят разходи от пенсионните фондове, а каква е целта никой не знае", добави той.
Нека обаче да погледнем назад и да си припомним
как сами си изпросихме проверките от Европейската комисия
Преди да се разпише със закон като задължителен за изпълнение ангажимент, проверката в пенсионния и застрахователния сектор бе препоръчана от Европейската комисия (ЕК), която засече проблеми в доклада си за макриокономическите дисбаланси през 2015 година. Още по-рано пък имаше скандал заради сигнал, подаден от четири пенсионни фонда до регулатора, в който се повдигнаха съмнения, че в бранша има манипулиране на доходността и експозиции към свързани компании в разрез с правилата. Това не бе достатъчно за КФН да се задейства и да провери сигнала.
Паралелно с това се появиха притеснения за застрахователния сектор. Излезлите резултати от стрес- тестовете в Румъния показаха капиталови дупки за 356 млн. евро. Имайки предвид, че двата пазара си приличат, това разколеба увереността във финансовата стабилност на местните дружества.
Поради тези причини си "изпросихме" проверките от ЕК. Тя препоръча проверки в двата сектора, макар при представянето на тазгодишния доклад за макроикономическите дисбаланси експертите да посочиха, че "тяхното функциониране (бел. ред. – на пенсионните фондове и застрахователните дружества) не представлява някакъв особен риск за финансовата стабилност на страната заради техните размери, но има икономически и политически рискове, на които би следвало да се обърне внимание". Заключението почива на факта, че активите на пенсионните фондове са около 9-10% от БВП, а активите на застрахователите са около 3 млрд. евро.
Да ограничим вредите от надзора
Румен Гълъбинов, финансов анализатор
► С подхода си КФН бърза неоснователно и са необходими спешни мерки за предотвратяване на вредите, които могат да се нанесат на пазара и на потребителите на небанкови финансови услуги.
► Стрес-тестовете са изключително комплексен процес, който изисква добра предварителна подготовка, детайлен и внимателен подход. Любопитно е, че застрахователният и осигурителният регулатор проявяват нетипична и изненадваща припряност в организирането на стрес-тестовете.
► Проблемът при застрахователите е заради сериозното забавяне на приемането на новия Кодекс за застраховане, отразяващ регулаторната рамка Платежоспособност II. По всичко личи, че проверките и оценките на застрахователите сега ще бъдат претупани набързо.
► Все още няма подзаконови нормативни актове, които да направят възможно прилагането на новия Кодекс за застраховане на практика. Най-вероятно те сега ще бъдат съставени отново набързо и в последния момент, като все още не е ясно как ще се оценяват техническите резерви на застрахователите и пенсионните фондове.
► Никой от пенсионните и застрахователните компании няма представа каква ще е тази методика и по какви критерии ще бъдат проверявани техните активи и баланси.
► Сериозно е притеснението дали страната ни има достатъчен одиторски и експертен ресурс, за да извърши такива мащабни проверки за кратък период от време. Одиторите вече се оплакват от липса на време и ресурс.
► Щяхме да бъдем единствената страна в ЕС, която едновременно – по едно и също време да тества банковия, пенсионния и застрахователния си сектор. В нормалните страни проверката на отделните сегменти от индустрията се извършват в различни времеви периоди. Това е добрата практика и не е случайно.
