Държавата трябва да търси персонална отговорност и да иска възстановяване на платените от бюджета суми по осъдителни решения срещу нея в Европейския съд по правата на човека. Рефренът не е от вчера, но натрупването на санкции за действия на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в рамките на провеждани полицейски акции със звучни имена го актуализира с нова сила. Около 200 хил. евро обезщетения и разноски трябва да плати хазната само по жалби на задържаните в акциите "Октопод", "Медузите" и "Касоразбивачите". А като прибавим очакваните решения от наказателните процеси по повод на десетки други операции, проведени от МВР и от прокуратурата, докато Цветанов беше начело на силовото ведомство, сметката тепърва ще се трупа. Достатъчно е да припомним, че само претенцията на Дамбовците към държавата е за обезщетение в размер на 85 млн. евро. И те продължават да търсят своята справедливост пред Голямата камара на съда в Страсбург.
Търсенето на персонална отговорност с т. нар. регресен (обратен) иск е обаче деликатен въпрос, когато става въпрос за такива суми и интереси. Освен че управниците у нас поначало гледат с лошо око на възможността да плащат от своя джоб за управленските си грешки, законовата уредба е непълна и противоречива. Юристите са на различни мнения дори по въпроса от кого трябва да бъде предявен регресният иск по осъдително решение в Страсбург. Повечето смятат, че ищец трябва да е министърът на финансите, който поначало представлява държавата по искови производства, освен ако в някой закон не е предвидено друго. Изказани бяха обаче и мнения, че исковата претенция трябва да изхожда от Министерския съвет, тъй като той отговаря за действията на член от състава си.
За разлика от първата теза, която е изрично уредена като общ процесуален принцип, втората не почива на нормативна разпоредба. И все пак въпросът кой да представлява държавата не е толкова проблемен, колкото основанията и редът за водене на такива процеси. Специалният инструмент за търсене на имуществена отговорност – Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), изглежда практически непригоден за тази цел. Съгласно ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност.
От една страна, държавата изпълнява тази роля, носейки имуществена отговорност за вредите, причинени на жалбоподателите в Страсбург. Но независимо че обект на осъждането е държавата, увредени са нейните граждани и юридически лица, от чиито вноски в бюджета трябва да бъдат изплатени присъдените суми. В качеството си на увредени данъкоплатци те не разполагат обаче с правото да търсят имуществена отговорност от виновните за осъжданията – нито с индивидуални, нито с колективни искове.
Освен това, докато бъде посочен за виновник в осъдително решение на евросъда, министърът обикновено вече не е министър. А ЗОДОВ предвижда отговорност за виновните длъжностни лица, която се реализира по специални закони – Кодекса на труда, Закона за държавния служител и др. Цветанов обаче е депутат и не може да отговаря по никой от тези закони, защото не е нает по трудово правоотношение и не е държавен служител. Освен това дейността на един министър не е чисто административна, а и политическа. Затова в повечето случаи министрите се оправдават, че оперативното ръководство на ведомствата им се осъществява от главните секретари.
Това означава, че за да бъде ангажиран и с имуществена отговорност един министър, е необходима специална уредба. В различни времена е имало няколко закона за съдене на министрите, но освен че те са уреждали наказателно преследване, по същество представляват извънредно законодателство, което в днешно време е конституционно недопустимо. Търсенето на имуществена отговорност от политическите ръководители на министерствата повдига и въпроса за липсата на равнопоставеност между изпълнителната власт, от една страна, и законодателната и съдебната – от друга. Представителите на последните две се ползват с имунитет.
Освен специалния ред за търсене на имуществена отговорност при непозволено увреждане съществува обаче и общ – по Закона за задълженията и договорите, към който ЗОДОВ препраща за неуредените в него въпроси относно т. нар. деликтна отговорност. По този общ ред също не се изисква доказване на вина у извършителя на увреждащото действие, но трябва да бъде доказано, че именно неговите действия са причинили пряко и непосредствено увреждането. По отношение на изявленията на Цветанов това не е трудно, но само до някакъв минимален размер за нанесени неимуществени (морални) вреди. Да се очаква обаче, че в резултат на подобни изявления български съд ще присъди многомилионно обезщетение за увреден бизнес, е немислимо.
Държавата има и правото на регресен иск по Закона за държавния служител, но само за случаите, в които вредите са причинени умишлено или при груба небрежност от държавния служител чрез незаконосъобразни действия или бездействия при или по повод на изпълнение на служебните му задължения. В този случай държавата отговаря солидарно с причинилия ги държавен служител, но пък министрите не са държавни служители. Министърът на вътрешните работи не е и държавен служител в МВР, за да му се търси имуществена отговорност по едноименния закон. Освен това по Закона за МВР държавните служители в МВР не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали от рискова дейност, свързана с изпълнението на служебните им задължения, както и в условията на извънредни обстоятелства при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност и обществения ред. По отношение на силовото ведомство са в действие и редица други разпоредби, предпазващи кадрите му от носене на имуществена отговорност за вреди, причинени на трети лица.
Откровено признание за отказа на държавата да си търси парите от виновниците за осъжданията на държавата в Европейския съд по правата на човека направи пред медиите правосъдният министър Екатерина Захариева. В отговор на въпрос относно възможността за предявяване на регресен иск срещу Цветан Цветанов тя се скри зад обяснението, че това не можело да стане само за един човек. "Ако се въвежда това с правила, то трябва да е срещу всички – съдии, прокурори, служители на МВР и т.н. Но тогава в съдебната система няма да останат хора", заяви Захариева. И предложи далеч по-мек вариант за персонално санкциониране. Подминавайки в обичайния си стил въпросите, които не й изнасят, правосъдният министър отказа да отговори пряко ще предприеме ли държавата нещо срещу Цветанов. Вместо това застъпи тезата осъжданията на държавата в Страсбург да бъдат вземани предвид при атестирането и кариерното израстване на магистратите. При това съвсем избяга от темата с довода, че най-много осъдителни присъди имало за бавно правосъдие. Възможността за подобни мерки беше повдигана още при предишния състав на Висшия съдебен съвет, но всичко беше замазано с обяснението, че при атестирането нямало как да се съобразяват решенията на евросъда, тъй като делата продължавали с години. През това време магистратите или се пенсионирали, или се издигали, или отговорността им за осъдителното решение не можела да бъде персонализирана. Друг е въпросът, че по ЗОДОВ те носят имуществена отговорност само ако са осъдени за престъпление с влязла в сила присъда, което пък е почти невъзможно по отношение на издадените от тях актове заради функционалния им имунитет.
