Добре го беше казал Тато: "Много добри условия се създават сега за митингова демокрация. Ужас. Жалко, че аз не съм млад – да развея байрака на митинговата демокрация. Сега всеки ден, всеки час има материал за митингова демонстрация. Но вече съм в години и нема да ми стигнат силите.“
Това бе той, Тодор Живков, генерален секретар на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република България, на 3 ноември 1989 година. Прозорливо, а?
Та…, материал колкото искаш и днес.
Българинът само търси поводи да си излее болката и иска да бъде чут. И понеже няма монолитно гражданско общество и нещо, което да обединява и организира хората с еднакви интереси, всеки сам по себе си става сезонно велик. Единомислие има само по патриотарска линия. Доказано е, че когато в късна доба покривката на масата се олее с ракия, тя неизменно заема формата на Санстефанска България.
Проф. Георги Фотев ("Дългата нощ на комунизма в България") се опита да го обясни този не чисто български феномен и преведе, макар и не съвсем добре, един нов термин от западната социология като "уголемен човек". "Когато аз съм пред микрофон, аз съм уголемен човек. Когато застана пред глобалната медия, аз съм уголемен човек, за разлика от този, който може да говори само със съседа си."
Това е човекът в ерата на глобалните комуникации, на безпределния обмен на информация в реално време, който дори с еднократната си поява може да стане широко известен. Това е историята на първото клипче на нашето момче Емил Конрад, което подлуди децата за две години, историята на камикадзето с посмъртна "слава", историята на пролетната вълна от митинги у нас…
И ей го на – в четвъртък двеста души застанаха пред парламента, докато вътре се караха за правата на дребните казанджии и поискаха целогодишно да варят ракия и да не ги ограничават в литража.
"В рамките до 100 литра поне за собствена консумация. Дори на приятели не продавам“, призна ракиен протекционист.
"За година изпивам 100 литра с приятели. А купешката, като я пийнеш, знаеш ли къде можеш да отидеш? В болницата." Това е мнение на борец срещу държавния монопол в производството на огнена вода.
„150-ина лева е само захарта. Отделно казан. А гроздето? Сумарно хиляда. По десет лева литъра“, коментира друг пърцуцолог.
Ревизоро пък сега е депутат от Патриотичния фронт, който докара тази черна мъка на тези хора, не отиде да им опита огнената вода.
Докторите поне изглеждат целеустремени и в протеста си: "Министър Петър Москов да си ходи!"
"Не щеме бонбони и уиски, искаме пари сами да си ги купим!"
Председателят на столичната лекарска колегия проф. Милан Миланов нарече управляващите "смръдливи попивкопапковци" и предупреди министър Москов, че властта е временна и след това ще трябва да гледа колегите си в очите. А той му се усмихва, очите му светят като от паметника на Самуил, един вид "Като ми пееш, Пенке ле, Кой ли ми те слуша!“
Част от демонстрантите, защитаващи ограничено дееспособните, водеха със себе си децата си в инвалидни колички, развяваха черни балони и плакати с надписи като "Калфин е лъжец" и "Стоп на геноцида над деца с увреждания".
Калфин, този по европейски елегантен нашенски политик, не ги удостои с внимание.
Гилдията на таксиметровите шофьори, която е най-професионалната машина за извиване на ръце, и тя протестира. От нея – като организация, дори спецчастите има какво да научат. По скорост и ефективност на протеста таксиджиите нямат равни на себе си. Както няма и бранш, който да внася толкова малко данъци. Петнадесет млн. лв. годишно са планираните приходи от данъка за такситата, а през периода от 2011-а до 2015 г. реалните постъпления в бюджета от таксиметров превоз са били по 1.2 млн. лв. годишно.
Така работи митинговата демокрация. Едни митингуват, като се събират да се навикат като на селски мач, а други хвалят демокрацията чрез нагледните примери на плурализма на мненията.
Отделен въпрос е колко протести са дали истински тласък за законотворчество. Но за това друг път!
