До средата на годината банките няма да заделят пари за т.нар. антицикличен буфер. Той се създава с цел да се заделят провизии, в случай че започне бързо увеличение на кредитите. Това реши на свое заседание на 21 март УС на БНБ. Нулев антицикличен буфер имаше и до момента, но той бе в действие до края на март. Със своето ново решение УС на БНБ удължи валидността му до края на юни. След това ръководството на Централната банка отново ще разгледа състоянието на кредитния пазар и ще реши дали да запази сегашната нулева ставка на буфера, или да я увеличи.
Според Наредба № 8 на БНБ решенията за размера на антицикличния буфер се вземат, най-общо казано, на базата на съотношението на кредитите спрямо брутния вътрешен продукт на България. Данните на БНБ показват, че през първото тримесечие това съотношение е било 114.9%, а през второто – 114 процента. Отклонението спрямо дългосрочната му стойност за първото тримесечие е минус 0.463%, а през второто – минус 0.461 процента. Казано накратко, кредитите намаляват както като абсолютна стойност, така и като съотношение спрямо БВП. Поради тази причина няма нужда банките да заделят средства в капитала си, с които да покриват евентуален риск от увеличението им.
Тази картина на финансите се вижда и от данните на БНБ за финансовите показатели на банковия сектор за първите два месеца на 2016-а. В съобщението на БНБ по този повод се казва следното: "В кредитния портфейл на банковата система (без сектори централни банки и кредитни институции ) е отчетен лек спад (с 0.4%) – до 53.3 млрд. лева. Динамиката е повлияна и от извършени през месеца продажби на кредити. Кредитите за нефинансови предприятия намаляват с 0.5%, а тези за домакинствата остават почти без промяна. Най-голям темп на спад има при кредитите за секторите държавно управление (6.1%) и други финансови предприятия (2.0%)". Казано накратко – в кредитирането всичко върви надолу, независимо какво се опитват да внушават шефовете на банки, когато се хвалят, че постигат ръст на новоотпуснатите заеми. Той явно не е достатъчен, за да покрие общия спад в предоставянето на банково финансиране за фирмите и за гражданите. При това се сравняват данните за февруари 2016-а с тези за предишния месец на годината. А ако се сравнят с данните за февруари 2015-а, ще се види, че за една година спадът във фирменото кредитиране е с над 1.14 млрд. лева. На фона на общия размер на корпоративния портфейл на банковия сектор – 32.8 млрд. лв., това си е чувствително намаление.
Съвсем очаквано расте ликвидността на банковия сектор, защото всички новопривлечени средства продължават да отиват в сметки на банките в БНБ – независимо от отрицателните лихвени проценти, или в ДЦК. Ликвидността в края на февруари 2016-а вече е 37.59%, а общият размер на ликвидните активи е 28.3 млрд. лева. Ако конюнктурата не се промени, няма да е чудно, ако в края на годината ликвидните активи на банките се изравнят по размера си с корпоративните кредити. Само че, за разлика от кредитите, въпросните ликвидни активи не носят почти никакъв доход на банките. Напротив – голяма част от тях им носят загуба – особено средствата, които поддържат по сметки в БНБ и по които се начисляват отрицателни лихви. Нищо чудно да се окажем в парадоксална ситуация: да имаме червив с пари, но непечеливш банков сектор.
