Нямаме право да си затваряме очите и да не забелязваме икономическите, социалните и най-вече демографските процеси в държавата, които правят все по-неизбежна промяната на съдебната карта. И тази промяна трябва да бъде направена въпреки съпротивата срещу нея. Тя трябва да стане мъдро, без излишно прибързване, а в процеса трябва да се включат всички власти. Това е ключовата теза, с която председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов започва годишния доклад за дейността на съдилищата за 2015 година.
"Изключително важно е тази реформа, от която не можем да бягаме повече, да не се изчерпва с механично сливане на структури, а да бъде извършена след разумна преценка на баланса между достъпа до правосъдие и икономическите параметри за издръжката на съдебни звена, които не са натоварени. Решението няма да бъде само на съдебната система, то ще бъде решение, което не може да не се съобрази с местната власт, с централната изпълнителна власт, с всички тенденции в държавата. Важно е обаче да не отлагаме тази реформа въпреки огромната съпротива", пише Панов. И подчертава, че дисбалансът в натовареността на съдилищата не може да се реши само чрез механично сливане на структури, а следва да се обмислят и други средства: като например чрез по-гъвкава политика на кадровия орган (ВСС) по отношение на преместването на магистрати от слабонатоварените съдилища в други – където има работа за тях. Или чрез законодателна намеса, която да прехвърли част от делата към по-слабонатоварените съдебни инстанции. Освен това Панов предлага да се направи анализ на дейността на специализираните съдилища, който да отговори на въпроса "дали те изпълниха целите, за които бяха създадени преди няколко години, и дали ресурсът, който съдебната система и обществото ни отделят за съществуването им, е оправдан. Част от реформата може да бъде насочена и към тях", казва председателят на ВКС. И допълва, че според него е нужно да продължи и намаляването на броя на военните съдилища.
От данните в отчета става ясно, че и през 2015 г. на едни места магистратите са се гърчили от работа, включително в събота и неделя, а на други са били на един целогодишен курорт, при това за същите заплати. Така например, докато на един съдия в Софийския апелативен съд са се падали по 12 дела на месец, на колегата му в Апелативния специализиран съд секретарките са носили само по две дела, а във Военноапелативния съд – дори нямало и по толкова – пада се по 1.47 дела средномесечно на човек.
Сметката за Софийския градски съд сочи, че там на съдия се падат по 32 дела на месец, но това изглежда направо нормално на фона на ада в Софийския районен съд, където числото е 117 дела на човек на месец. На същото това районно ниво в Трън, в Ардино, в Крумовград и Ивайловград, Тополовград и други съдиите имат пет пъти по-малко работа.
"Неравномерната натовареност е една от основните причини за проблемите в работата на съдебните звена. Заради нея в много случаи правосъдието е бавно, което поражда обществено недоверие и съмнение в ефективността на съдебната система", категоричен е Лозан Панов.
Борба с корупцията, умножена по нула
Колко дела за предлагане на подкуп е образувал Върховният касационен съд през 2015 година? Няма как да сте чули отговора – просто няма такава новина, защото няма такива дела. Ама нито едно. Поне според отчета на ВКС, в който срещу това престъпление се вижда само една скромна нула.
Също толкова лишена от оптимизъм е и статистиката за делата срещу длъжностните лица на важни постове, които са взимали подкупи – за цялата година до ВКС са стигнали едва осем такива дела. Скромни са числата в отчета и за още цял куп престъпления, които обикновено се извършват от хора на държавни постове: безстопанственост, търговия с влияние, злоупотреба със служебно положение, престъпления по служба, сключване на неизгодни сделки и прочие.
Това са типичните корупционни престъпления, които се извършват от хора с власт. В цял свят именно по броя на присъдите за тези престъпления се съди и за качеството на работата на полицията и прокуратурата и за тяхната независимост от силните на деня. А на фона на нашите "постижения" в борбата с този вид престъпност въобще няма как да се сърдим, че ни сочат като държавата с най-дивашката корупция в ЕС.
Вярно е, че не всички "корупционни" дела стигат до последната инстанция (ВКС) и че повечето свършват още на ниво "окръжни съдилища" в страната. Само че ако си мислите, че разликата в числата от долните инстанции ще е зашеметяваща, много се лъжете. Например за цялата 2015 г. в окръжните съдилища в страната са образувани общо едва 31 дела за подкуп, а с останалите от миналите години дела бройката е набъбнала до "космическите" 48 обвинения. Също толкова като бройка са и престъпленията по служба.
Изрично подчертаваме – тези скромни числа дори не визират осъдените, а само предадените на съд. Оправданите са в отделна статистика. Добрата новина в случая е, че все пак осъдени има – вярно, по правило това са обикновени дребни играчи, от които никой не се интересува освен жените им. Но и те стигат, за да има поне нещичко в годишните отчети.
За да сме напълно честни, трябва да кажем и друго: че ситуацията е била такава не само през последната 2015 г., а и в още поне десет години преди нея. Тоест проблемът с безнаказаността на корупционните престъпления у нас съвсем не е нов – той просто е постоянен. Но единственото, което се случва, е, че си припомняме за него от отчет на отчет, след което каруцата си продължава постарому.
Ситуацията изглежда абсурдно. Но очевидно на никого не му пука от това – включително и на гражданите, които сякаш дотолкова привикнаха да ги крадат и лъжат в очите, че вече дори го приемат за нормално. Лошото е, че изходът не се вижда. Няма да се види дори да допуснем, че законът "Кунева" ще бъде приет. Защото "корумпетата" във властта ще си останат същите. И на същите места – там, където трябва да се бори корупцията…
