Икономиката на България се нуждае от кардинално преструктуриране, ако не искаме тя да остане в капана на цикличните кризи. От това зависи общата дългосрочна финансова стабилност на държавата. Но осъществяването му е трудно поради две причини. На първо място, защото зависи от волята на политиците и защото е свързано със сериозни жертви от страна на обществото.
Тезата за необходимостта от преструктуриране на икономиката се оформи сякаш от само себе си по време на обсъжданията в рамките на конференцията, организирана от в. "БАНКЕРЪ" на 26 април и посветена на икономическия ръст и на кредитирането. В изнесените там доклади доста ясно бе направено разграничението между ръста на икономиката и растежа на кредита в периода до края на 2008-а и след това. Заключението бе, че в периода преди кризата кредитът е растял с три пъти по-големи темпове, отколкото ръстът на икономиката. Това определено е довело до рязко повишаване на задлъжнялостта и до създаването на "балони" в определени сектори. И тези две явления след 2008-а са имали силен негативен ефект и върху бизнеса, и върху кредитния пазар. Върху бизнеса, защото с настъпването на кризата високата задлъжнялост е създала проблеми и за фирмите, и за гражданите да обслужват своите кредити. А оттам и върху кредитния пазар.
В изказванията си експертите подчертаха, че по време на кризата потреблението като фактор за растежа е било сведено до нула и единственият двигател на ръста е бил експортно ориентираният бизнес. Повечето икономисти смятат, че именно неговото развитие и сега е в основата на един здравословен икономически растеж. Причината е, че експортно ориентираното производство, развиващо се в условията на несигурна международна среда, е силно конкурентно. А развитието му е основано на по-консервативна политика при поемането на нов дълг. Това е източникът на устойчивост срещу всякакви видове външни и вътрешни шокове. Казано накратко, един бъдещ модел на устойчива икономика трябва да бъде базиран върху даване на приоритет на експортно ориентираното производство. А не както бе до края на 2008-а – развитието на икономиката да зависи предимно от вътрешното търсене. Моделът, базиран на износа, обаче изисква по-дълъг период на изграждане, свързан с преструктрирането й и предполага по-предпазливо кредитиране. Това обуславя по-ниския бъдещ ръст на заемите и за бизнеса, и за населението поради по-консервативния подход, който ще се възприеме при отпускането им. За сметка на това ръстът ще е много по-устойчив, а икономиката ще е много по-гъвката и по-лесно ще поема различни видове външни и вътрешни сътресения.
Експортно ориентираният модел на развитие на икономиката предполага да е по-консервативно кредитирането и в корпоративния сектор. Така ще бъдат избегнати или поне намалени бъдещи рискове, които съдържат отпусканите в момента, а и през следващата една година кредити и за индивидуалните клиенти, и за банките. Един от най-големите подобни рискове е лихвеният. Повечето участници в конференцията подчертаха, че сегашните изключително ниски лихвени равнища крият няколко опасности в бъдеще. Една от тях е дали клиентите, взели заеми при сегашните нива на лихви, ще имат възможност да обслужват задълженията си и когато те се повишат, а това според всички експерти е неминуемо. Тук идва и следващата опасност – да се влошат кредитните портфейли при едно бъдещо повишение на лихвите. Наред с това – и неяснотата доколко в чисто правно отношение бъдещият ръст на кредитите може автоматично да бъде пренесен във вече подписаните договори за кредит. Минимизирането на тези рискове е свързано с един по-консервативен подход при отпускането на заеми сега, базиран на дългосрочно прогнозиране на паричните потоци на клиентите и на потенциала на пазарите, където те пласират своята продукция.
Едно развитие на икономиката от потребителски насочена към експортно ориентирана изисква дългосрочна институционална стабилност и предвидимост. Предизвикателствата в случая обаче не са свързани само с политическата нестабилност. Колкото и странно да звучи, силен негативен натиск върху едно такова развитие може да окаже конкуренцията в самия банков сектор. Желанието за едновременно и бързо повишаване както на рентабилността, така и на пазарните дялове на банките би могло да доведе до занижаване на критериите при отпускане на заеми за граждани и фирми и до ориентиране на кредитирането към сектори, свързани с потреблението и вноса. С други думи, да се повтори ситуацията отпреди 2008-а. Тази посока на развитие според анализаторите ще бъде катализирана в една или друга степен от натиска на чуждестранните майки на българските банки. Обяснението е, че този тип кредитиране в условия на икономически растеж носи бързи и високи печалби в краткосрочен план, но в средносрочен и дългосрочен създава сериозни рискове за устойчивостта на кредитните портфейли. По принцип банките са склонни да поемат тези рискове, тъй като преценяват, че могат да ги абсорбират с големите си капитали и с подкрепата от своите майки, на която могат да разчитат. Това бе потвърдено от развитието на събитията през последните десет години.
По принцип един такъв сценарий е неизгоден за кредитните институции, които нямат чуждестранни майки. Заради конкурентния натиск те са принудени да следват развитието на пазара, но не разполагат с достатъчно високи капитали, за да поемат безпроблемно бъдещите загуби, нито с външна подкрепа. За икономиката този сценарий също не е добър, тъй като води до свръхзадлъжнялост и на фирмите, и на населението. И отново до надуване на "балони" в определени сектори, които бързо и шумно се спукват при всяка циклична криза. Но нанасят сериозни и трайни поражения както върху устойчивостта на цялата икономика, така и върху бизнес климата.
