Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура Стойчо Ненков излиза напълно чист от скандала за прекратеното дело "САПАРД". Висшият съдебен съвет (ВСС) реши да не го наказва за действията му преди повече от четири години в процеса срещу Людмил Стойков, Марио Николов, съпругата му Марияна, Ана Шаркова, Валентин Ангелов и Иван Иванов. Те бяха обвинени за пране на пари чрез източване на 7.5 млн. евро от европейската програма – бяха купили стари машини и ги бяха легализирали като нови.
Срещу Ненков се водеше и разследване, което стана причина дисиплинарното производство да бъде спряно. След което съветът възобнови дисциплинарното, влачейки го по неясни причини близо две години. Междувременно Николов, Стойков и компания бяха оправдани за втори път от Софийския апелативен съд (през ноември, 2015 г.), а апелативната прокуратура, където Ненков работи, обяви, че отново ще протестира пред Върховния касационен съд.
ВСС очевидно "тупаше топката" по случая "Ненков" – няма съмнение в това. Съветът възстанови прокурора на длъжност в Софийската апелативна прокуратура още през 2014 г., макар че първоначално отказа да го направи. Обратното решение беше взето, след като Ненков подаде жалба във Върховния административен съд. Към днешна дата делото "САПАРД" все още се търкаля между инстанциите, а подсъдимите стават все по-доказано невинни. Председателят на първия апелативен състав, отменил наложените от първата инстанция тежки присъди – Калин Калпакчиев, отдавна е член на ВСС, а Ненков се оправда точно с неговото решение – отказал да го протестира, защото делото било изначално объркано.
В началото на 2013 г. шефовете на прокуратурата кипяха от възмущение по случая. Тогавашният и.д. главен прокурор Бойко Найденов неколкократно заяви, че извършеното от Ненков е престъпление и той е нарушил безогледно всички вътрешни правила в прокуратурата. Последва обвинение за престъпление срещу правосъдието, състоящо се в осуетяване на наказателното преследване. По предложение на новоизбрания главен прокурор Сотир Цацаров Ненков даже беше отстранен от длъжност. После настана тишина и през юли 2014 г. новосъздаденото звено за разследване на магистрати в към Софийската градска прокуратура прекрати тихомълком процедурите… поради липса на състав на престъпление.
Гимнастиките по делото "САПАРД" са емблематични за липсата на правосъдие у нас. Но случаят "Ненков" е черешката на тортата. Първоначално наблюдаващият прокурор Магдалена Лазарова внася обичайния за по-обемните и сложни дела бланкетен протест срещу оправдателните присъди на Николов и Стойков. До 11 октомври 2012 г. прокуратурата трябвало да внесе и подробно изложение с мотиви, но Лазарова не успяла да го направи, тъй като междувременно беше избрана за член на ВСС. На 2 октомври на случаен принцип делото бе преразпределено на Вичо Вичев, но нито му било докладвано, нито разбрал, че му е възложено. Нещо повече – четири часа по-късно делото отново било вкарано в системата за разпределение, без да е отбелязано защо се налага това.
При новата лотария то се пада на Ангел Илиев, който отказва да го поеме със странния аргумент, че има служебни ангажименти извън прокуратурата. Следва ново разпределение и този път печеливш е Емил Дангов. Явно и той е бил много ангажиран, защото два дни по-късно делото отново е вкарано в системата за поредно преразпределение. Отбелязано е, че прокурорите Вичев и Дангов са си направили самоотвод, което Вичев категорично отрича, а за отвода на Дангов данни няма. В един момент се оказва, че няма кой да поеме един от най-знаковите процеси, наблюдаван с особено внимание от Европейската комисия. Всички столични апелативни прокурори не могат да вдигнат глава от работа – но не само заради участия в съдебни заседания, а и заради семинари. В тази ситуация Ангел Илиев дава указания делото да бъде разпределено не чрез случаен, а чрез определен избор – с пояснението, че единственият свободен обвинител е Стойчо Ненков.
Ненков поема официално делото в петък, 5 октомври, но го чете в първите три дни на следващата седмица – от 8 до 10 октомври. За надзорните прокурори от ВКП – Ваня Несторова и Петя Маринова, не останало време да четат, та обсъдили протеста на крак. На 8 октомври Стойчо Ненков бил извикан в кабинета на Несторова, където били още Маринова и Андрей Андреев. Несторова чела на глас мотивите на съдия Калин Калпакчиев към оправдателната присъда, а Маринова предлагала как да се формулират основанията в касационния протест. Крайно решение обаче не било взето и на 10 октомври Ненков докладвал устно на прекия си началник Ангел Илиев какво смята да прави. Илиев също се произнесъл устно, но после така и не обясни каква е била позицията му.
Второто и последно съвещание с надзорните прокурори било направено в последния възможен момент – на 11 октомври в 16 часа. Обсъждането било обаче безсмислено, тъй като Ненков не само вече е изготвил изложението, с което оттегля протеста срещу оправдателните присъди, но и го е завел надлежно в деловодството на апелативната прокуратура. На срещата донесъл копие от изложението, но си затраял, че оригиналът вече пътува. Висшестоящите прокурорки пък до една се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Тонева твърди, че не е прочела изготвеното от Ненков изложение, Маринова – че не се е запознала със същината му, а само с отделни изрази. А Несторова просто казва, че не е разбрала за оттеглянето на протеста.
От своя страна Ненков отказал да подпише предложените от тях корекции, знаейки, че няма и време да ги внесе. След което се оправда, че нямало как да има точна и ясна позиция за съдържанието на протеста, защото надзорните прокурори насрочили първото съвещание, без изобщо да са се запознали с материалите по делото. Затова не можел и да бъде упрекнат, че не е бил готов с критична позиция към този момент. В крайна сметка виновник излезе единствено… факторът време.
