Високите съдебни такси блокират достъпа до правосъдие и отдалечават България от всички европейски стандарти за "правова държава". Този вопъл издаде в края на миналата седмица Българската стопанска камара. Повод за отвореното й писмо дадоха безобразно високите такси за обжалване на т. нар. финансови корекции, които се налагат при изпълнението на проекти, финансирани с евросредства. А тя пък е плод на законодателното беззаконие – то напоследък се превръща във все по-скъпо и по-опасно за гражданите и търговските субекти упражнение.
За да стане ясно защо казваме това, ще дадем един пример със софийското метро. Само за да даде ход на делото, с което общинското дружество "Метрополитен" ЕАД оспорва една такава финансова корекция (б.ред. – наложена от министъра на транспорта за проект, финансиран по ОП "Транспорт" на ЕС), Върховният административен съд поиска умопомрачителната такса в размер на 170 777.13 лева. Определението на съда, с което се иска колосалната сума, е с дата 1 март. Самото дело обаче е образувано в края на миналата година, когато все още не беше приет Законът за управление на средствата от ЕС, който въведе процентните такси за обжалване пред съд. Тогава при подаване на жалбата таксата е била 50 лева.
Сами сметнете колко пъти е скочила тя – от 50 до 170 777 лева. И то без никаква рязка промяна в икономиката на държавата или в качеството на "съдебното обслужване", която мотивира един такъв скок. А ако си мислите, че метрото "бълха го ухапала" и че там пари има в изобилие, редно е да уточним: в същото положение са още десетки и съвсем нетолкова печеливши фирми. Наред с тях и общини – особено тези с "неправилно" избраните кметове. Тях – ако въобще им пуснат проекти за реализация, после ги съсипват с "финансови корекции".
Безобразието бе въведено преди Коледа – на 22 декември 2015 г. със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Той замени досегашната "проста такса" от 50 лв. при обжалване на корекциите с пропорционална – процент върху стойността на отпуснатата помощ, която на всичко отгоре идва в държавата безвъзмездно. Но тази такса ще плащат само частните субекти, защото законът "великодушно" освобождава от тази тегоба държавните ведомства.
Защо е нужно това увеличение на таксите – един Господ знае?! И депутатите, които безропотно гласуваха това безумие, което противоречи на всякаква нормална, а и правна логика. Защото става дума за оспорване на административни актове на държавни органи. А не за спор между две страни, които се карат как да поделят дворна тоалетна на село. Тези държавни органи разполагат със съответната власт, с която лесно може да се злоупотреби, особено у нас. А единствената защита в такъв случай остава съдът – този, който трябва да е достъпен за всички граждани и фирми, поне според конституцията.
Факт е, че тези корекции се налагат за нарушения, но те са дотолкова обтекаемо формулирани в закона, че на практика позволяват широко тълкуване и злоупотреба. Ето пример: основание за налагане на такава финансова корекция е например "друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ". При тази формулировка дори и най-добросъвестният изпълнител на проект ще е изначално "вътре" с единия крак – все ще се намери някоя разпоредба из необятното море от нормативни актове у нас и в Европа, която да е сгазил и с която евентуално "би могъл" да навреди на еврофондовете.
Затова и достъпът до съд е толкова важен, а призивът на БСК спешно да се промени законът е повече от логичен. Членовете на камарата са прави, като твърдят, че с въведените пропорционални такси върху бенефициентите на европейски средства се поставя непосилна финансова тежест. А освен това тази пропорционална такса се плаща не веднъж, а два пъти – макар и пред втората инстанция и в намален размер. Плюс това към нея трябва да се добавят и адвокатски хонорари, които също не са никак малки. "Въвеждането на такси, които ограничават съдебния контрол върху административните актове, не е в съзвучие със заявения от правителството приоритет за реформа на съдебната система, противоречи на принципите на правовата държава и на конституционно гарантирани права на гражданите и юридическите лица", предупреждават от БСК.
Впрочем отвореното им писмо дойде броени дни, след като Върховният административен съд отмени окончателно свръхвисоките такси за обжалване на обществени поръчки, които стигаха до 15 000 лв. на жалба, когато е до Комисията за защита на конкуренцията, и до 7500 лв. за обжалване пред ВАС. С основния мотив, че таксите трябва да са "разходоориентирани".
"Таксата е парично задължение към държавата, дължима на компетентен държавен орган за извършването на определена дейност. Тя следва да бъде разходоориентирана и икономически обоснована. Определените с обжалваното постановление държавни такси не са обосновани нито с реалното увеличение на себестойността на предоставяните услуги, нито с реалното увеличение на доходите на гражданите, поради което е налице нарушение на Закона за държавните такси. Повишаването на дължимите такси може да доведе до ограничаване на конституционно гарантираните права на гражданите за достъп до правосъдие. Елемент от тази гаранция е и финансовата достъпност на съдебните услуги, защото заплащането на държавни такси е част от нормативно установения ред за упражняване на правото на съдебна защита. Съдържанието на това право многократно е тълкувано и от Европейския съд за правата на човека, който приема, че то следва да може да бъде упражнено без съответната държава да поставя каквито и да било правни и практически пречки, освен ако е налице законна цел за това. Не може да се приеме като законна цел икономически необоснованото съображение за високия брой на обжалваните процедури за обществени поръчки…", написа в решението си съдът.
Това становище на съда е ключово и важи за всички такси – не само за тези, с които се оспорват обществените поръчки. А е очевидно, че таксите за оспорване на финансовите корекции също не са "разходоориентирани". Очевидно е също и че при оспорване на административен акт е абсурдно да се въвежда процентна такса върху материалния интерес, каквато има в гражданското съдопроизводство.
И какво от това, след като за да се влезе в съд, те все пак трябва да бъдат платени?
