"Човешкият живот е най-висша ценност, която трябва да се брани с всички средства на правото. Въпреки това броят на убитите пешеходци при пътнотранспортни произшествия (ПТП) нараства с всяка изминала година. Санкцията, която всъщност играе най-съществената роля за предотвратяването на тези изключително опасни за цялото ни общество явления, много често е със спорен ефект. Причината за това е наличието на противоречива съдебна практика по редица казуси, в които страна в пътнотранспортното произшествие е пешеходецът.
Въпросът кой е по-раним – човекът или автомобилът, има еднозначен отговор. Водачите на МПС често се възползват от правото си на по-силния и това в немалко случаи завършва с фатален изход за пешеходеца. Когато обаче тази несправедливост е облечена в съдебно решение, то няма как обществото да вярва в основния принцип на правораздаването, че правото е изкуство за доброто и справедливото.
Правораздаване, което съществува без необходимото обществено доверие, е изпразнено от съдържание. Във връзка с това изключително притеснително е, когато граждани, изгубили своите близки в ПТП, се обединяват и застават пред вратите на Темида, за да протестират срещу липсата на справедливост. Още повече че значителна част от експертите по пътна безопасност намират пряка причинно-следствена връзка между наказателната политика на държавата и количеството на произшествията, включително и такива с фатален край."
Тези редове са от искането, с което председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов настоява общото събрание на наказателната колегия на ВКС да сложи ред в хаотичната и противоречива съдебна практика за катастрофите, в които загиват пешеходци.
Оказва се, че съдилищата допускат доста разнопосочни "импровизации" по отношение на ролята, правата и задълженията на пешеходците, когато правораздават по дела за пътнотранспортни произшествия с причинена смърт. Това става ясно от приложения към искането на Панов предълъг списък със съдийски решения от цялата страна, формиращи т.нар. противоречива съдебна практика по въпроса.
В резултат, макар при сравнително сходни обстоятелства, присъдите за виновните водачи са коренно различни. А липсата на предвидимост за наказанието, съответстващо на този вид престъпления, създава у потърпевшите чувството за несправедливост и подхранва обвиненията за корупция в съдебната система.
Противоречивата съдебна практика по този вид дела е факт от години, но сякаш на никого не му пукаше от това и проблемът се замиташе успешно. Благодарение на… времето. Неслучайно е казано, че всяко чудо трае три дни, а у нас дори по-малко. И така си я карахме до март тази година. Тогава обаче излезе решението на Върховния касационен съд по делото за смъртта на Лора Казанлиева, убита на пешеходна пътека във Варна. Момичето бе ударено от мотоциклетист, който карал с почти двойно по-висока скорост от разрешената. Наказанието, което ВКС даде на младежа, бе две години лишаване от свобода.
Най-шокиращи обаче бяха мотивите на съда, според които Лора също се оказа "съпричинител" на смъртта си. Защото, въпреки че е била на пешеходна пътека, не се е отказала да премине при вида на наближаващия мотор. "Налице е съпричиняване, тъй като пострадалата, без да се огледа, е предприела пресичане, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото превозно средство и неговата скорост на движение и е попаднала в опасната зона за спиране. На пешеходеца не е предоставено правото да не държи сметка за приближаващите превозни средства. Правото на предимство на пешеходците, както и на водачите на пътни превозни средства е абсолютно по своето съдържание, но относително по своя ефект. А това означава, че никога не може да загуби своите права носителят на това право, което законът му е предоставил, но когато безопасността на носителя на правото е застрашена и той има възможност да се откаже от неговото осъществяване, възниква задължението да не го осъществи на всяка цена. В случая пострадалата е следвало да се огледа и да прецени, че подсъдимият се е движел бързо и е на близко разстояние", казват съдиите Даниела Атанасова, Лада Паунова и Севдалин Мавров, цитирайки и практика на ВКС от далечната 1977 година.
Това решение на ВКС взриви обществото, медиите гръмнаха, а зачернените майки пак обсадиха Съдебната палата в знак на протест. Този път обаче държавната машина се задейства: първо главният прокурор Сотир Цацаров, впоследствие правосъдният министър Екатерина Захариева, а накрая и председателят на ВКС Лозан Панов поискаха уеднаквяване на съдебната практика и въвеждане на ясни критерии, които да се спазват при индивидуализацията на наказанията на шофьорите. При това задължително – от всички съдилища в страната.
На практика сега пред Общото събрание на наказателната колегия на ВКС има тълкувателно дело със седем въпроса. Първо, Цацаров поиска съдиите да се произнесат веднъж завинаги: трябва ли при определянето на наказанието да се отчита и поведението на пострадалия пешеходец – ако с действията си той е допринесъл за нещастието. Вторият въпрос е: в кои случаи водач, за когото е установено, че е карал пиян, може да мине условно и кога престъплението се третира като особено тежък случай. И третият: подлежат ли на възстановяване имуществените вреди от престъплението и трябва ли те да са възстановени, за да може подсъдимият да сключи споразумение с правосъдието? Или да бъде наказан само с глоба по реда на чл.78а от НК (в случаите, когато няма причинена смърт).
Впоследствие към тези въпроси на Цацаров министър Екатерина Захариева добави още един. Тя също се мотивира с противоречивата съдебна практика и поиска ВКС да каже може ли да има съпричиняване при смърт или телесна повреда на пешеходец, когато водачът на моторното превозно средство е нарушил правилата, определени от Закона за движение по пътищата по отношение на скоростта, и ако да – трябва ли в този случай наказанието на водача да бъде намалявано?
Миналата седмица бяха внесени и въпросите на председателя на ВКС Лозан Панов. На първо място той констатира, че съдилищата въобще не уточняват при какъв вид непредпазливост са допуснати катастрофите: дали при самонадеяност или обикновена небрежност? А това би трябвало да има значение при определяне на наказанието на водачите. Освен това Лозан Панов пита абсолютно ли е правото на пешеходеца да премине безопасно улицата и кога – при пресичане на пешеходна пътека, на регулирано от светофар кръстовище и на "нерегламентирано" място. И кога той трябва да се съобразява, дори да се откаже да пресича, въпреки че по закон има "предимство". Панов поставя въпроса и може ли съдът да "запълни" обвинението с правилната квалификация на допуснатото нарушение на закона за движение, ако това не е направено в обвинителния акт.
Каквото и да каже съдът – за Лора Казанлиева и за шофьора, причинил смъртта й, вече няма да има значение – делото по този казус вече приключи. Но решението ще важи за следващите. Според статистиката убитите и ранени пешеходци са средно към 1000 души годишно…
