Съмнително увеличена разкриваемост, по-малко осъдителни присъди, мижави резултати срещу икономическата престъпност, пълна безнаказаност за корупцията на всички равнища, "стабилна" криминогенна обстановка. Това са най-съществените изводи в годишния доклад на прокуратурата за 2015 година. Установените от разследващите органи правонарушения са около 45 000, което е 4.4-процентен ръст спрямо 2014 година. Осъдени са близо 35 000 души и те са над 4000 по-малко спрямо предишната година и с близо 7000 спрямо 2013 година.
За повишението на разкриваемостта се разбира от данни на МВР, което поражда и съмнения, че са манипулирани. Като регистрирани са отчетени близо 108 000 престъпления. Тенденцията хората да съобщават все по-рядко за това, че са измамени или обрани (5% спад), се запазва като безпогрешен показател за срива на доверието в полицията. Престъпленията против собствеността са повече от половината от общия брой, което потвърждава всеобщото убеждение, че у нас преди всичко се краде.
За цяла година се е стигнало до осъдителни присъди за подкуп срещу 77 души, но само двама от тях са подсъдими по знакови дела. Повечето са спипани с дребни рушвети. Осъдените ефективно за участие в организирани престъпни групи са само 28, а за пране на пари – само четирима. В пълен "синхрон" с тези показатели е и спадът в броя на преписките и внесените в съда обвинителни актове. Те са с 1800 по-малко от миналата година и тенденцията е трайна, въпреки че броят на прокурорите и разследващите полицаи нараства. Размерът на заплатите им – също. Високи са и процентите на върнатите дела за организирани престъпни групи, за корупция, за данъчни престъпление и наркотици.
По-малко са и издадените разрешения за прилагане на СРС – съдът отказва да ги даде три пъти по-често, отколкото през миналата година. Тенденция при достъпа до трафични данни не може да бъде отчетена, тъй изискването за съдебно разрешение за него беше въведено през март 2015 година. Но близо 1/10 от такива искания на прокуратурата са отхвърлени. В същото време държавното обвинение е осъдено от 308 души по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а присъдените им обезщетения са за близо 2.5 млн. лева. Най-много са санкциите за повдигнати обвинения, по които не се е стигнало до осъждане за извършено престъпление.
Прокуратурата се оплаква от ограниченията в ГПК за касационно обжалване на осъдителните решения и предлага съществена промяна относно отговорността на държавата. Идеята е тя да не се ангажира при всички случаи на нарушени права, а само ако пострадалите докажат съществени нарушения на закона, извършени от съответните органи. А също нарушенията да са в пряка причинно-следствена връзка с незаконността на наказателната репресия. Без да посочва изрично съда, прокуратурата се оплаква, че в много случаи обвинителите действали в съответствие с доказателствата и закона. Но после делото бивало прекратено или подсъдимият бива оправдан. В тази насока е и доводът за голямата продължителност на наказателните дела, която води до по-високи обезщетения в случаите на незаконно обвинение. Кой знае защо обаче вместо да бъде поета отговорност за това, в доклада е отправена препоръка за много внимателна преценка "в кои случаи и каква конкретно информация да се предоставя на медиите".
В доклада са отправени и законодателни предложения – например член на организирана престъпна група да не бъде наказван, ако се предаде доброволно или разкрие цялата информация за групата. Подобен режим действа и сега, но с допълнително условие за отпадане на наказуемостта – бандитът да сътрудничи, преди да е извършено престъплението. За пореден път е повдигнат и въпросът за декриминализиране на провокацията към подкуп "с тълкуване или дори редакция на текста". Това е съчетано с признанието, че е практически невъзможно лице с влияние, разполагащо със значителни финансови средства и ползващо активна адвокатска защита, да направи самопризнание. Свидетелите по корупционните дела пък отказвали да дават показания, засегнатите криели документи, а вещите лица се дърпали заради ниските възнаграждения.
Автоматичното редуциране на наказанието с 1/3 при съкратено съдебно следствие пък е определено като "неоправдана привилегия за извършителите на тежки престъпления". Тази привилегия не допринасяла за по-бързото приключване на предварителното разследване и за разкриването на истината. Често дори затруднявала разследването, без да защитава интересите на пострадалите. Поискано е въвеждане на нови престъпни състави за подкуп при упражняване на лекарската и на други професии, който сега се преследва като "подкуп в частния сектор", както и разширяване на кръга на лицата, отговорни за престъпление по служба.
Прокуратурата иска за пореден път и отмяна на ограниченията в срока за разследване, след който извършените действия не се зачитат като доказателства. По отношение на специализираните прокуратури пък е направено предложение за отмяна на правото на обвиняемия да поиска внасянето на делото му в съда след изтичане на две години от повдигане на обвинението. Причината е във фактическата и правна сложност на делата, както и в действията на разследваните за протакане на делото. В тази насока е и искането спецпрокуратурата да прилага СРС в удължен срок до 10 месеца. Познато е и предложението за въвеждане право на протест срещу определенията на съда, с които той връща делата на държавното обвинение, и за възможност за бързо отстраняване на явни фактически или технически грешки в обвинителния акт.
