Пореден опит за облекчаване на работата във Върховния административен съд (ВАС) предприеха група депутати, повечето от тях са от АБВ и БДЦ. Те са внесли законопроект за промени в Административно-процесуалния кодекс (АПК), предлагат и промени в куп други закони, от които ще последва промяна на подсъдността на първоинстанционни дела по жалби срещу актове на властта. Вносителите на проекта са го мотивирали с големия брой дела, които са подсъдни на ВАС. Обсъждания по тази тема се правят периодично с аргумента, че предприетите досега стъпки в тази насока не са достатъчни.
Основното оплакване на върховните съдии е, че разглеждат прекалено много дела като първа инстанция, което им вменяват от голям брой специални закони. Вносителите предлагат голяма част от тези дела да бъдат прехвърляни в 28-те регионални административни съдилища, а ВАС да ги разглежда само като касационна инстанция. А за да не бъде затрупан с тях не по-малко натовареният Административен съд в София град, е предвидено делата да бъдат разглеждани в района на настоящия или на постоянния адрес на жалбоподателя.
Промяната на подсъдността е прокарана най-вече със "снижаване" на йерархичната степен за издаване на акта, който може да бъде оспорван по съдебен ред. По закон ВАС разглежда като първа инстанция всички жалби срещу актовете на Министерския съвет, на министър-председателя, на заместник министър-председателите и министрите. Вносителите предлагат възможност тези актове да бъдат подписвани и от заместник-министри, което прави автоматично делата подсъдни на първа инстанция пред регионалните съдилища. Мярката се обсъжда отдавна, но все нещо не достига, за да бъде приложена в практиката.
За да бъде подчертана ролята на ВАС като висша инстанция, се предлага и приподписване на касационните жалби от адвокат или от юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. Има и изискване към жалбата да бъде прилагано пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. Предложено е и решение на стария проблем за разноските по делата по обжалване на наказателни постановления, като при отмяната им съответният административен орган ще плаща от своя бюджет.
Особен интерес представлява предложението за промяна в Закона за държавната собственост по отношение на отчуждителната процедура. Законът предвижда сега отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, да се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на финансите. Вносителите предлагат кабинетът вече да не се занимава с тази дейност, а отчуждаването да става със заповед на териториално компетентния областен управител – съобразно местонахождението на имота. Сега това става само в случаите, в които обектът не е от национално значение. Което означава, че всички жалби по отчуждителни процедури във връзка с изграждане на големите инфраструктурни проекти ще се разглеждат от административните съдилища, в чиито райони се намира подлежащият на отчуждаване имот.
Това е обаче нож с две остриета. От една страна, ще бъде разтоварен ВАС и ще бъдат улеснени гражданите, тъй като няма да им се налага да пътуват до София за заседания и други действия във връзка с делото. От друга страна обаче, ще се забави отчуждителната процедура, тъй като обжалването ще върви по общия ред на АПК, след което решението на първоинстанционния съд ще подлежи на касационна проверка. Сегашният специален режим за отчуждаване на частни имоти за държавни нужди по Закона за държавната собственост предвижда съкратени срокове за разглеждане на делото пред ВАС, и то само на една инстанция.
През 2013 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете от закона, които допускаха предварително изпълнение на отчуждителното решение след изплащане на определеното в него обезщетение. Така бяха гарантирани правата на недоволните от размера му собственици, а администрацията беше насърчена да не определя смешни цени за подлежащите на отчуждаване имоти. В тази насока е и предложената от вносителите промяна на срока, след изтичането на който собственикът може да поиска отмяна на решението за отчуждаване, ако не му е платено. Сега той е 18 месеца от влизане в сила на заповедта или на съдебното решение по жалбата срещу нея, а в законопроекта се предлага да бъде намален трикратно – до шест месеца.
