Съвременната борсова търговия в България, макар и все още недостатъчно зряла, вече има своята 25-годишна нова история. Един от стълбовете й у нас – "Софийска стокова борса" АД, отбеляза четвърт век от официалното си създаване. Тя бе учредена по разпоредбите на Закона за задълженията и договорите като гражданско дружество, "не с цел печалба" (non profit). На11 април 1991 г. 13 български институции, банки, фирми и организации подписват договор за съвместна дейност и поставят началото на съвременната борсова търговия у нас. На 25 юни се проведе и първата борсова сесия, и официалното откриване на стоковата борса в София – също първата у нас. През 1998 г. ССБ е преобразувана в акционерно дружество, което не образува печалба и не разпределя дивиденти по Закона за стоковите борси и тържищата. От 1998 г. до момента Васил Симов е председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на "Софийска стокова борса" АД.
Тържището отдавна се е доказало като място, където всичко е открито и публично. В деня на юбилея шефовете на дружеството – Васил Симов, Антонина Белопитова и Симеон Елазаров, отчетоха и резултатите за миналата година.
След двегодишен спад в борсовата търговия, дължащ се на последиците от световната финансова криза, през 2015 г. "Софийска стокова борса" обърна тази отрицателна тенденция и общият й оборот нарасна с 15% на годишна база – до 262 002 060 лева. Въпреки че броят на регистрираните сделки на ССБ намаля, все пак повечето търговци предпочитат да реализират на борсата своите покупко-продажби. А заедно с това се увеличава и усреднената стойност за една борсова сделка в сравнение с 2014-а, която е 363 387 лева.
Запазва се и тенденцията на пода на ССБ да се сключват основно сделки с "Нехранителни стоки", в частност с широк спектър от горива и енергоносители. Това пък я утвърди като представителен пазар за горива в национален мащаб. И през 2015-а расте относителният дял на нехранителните стоки. В това отношение се следва практиката на световните стокови борси, в чиято дейност най-активно се търгуват т.нар. нехранителни борсови стоки – енергоносители, химикали, метали и т.н.
За разлика от предишните седем-осем години, през 2015-а се забеляза раздвижване между търговците от зърнено-мелничарския сектор и все повече от тях явно предпочитат да излязат на "светло" и да търгуват на борсата. В ССБ се надяват тази тенденция да продължи и през настоящата година.
Очакваният спад в активността на борсовия пазар е преодолян едва в четвъртото тримесечие на 2015-а. Както и през последните десетина години, търговията там реализира най-високите си резултати именно в периода между октомври и декември, а оборотът е нараснал тройно на годишна база.
Изпълнителният директор на ССБ Антонина Белопитова отбеляза един радостен за търговците у нас факт. България вече е влязла в списъка на седемте държави, от които Египет внася пшеница. Този пазар е силно ликвиден и може да помогне на нашите производители да продадат зърното си. "Добре е, че сме допуснати сред държавите, които пряко да участват в търговете. Надяваме се да се раздвижи малко експортът на българска пшеница", заяви Васил Симов. България редовно изнася между 2 и 2.5 млн. тона пшеница. Но заедно с това изниква и проблемът: страната ни няма подходящи пристанища и кораби. Вероятно, както досега, българската пшеница излизаше по нелегален път през Румъния, сега пак ще се изнася, но вече съвсем легално през северната ни съседка.
В момента българските производители разполагат с преходни запаси от един милион тона хлебно зърно в складовете, което е малко плашещо. До новата реколта през юли се очаква половината от това количество бъде използвано за вътрешна консумация или за износ. Нормално е за нас да се поддържа такъв буфер, но между 200 000 и 300 000 тона, отбеляза Васил Симов. Цената сега е около 157 долара за тон, или с 15% по-малко спрямо същия период на миналата година. От стоковата борса коментираха, че тези запаси действат деморализиращо на фермерите и в следващите години обикновено се намалява производството.
Неюбилейно
Голямата тема днес е обединението на стоковите борси, казва Васил Симов. Според него страната ни трябва да има не три, както е сега, а една стокова борса, както е в други държави. Той смята още, че броят на тържищата трябва също да бъде намален – от около 80 в момента до 20, които да бъдат при това по-специализирани и да работят по-професионално. Добре е и държавата да помага и да ги подкрепя, както е в Унгария, Румъния и в други страни.
Законът за стоковите борси и тържищата е много стар. За учредяване на стокова борса той предвижда заявителят да има внесен капитал в размер най-малко 250 хил. лева. Тази ниска сума позволява роенето на тези организации. В Европа за учредяването се изискват между 5 и 10 млн. евро.
