Александър Маринов
По-малко от половин година преди президентските избори ситуацията у нас изглежда като подготовка на сватба без булка. Странното обаче е, че младоженците не само не се притесняват, а кроят хитри планове каква изгода да извлекат от конфузното положение.
По традиция президентският вот в България минава под знака на странна дилема – партиите искат да ги спечелят, но чрез безлични и послушни кандидатури, при това издигнати в последния възможен момент. Партийните централи и техните господари нямат никакъв интерес на “Дондуков” да попадне личност с широк кръгозор, ясни принципи и характер, за да ги отстоява. Отначало бе смешно, след това започна да става унизително, а напоследък е опасно, защото импровизациите на “главата” могат да имат много тежки последици за “тялото”, т.е. за нацията. Но политиците не ги е еня за държавата, а само за техните “хитри планове”, както става и в момента. Селекцията на подходящи кандидати за “обединител на нацията” е изцяло подчинена на политическата конюнктура и обслужва дребни сметки, при това в повечето случаи направени без кръчмаря.
Да вземем за пример
бъркотията вляво
(ако в България още има нещо, което може да се определи като такова). Улисана в предконгресни заговори и сделки, БСП пропусна възможността да започне сериозен политически разговор за ролята на държавния глава в усложняващата се вътрешна и международна обстановка. След смяната на караула на “Позитано” обаче се видя, че на поста е спало само ръководството – Корнелия Нинова още не бе успяла да се нанесе в новия си кабинет, а АБВ започна енергичната реализация на плана “Калфин”. Ако са верни сведенията на очевидци, че резултатите от конгреса на социалистите, макар и очаквани, са били посрещнати с видимо облекчение и удовлетворение от хората на Георги Първанов, то е ясно, че съзнателната пасивност на (част от) БСП се вписва в други, “извънпрезидентски” планове. В този смисъл совалките на бившия президент в други направления (най-вече с идеята за “патриотична” кандидатура) вече изглеждат част от по-голям сценарий, а не просто опити на удавника да намери спасителна сламка.
Разбира се, от този “хитър план” нищо добро няма да произлезе, особено за БСП. Стомната е счупена и залепването на разпилените парчета не е по силите и на най-изкусния политинженер. Нито Калфин, нито друга подобна кандидатура, дори дегизирана като “патриотична”, няма шансове истински да обедини разочарованите привърженици на лявото – мантрата за “единството” вече не работи. За оставащото кратко време форсираното сближаване между наскоро разделилите се с люти клетви “деца на лейтенант Шмит” не може да гарантира не само победа, а при определени обстоятелства – дори и участие на балотаж. Освен…
Освен ако това начинание не бъде подпомогнато от по-силен фактор заради
по-мащабна политическа комбинация
Усукването на ГЕРБ през последните месеци едва ли може да бъде обяснено само с грижа за достойнството на отиващия си президент. Ако прибавим удивително спокойната реакция на Бойко Борисов на оттеглената подкрепа на АБВ и оставката на Калфин (при други подобни обстоятелства премиерът вече щеше да е оревал публичното пространство, че е “изоставен”, “измамен” и “изнуден”), работата започва да намирисва.
ГЕРБ вече не само не може да управлява страната (ако под това разбираме способността да се вземат и осъществяват необходимите за нацията решения). Въпреки тупането в гърдите Борисов и компания изпитват панически страх от нарастващата възможност да носят отговорност за съдбовни решения в критична обстановка. Поради това те имат огромна нужда от схема, която едновременно да им позволи да останат на власт, да създадат привидност за национално съгласие и да споделят бремето на властта под някакъв благовиден претекст. Опитът това да се осъществи чрез “посестринско” сдружаване във формат ЕНП се провали с гръм и трясък най-вече заради процесите на разпад в Реформаторския блок.
Единствената формула, която остава като реална възможност, е
“голямата коалиция”
осъществима единствено чрез изкуствено съживяване на намиращите се в политическа кома отломки от лявото. Какъв по-добър шанс за това от една неочаквана победа на президентските избори, подпомогната “елегантно” чрез лансиране от ГЕРБ на гарантирано губещ (и в същото време идеологически “правилен”) кандидат.
От няколко дни усилено се разнася мълва, че Борисов е обещал на действащия държавен глава подкрепата на партията за евентуален втори мандат. Идеята е перфектна – “лоялност” към своя президент, създаване на привидност за сплотяване на евроатлантическите редици, възможности за прехвърляне на отговорността за загубата на партньорите и широк простор за задкулисни договорки по действително важните въпроси – тези за разпределението на влиянието в изпълнителната власт.
Дори Бойко Борисов си дава сметка, че не може да печели постоянно.
Време е ГЕРБ да загуби избори
като проблемът е това не само да изглежда обяснимо, но и да донесе някаква полза. Бързо се забрави, че преди няколко седмици премиерът ни в клин, ни в ръкав предложи разсъждения по темата “Защо ни е да издигаме президент, който в деня след изборите се отказва от нас?” Нов смисъл придобива и единственият по-конкретен предконгресен ангажимент на Корнелия Нинова – до две години да върне БСП във властта.
Вариантът с подкрепа за Плевнелиев е много удобен именно в това отношение – ГЕРБ не издига партиен кандидат, подкрепя (на думи) действащия президент и така дава знак към евроатлантическите партньори. Най-голямото предимство на плана е, че
Плевнелиев е гарантирано неизбираем
факт, който е ясен за всички, освен за кръжеца около президента.
При този сценарий придобиват смисъл няколко на пръв поглед хаотични развития – “независимите” популистки кандидатури, подплатени с много пари (с неясен произход), които ще разпилеят част от гласовете, активността на вицепрезидента Маргарита Попова, вероятното съчетаване на президентските избори с референдум, видимото дистанциране между двете съставни части на Патриотичния фронт, странното изчезване от хоризонта на Сидеров и неговата “Атака”.
Остава да се реши най-деликатната задача – да се подготвят условията и да се договори разпределението на баницата на бъдещото управление, което вероятно ще бъде определено като “правителство на голямата коалиция за трайна стабилност чрез национално съгласие”, а като основни архитекти – карето Борисов, Първанов, Нинова и Каракачанов. Също така ще трябва да се намери отговор на трудния въпрос как ДПС да бъде приласкано, а ДОСТ – поставено под политическа карантина. Останалите не са проблем – те ще бъдат вписани в главата “съпътстващи жертви”.
Да, планът не е лош, но не просто изисква време (поне година), а като при всеки “хитър” план много неща могат да се объркат. Времената са лоши, нестабилността расте в цяла Европа, особено в Турция. Ако ситуацията бързо се усложни и най-лошите страхове започнат да се превръщат в реалност, ще се наложат бързи действия. И ето ви избори “2 в 1”, че и с референдум за капак.
Тогава ще видим какво ще каже върховният суверен.
