Светослав Иванов започва кариерата си преди 18 години в комуникационния отдел на "Овергаз". След това заема позиции в икономическите звена на компанията, а през 1998-а оглавява дирекция "Маркетинг и продажби". Междувременно участва в управлението на пет газоразпределителни дружества в страната. През 2001-ва е назначен за изпълнителен директор на столичната "Софиягаз" ЕАД, сега "Овергаз мрежи". От 1998-а е член на управителния съвет на "Овергаз Инк." АД, а от 2003-а е заместник изпълнителен директор, отговарящ за корпоративното развитие и маркетинговите стратегии. Магистър е по специалностите "Автоматизация на електрозадвижванията" и "Индустриален мениджмънт" в Техническия университет, София. Има тригодишна специализация и в енергийния бранш в Германия.
Г-н Иванов, по всичко личи, че Ви очаква труден "развод“ с "Газпром“. Защо се стигна до тази ситуация двама партньори до неотдавна да водят съдебни дела?
– Няма нищо необичайно или пък толкова интересно за обществеността в отношенията между двама акционери. Просто след 20-годишно партньорство явно днешните им визии за бъдещо развитие се разминават и те решиха да се фокусират поотделно върху своите проекти. В подобни процеси обикновено възникват някакви противоречия и търговски спорове, и в едно цивилизовано общество те се решават в компетентните за това институции. Аз съм почти убеден, че скоро тази сделка и всички спорни въпроси около нея ще бъдат приключени и ние отново ще се върнем към далеч по-важните въпроси, които имаме да решаваме.
И все пак има ли апетити да се изземе бизнесът на "Овергаз Инк“ с едни като че ли позабравени през последните години силови похвати?
– Със сигурност ситуацията около новогодишната нощ показваше подобни признаци. Станахме свидетели на превратно тълкуване на документи и манипулативни послания към обществото. За нас беше изключително полезен тест както на готовността на компанията да реагира в подобни ситуации, така и на доверието на нашите клиенти към нас. В продължение на три седмици в началото на 2016-а получихме категоричната подкрепа на хиляди наши потребители, на които очевидно им е писнало от подобни скандализиращи със своето поведение нахалници. В крайна сметка дори и премиерът призна, че е станал обект на някаква нездрава интрига, а пък проверката на Комисията за енергийно и водно регулиране показа, че "Овергаз" изпълнява своите лицензионни задължения.
Кога очаквате резултати от сигналите, които изпратихте до Европейската комисия заради спрените в края на миналата година доставки на газ от страна на "Газпром“?
– Ние всъщност не поискахме от Генерална дирекция "Конкуренция" на Европейската комисия нищо повече от това да ни съдейства нашите руски партньори да не правят грешката да спрат да изпълняват действащия си договор за доставки на природен газ с нас. Екипът им обаче реши да започне разследване по случая, което в момента тече. В този смисъл не мога да кажа нищо повече както по отношение на сроковете, така и по отношение на очаквания резултат. Но смятам за изключително важно да подчертая, че "Овергаз" няма за цел санкционирането на един или друг участник на пазара. Това важи и за сигналите, които подадохме в Еврокомисията през 2009-а за непазарното поведение на газовите фирми, които са под контрола на държавата. За нас е важно да се променят условията и единственият съдник да са клиентите и търсенето, т.е. самият пазар. Ако отворените по нашите сигнали случаи приключат само със санкции, това със сигурност няма да добави стойност към развитието на пазара.
Заговорихме за пазара, където тепърва предстои либерализация. Няма ли обаче да остане тя само на хартия, при положение че на практика имаме един-единствен доставчик на синьо гориво в лицето на "Булгаргаз“ и една голяма компания като "Овергаз Инк“ при дистрибуцията?
– Ще си позволя да не се съглася с първата част от въпроса. Либерализацията на хартия се случи през месец юли 2007 година. Но за съжаление много малки са приликите между свободните газови пазари и българския пазар. За разлика от "Овергаз", който е газоразпределително предприятие и притежава изключителни права за около 20% от територията на страната, "Булгаргаз" не разполага с никаква инфраструктура и е с изкуствено поддържана от държавата монополна позиция за целия български пазар. Това е дружество, което просто купува и продава газ. За безалтернативната позиция на един собственик на газоразпределителна мрежа, какъвто е "Овергаз", има обективни причини – обществото няма интерес до един и същи клиент да стигат две газови тръби, но за изкуствено наложената монополна позиция на "Булгаргаз" няма други обяснения, освен стремежа на държавата да държи този пазар изцяло в свои ръце.
