Варненският апелативен съд постанови отнемане на имущество за над 1 млн. лв. от Юзеир Юзеиров. Юзеиров и брат му – Али, станаха известни покрай опита им да създадат политическа партия на религиозна основа и да издигнат паметник на "незнайния турски войн" в с. Славяново.
През 2010 г. Юзеиров бе осъден от Районния съд в Попово на една година условно заради "партийната" си дейност. Междувременно се разбра, че е имал проблеми и с властите в Белгия, дори е арестуван там. В полезрението на комисията за конфискация обаче Юзеиров обаче попадна покрай обвинението за данъчни престъпления, за което в крайна сметка бе и осъден през 2012 година. Търговишкият окръжен съд го призна за виновен в това, че е подал данъчна декларация за финансовата 2008 г. и използвал документи с невярно съдържание пред данъчните, с цел да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения. За това престъпление Юзеиров бе осъден да плати глоба на държавата.
По-страшното му наказание обаче се оказа в ръцете на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Проверката на доходите на Юзеиров показа, че новоизлюпеният "политически деец" е натрупал огромно имане, инвестирано в десетки ниви, автомобили и скътано в лични и фирмени банкови сметки. Произходът на тези средства обаче така си и остана недоказан – поне според двете съдебни инстанции, които вече потвърдиха иска за отнемането на имуществото на Юзеиров в полза на държавата.
Важното в този случай обаче съвсем не е във факта, че държавата е сложила ръка върху имущество за над 1 млн. лева. Още по-маловажен е самият "клиент" на комисията, колкото и атрактивен да бе Юзеиров за медиите.
Въпросите, които поставя това първо дело, образувано по новия закон за конфискация, са принципни и засягат всички, които са потенциални клиенти на комисията за конфискация – от политици и магистрати до редови престъпници. Особено ако законът "Кунева" бъде приет във вида, в който се предлага – съществена част от него засяга дейността, която сега извършва КОНПИ.
Логиката на новия закон се вижда ясно от мотивите на съдия Петя Петрова от Варненския апелативен съд, която е докладчик по делото за конфискация на имущество от Юзеир Юзеиров и семейството му: "Новото се състои в това, че развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата. Новите положения предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на закона се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Възможните незаконни източници могат да бъдат различни (например доходи от забранена или нелицензирана дейност, неплатени данъци и осигуровки, контрабанда на стоки и т.н.), но тяхната конкретизация по вид и размер се намира извън обсега на доказването в гражданското производство по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество…"
По-нататък съдията прави и следния правен извод: "В настоящото съдебно производство, започнало по искова молба на комисията по новия закон, не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното престъпление от проверявания". И накрая се припомня, че след влизането в сила на новия закон "престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията, като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество".
С други думи, според новия закон, за да се стигне до конфискация, е необходимо да са налице три основни предпоставки: повдигнато обвинение за престъпление, "обосновано предположение", че имуществото на лицето, привлечено като обвиняем, е незаконно придобито, и накрая – това несъответствие между законните доходи и наличното имущество да е в размер над 250 000 лв. (само припомняме, че се предвиждат поправки в закона, според които този праг да се смъкне на 120 000 лв. – т.е. на цената на един приличен тристаен апартамент в София).
Според закона, а и според съдиите няма значение какво ще се случи с обвинението. Съвършено встрани остава и фактът, че то може както да се повдигне, така и да се снеме по всяко време, даже без да е задължително да има извинение от прокуратурата: справка – тримата "убийци" на Делян Пеевски. Но конфискацията ще може да продължи – независимо от хода на делото. Нещо повече: дори ако впоследствие "обвиненият" осъди държавата за вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, той пак може да бъде оставен гол като пушка – защото не е доказал законния произход на парите си.
Що се отнася до самото несъответствие в доходите – пак според новия закон, тежестта на доказване за неговия произход (законен или незаконен) не е на комисията, а на съответното "лице" – то трябва да представи документи, свидетели, всички възможни доказателства, че не е извършвало каквото и да било престъпление спрямо държавата.
Но това пък повдига въпроса: защо тогава съществува процедурата по чл.122 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, която позволява на приходните органи при съмнения за укриване на данъци да образуват "ревизия при особен случай" и да облагат с данък всеки доход, излизащ извън тези, за които има "законен източник"?
Разликата в двата инструмента на държавата е съществена: в единия случай се конфискува имуществото, а в другия то само се облага с 10% данък върху общия доход, колкото реално се дължи на хазната заради скритите данъци. Разлика в предпоставките за прилагането им формално също има: в единия случай се иска (поне при образуване на производството) да е налице наказателно обвинение, а в другия – може и без него. Но и в двата случая говорим все за имущество с недоказан законен произход. Освен това може да се окаже, че няма разлика и в субектите, ако този, за когото е започнало производството пред КОНПИ, бъде оправдан или изобщо не стигне до съд по наказателното си обвинение, той ще е точно толкова невинен като всеки друг гражданин в държавата, на чиито доходи може да посегнат данъчните. Но тогава за какво равно третиране на гражданите от закона може да се говори?..
Делото на Юзеиров е първото, което тръгна по новия закон. По него обаче все пак предстои да се произнесе и ВКС. А този съд е единствената инстанция, която би могла да сезира Конституционния съд и да зададе всичките тези въпроси по прилагането на т. нар. гражданска конфискация.
А такъв отговор от КС ще се иска – ако не по делото на Юзеиров, то със сигурност по следващите "мегадела", които вече са на старта: на оправдания Христо Бисеров и на банкера Цветан Василев, от когото комисията иска имущество за повече от 2 млрд. лева.
Най-много конфискации се искат за данъчни престъпления
Според данните на КОНПИ най-много техни "клиенти" са обвиняеми за данъчни престъпления – по чл.255 и следващите от Наказателния кодекс. Такива са около 24% от всички производства в комисията. При тази група проверявани най-често се установява и наличие на имущество с недоказан произход.
Другите две основни категории лица, за чието имущество се иска отнемане, са членовете на организирани престъпни групи, създадени за извършване на различни престъпления – наркотици, рекет и други.
И едва на трето място идват престъпленията по служба – извършени от длъжностни лица, от чиито действия следват вреди за държавни или общински ведомства.
Подкупите обаче се броят на пръсти.
През изминалата 2015 г. КОНПИ е внесла 40 иска за отнемане на имущество за 33 млн. лева. А е наложила обезпечения върху имущество на 48 лица за повече от 630 млн. лева.
Проверките започват веднага след съобщението от прокуратурата, че е повдигнато обвинение – проверяваните може изобщо да не разберат за тях. Ако се окаже, че обвиняемите имат имущество с незаконен произход в размер над 250 000 лв., се започва производство по отнемането му. Обичайно веднага се пристъпва и към налагане на запори и възбрани върху банкови сметки, имоти, фирмени дялове, акции, коли и други.
Дори и тези лица да бъдат оправдани впоследствие, това няма връзка с производството по конфискация, тя може да продължи, категоричен е шефът на КОНПИ Пламен Георгиев.
ТПС за снимка №2
Ако оправдателната присъда на Христо Бисеров влезе в сила, казусът с конфискацията ще стане още по-заплетен.
