Докато у нас всеки върши това, което не му е работата и както си иска, управия няма да има. И всичко ще е като по Иван Хаджийски в "Оптимистична теория за нашия народ". Тази седмица Столичният общински съвет реши да се заеме с Витоша, макар че освен няколко хижи няма никаква собственост и правомощия в природния парк. За сведение – за Витоша отговарят две министерства и една изпълнителна агенция, които усвояват солидни европейски средства плюс бюджетните субсидии и приходите от собствени средства.
За да се докара дотам, че да няма думата, пък общината продаде съоръженията на "Витоша ски" и сега се тюхка за минавката с приватизационния договор. Тепърва щели да го анализират и да изясняват собствеността на изградените съоръжения и терените, където имало много неясноти, обясни председателят на СОС Елен Герджиков.
Всъщност трябвало да се оправя всичко – лифтове, инфраструктура, транспорт, опазване на околната среда. Тепърва ще се гърчат и по безумната актуализация на плана за управление на природния парк, изготвена от компанията "Пролес инженеринг". Той вече беше върнат, защото наетият от екоминистерството проектант предвиди 40-процентно застрояване със ски съоръжения. Като че ли в договора, по който му плащат няма задание, и никой не се е интересувал как се изработва проектът. При такова застрояване ще станем най-големите скиори в Европа, дори да ненавиждаме този спорт. А строителните граници на София ще стигнат до Копитото.
В тази хранителна среда т. нар. еколози потриват доволно ръце. Просто бизнес, създаван от държавата и споделян с лобитата в управленските й структури. Докато прокуратурата се накани да разследва екопроекти за милиони с предмет опазване на лалугери, язовци, яйца на костенурки и блатни кокичета, между държавата и екооктопода се урежда нов бизнес. Общественият интерес се задоволява единствено със скандала и позорната регистрация на печалните му герои. Точно по Хаджийски.
Жители на столичния квартал "Манастирски ливади" пък излязоха на протест заради нов строеж, който им прекъсна улицата за изход към центъра. Бившите ливади, на които столичани не си и помисляха да се разхождат, защото вятърът брулеше само магарешки тръни, станаха потискащо строително гето с участието на общинските власти. Като няма обща регулация, всеки регулира имота си, както си иска, след което му я одобряват според платеното.
Пак в тази хранителна среда природозащитници поискаха "спешен мораториум върху всякакво строителството в междублоковите пространства, кварталните градинки и големи паркове". Само че зад паравана на тази загриженост се крие поредната рекетьорска наглост, защото както в София, така и в повечето големи градове са приети вече нови подробни устройствени планове, преминали през обществени обсъждания. Срещу тях протести нямаше, но след като имотният пазар се раздвижи, искат мораториум върху строителството. Подготвили дори предложения за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), с които се регламентирало понятието "зелена площ".
А то не само че си е регламентирано, но промените в ЗУТ в тази насока стигнаха до абсурдни крайности. Да промениш предназначението на "озеленена площ", каквото е понятието в закона, стана мисия невъзможна. Остава само да запишат, че всеки частен имот, който е отреден за строителство, но не е още застроен и поради това е буренясал, е зелена площ и се национализира. А секторът, който носеше на държавата най-висок растеж преди кризата, да бъде обявен за организирана престъпна дейност. Някой да е виждал обаче еколог и природозащитник да чисти, коси и копае градинката пред блока си?!
