Ще дадем 1 млрд. лева за саниране клас С, който скоро ще бъде забранен в Европа, защото е нискокачествен. Това предупреди на пресконференция заместник-председателят на Камарата на архитектите Николай Гълъбов.
Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради е финансирана от държавата със заем и ще "глътне" общо 4 млрд. лева от бюджета.
"В България в момента се стимулира лошото качество. И във ВиК сектора се слагат тръби, които след 2 години протичат. Клас С при енергийно саниране е извън Европа, скоро ще бъде забранен. Ние го поставяме като цел за нашето саниране, което струва 1 млрд", каза архитект Гълъбов.
Архитектът изтъкна, че застроената среда се отразява на начина, по който живеем, колко сме щастливи и здрави. Важно е как организираме застроената среда. Проблемите в Аспарухово, в Бисер са както климатични промени, така и с начина, по който средата е организирана. Участниците на брифинга призоваха да се изгради електронен регистър за проектите и да се върне конкурсното начало при архитектурните проекти. Така ще има гарантирано качество, ще се намали корупцията и недобрите практики, изтъкнаха те.
"Моделът инженеринг, който се прилага при големи строежи, предвижда проектният колектив да работи за изпълнителя. Създадени сме да работим за конкретния човек. Архитектът е като агент, помощник. При инженеринга – изпълнителят налага критериите, налага какви материали се влагат, как да бъдат положени, дали тръбите ще издържат 3 или 20 години", обясни архитект Гълъбов.
"Архитектурната професия е регулирана и в Европа, и за България. Нямаме инструментариума да събираме информация – никой не знае къде какво се проектика, какво се възлага. Чуваме, че чиновници възлагат договори на едни и същи проектанти. Подозираме, че там има комисионерство – връщане на част от парите на възложителя", каза заместник-председателят на Камарата на архитектите.
Той даде пример с Благоевград, където от 15 фирми, заявили готовност за участие в конкурс, 14 били дисквалифицирани. "При инженеринга печели този, който е избран. Саниране, което може да струва 250 хил., се печели за 800 хиляди лева", обясни архитектът.
Той е обнадежден за информацията, която излиза за лошите практики в ДАИ и в Градска мобилност, но според него, там подкупите са малки. По думите му в строителството те са за 100, 500 хиляди или може би милион лева. Той се оплака, че нормативната уредба за строителството е тромава и изброи, че има близо 150 документа, които не са съгласувани. "Прилича на панелен блок от крайните квартали – всеки пипал без ясна цялостна концепция и визия за бъдещето. Често законодателството е написано неразбираемо и може да бъде тълкувано по различен начин", посочи архитектът.
Той цитира доклад на Европкомисията, в който се говори, че у нас проектите не се извършват качествено. Пример за това е и "Антична Сердика", която протече десетина дни, след като бе отворена, а преди това бе реставрирана за 15 млн. лева.
"Строят мостове, а няма път до тях", даде пример архитект Николай Гълъбов. Той обясни, че в закона е забранено да се работи под себестойност, но самото правителство, общините налагат да се работи под себестойност. Проблемът бил в бюджетите, които били 3 пъти по-ниски от нормалното за проектиране. "Ако вие сте архитект, който иска да оцелява, как ще го направите", запита зам.-шефа на Камарата. Не плащате на инженери, за софтуер, ползвате студентски труд, негодува той. "Цените под себестойност са вредни за обществото и трябва да бъдат забранени поне в сферата на проектирането", категоричен е Гълъбов.