И друг път сте отстоявали тезата, че у нас постоянно ставаме свидетели на наличието на конфликт на интереси между държавата собственик на ключовия играч на пазара – "Булгаргаз", и държавата – автор на политики и регулатор в тази сфера…
– Рано или късно тази ситуация ще бъде променена. Само че в никакъв случай няма да е лесно, особено като се има предвид от каква позиция започва либерализацията в България. Фактите към момента са следните: газопреносната мрежа е собственост на държавно предприятие, 100% от синьото гориво се внася и доставя от държавно предприятие, единственото газово хранилище в страната е собственост на държавно предприятие, държавната компания за доставки на газ единствена се ползва с привилегията да съхранява газ в газовото хранилище, 100% от газа, добиван на българска територия, се изкупува от държавно предприятие, за всички интерконектори отговарят държавни фирми. Сами виждате колко много държава има около нас. Ако е вярно определението за ценните неща, че те са едновременно полезни и оскъдни, то нашата държава май няма как да попадне между тях, защото със сигурност не е толкова оскъдна в пазарния живот, колкото би трябвало да е. Дали е полезна, можете да си отговорите сами. Аз мога да кажа само, че държавите с най-либералните и конкурентни пазари нямат нито цент участие в каквато и да е енергийна компания. И това определено не е случайно съвпадение.
Основният проблем за битовата газификация е прекалено високата първоначална инвестиция. Възможно ли е той да бъде решен по някакъв начин?
– Природният газ може да заеме своето заслужено място в енергопотреблението на българските домакинства единствено ако бъдат оценени обективно всички негови предимства. Ще изтъкна няколко интересни факта. България губи повече от половината първична енергия в процесите на преобразуване и пренос. И това е резултат основно от големия дял на електричеството в потреблението на енергия при домакинствата. Трябва да знаем, че когато използваме електрическа енергия, от контакта ние получаваме едва 22% от вложената в централите първична енергия под формата на горива. Държавите с масова битова газификация нямат подобен проблем. Българската икономика харчи от пет до седем пъти повече енергия за единица БВП в сравнение със страните от Евросъюза и заема водещите места в класациите по лошо качество на въздуха. Газифицираните държави нямат този проблем. Виждате по колко много неща отстъпваме на средните нива в ЕС, защото не сме газифицирали "битовата си енергетика". А колкото до първоначалната инвестиция, тя не може да бъде квалифицирана като висока или ниска. Тя е ефективна, тъй като се откупува от реализираните ползи при домакинствата за кратък период. За съжаление не всяко българско семейство разсъждава като предприемач и може да направи само пълна оценка на разходите и ползите от газификацията. Някои ползи се виждат на малко по-макро ниво.
Едно от основните предназначения на еврофондовете е да бъдат инвестирани така, че да се компенсират изоставанията и да се елиминират разликите между държавите членки. Ето защо при толкова много обективни доказателства за предимствата от използването на природния газ и при наличието на финансов ресурс е въпрос единствено на управленски умения и нюх на нашите политици, за да се насочат част от европарите за подпомагане на българските домакинства за газификация.
Като специалист в газовата сфера какво мислите за проекта за изграждане на газов хъб на българска територия?
– Има място за такъв проект, ако бъде интелигентно конструиран. Засега като че ли политиката в говоренето е повече от бизнес логиката. Аз мисля, че българските политици по-скоро трябва да променят приоритетите си, да обръщат повече внимание на бързото развитие на вътрешния пазар и да направят всичко необходимо за стимулиране на битовата газификация. Ако не го правят, възниква логичният въпрос: защо толкова много говорят за проекти, свързани с преноса на газ през България? И не означава ли това, че мислят как да осигурят повече предимства на газа за други икономики, отколкото за българската? Да не забравяме също така, че проекти като газовия хъб са предназначени да задоволят търсенето на газ в държави, където битовата газификация вече е факт за 100% от домакинствата.
