Колко струва на данъкоплатеца държавната подкрепа, за да бъде преодоляна кризата през 2014-а?
Не става дума само за депозита, който бе даден за ликвидна подкрепа на ПИБ и който тя върна с лихвите. Нито само за заема от 1.47 млрд. лв., който хазната даде през декември 2014-а на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Въпреки че точно той бе поводът Европейската комисия да заяви, че България има структурен свръхдефицит и бе посочен като един от петте големи дисбаланса на страната ни. Благодарение на информацията, предоставена на "БАНКЕРЪ" от Министерството на финансите, вече можем със сигурност да твърдим, че от двата депозита държавният бюджет е получил солидни приходи.
От вече погасения депозит на ПИБ лихвените постъпления са 28 461 040.49 лв., платени на три транша – 10 921 643.83 лв. през 2014-а, 14 296 986.30 лв. – през 2015-а, и 3 242 410.36 лв. през 2016-а.
От лихви по договора за заем, предоставен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с който му бе дадена възможност да защити депозитите в Корпоративна банка, в централния бюджет са постъпили 65 987 054.80 лева. От тях 16 574 554,80 лв. бюджетът е получил през 2015-а, а 49 412 500,00 лв. – през 2016-а.
Обобщената сметка показва, че предоставените през 2014-а държавни средства за преодоляване на банковата криза са нахранили хазната с общо 94 448 095.29 лв. до момента. Това са брутните приходи, но един по-подробен анализ показва, че може да се говори за положителен нетен приход, или, казано по друг начин – за печалба на бюджета от т. нар. спасителна операция през 2014-а, което значи, че е на печалба и данъкоплатецът, който го пълни.
Стигнахме до този неочакван извод, след като финансовото ведомство ни предостави данните за разходите по поетите от държавата ни задължения – с парите, от които тя е финансирала депозита в ПИБ и заема за ФГВБ.
Става дума за три отделни задължения. Първото е емитираната през юли 2014-а петмесечна емисия на съкровищни бонове. Тя бе погасена на 30 ноември 2014-а и по нея бе изплатена доходност от 10 019 597 лева.
Второто задължение е краткосрочен мостови заем, сключен в края на 2014-а с "Ейч Ес Би Си Банк Пи Ел Си", със "Сосиете Женерал", със СИТИБАНК, "ЕН ЕЙ" (клон Лондон) и с "Уникредит Булбанк" АД, по който са платени лихви за 8 705 154.85 лева.
Третото задължение на държавата е седемгодишната облигационна емисия, която е част от тройния облигационен дълг, взет от държавата през 2015-а. Платените лихви по нея до момента са 48 895 750.00 лева. Излиза, че направените до момента разходи, за да се финансира спасителната операция, са 67 620 501.85 лева. Като извадим тази сума от получените лихвени приходи, които изброихме, излиза, че хазната и данъкоплатците са на печалба и сумата й е 26 827 594 лева. Едва ли има друга бюджетна операция, която да е донесла такава печалба на хазната. Само за сравнение: в момента фискалният резерв на правителството в БНБ му носи загуби, защото тези пари се държат на отрицателни лихви. Не е без значение и фактът, че предоставяйки тези пари, държавата изпълни ангажиментите си по закон – да поддържа финансовата стабилност и да гарантира влоговете на гражданите. Тези ангажименти са й вменени и с европейски директиви, които са включени в нашето законодателство и от които политиците – колкото и да им се иска – не могат да избягат. Да напомним, че заради забавеното изплащане на блокираните в КТБ влогове Европейската комисия ни заплаши с наказателна процедура.
Защо напомняме всички тези факти? Защото не спира политическият поплач как с парите на данъкоплатците се спасявали банки. Както се вижда – поне в този случай от подобна подкрепа е държавата печелила във финансов смисъл и данъкоплатецът не е претърпял щети.
Но всъщност истината е, че щети за гражданите ще има, и то в огромни размери – ако такава подкрепа не бъде оказвана навреме.
За пореден път отваряме тази тема, защото опозицията явно точи зъби да се заиграе напълно популистки и антидържавнически с тази тема. Това стана ясно на проведеното на 2 юни заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, на което бяха одобрени двете гаранционни споразумения по договорите за кредит, които Фондът за гарантиране на влоговете е подписал със Световната банка и с Европейската банка за възстановяване и развитие. "БАНКЕРЪ" вече няколко пъти писа за двата заема за по 300 млн. евро – общо 600 млн. евро. Но те ще бъдат взети само ако ФГВБ има нужда от тях, и то в размерите, от които би имал нужда – ако на Фонда са му необходими примерно 200 млн. евро, той ще изтегли толкова. И ще плаща лихви само върху тази сума. За периода, през който заемите са на разположение, но не се ползват, фондът няма да плаща такси. Всички тези подробности са важни, когато се оценява колко ще струва това на данъкоплатеца – отговорът е: няма да струва нищо. Но опозицията в Народното събрание и най-вече БСП едва ли ще обърнат внимание на тези факти. Румен Гечев веднага се възползва от темата, за да атакува присъстващата в залата заместник-министър на финансите Карина Караиванова с купища въпроси от рода: кога фондът ще върне парите на държавата. Или защо банките сами не си финансират фонда, като му дадат заем, а той трябва да ги взема отвън и иска гаранции за това от държавата? И от къде на къде по този начин правителството ще защитава интересите на чуждестранните акционери на банките?
Въпросите на Румен Гечев изглеждат логични. Но само на пръв поглед. Иначе от финансова и от правна гледна точка са, меко казано, несъстоятелни. Фондът за гарантиране на влоговете не гарантира интересите на чуждестранните акционери на банките, а на вложителите на банките в България. Те в по-голямата си част са българи и данъкоплатци. Ако се стигне до ситуация, в която фондът трябва да се намесва, акционерите – български или чуждестранни – губят собствеността си върху банката.
И друго – банките не могат да кредитират фонда, който капитализират с вноските си. Направят ли го, ще изпаднат в ситуацията на акционерите на КТБ. А нали това е заклеймено като лоша практика? Банките могат да увеличат средствата на фонда само с извънредни вноски, но те им се таксуват като директен разход. При годишна печалба на банковия сектор от 898 млн. лв. един разход от 600 млн. евро, или 1.2 млрд. лв., колкото е размерът на осигурените средства по споразуменията с ЕБВР и Световната банка, ще извади целия банков сектор на загуба. Което означава директна декапитализация. Това ли иска Румен Гечев? Явно – да. Защото това ще доведе до хаос, до катаклизми и провал на сега управляващите. Каква радост за опозицията… И какъв ужас за всички данъкоплатци – в това число и за тези от електората на левицата.
А Гечев няма защо да се опасява от това как ще се обслужват въпросните заеми. Защото те се плащат не от бюджета, а от целия банков сектор. И докато има дори и една здрава банка, обслужването им, ако въобще се стигне до тегленето на тези пари, въобще не стои под въпрос. Нещо повече – ако наистина е загрижен за бюджета, Гечев трябва да се моли фондът да не му връща взетия кредит, защото така ще бъдат преустановени лихвените постъпления от него. А получените пари от погасяването на главницата влизат във фискалния резерв. Но не се смятат за бюджетни приходи и, с други думи, не могат да се харчат за някакви социални, инвестиционни и други бюджетни приумици. Те могат да бъдат ползвани единствено за намаляване на държавния дълг или за нова подкрепа на финансовата система, ако такава е необходима.
Впрочем ако прегледът на качеството на активите на банките мине без сътресения, фондът ще върне бързо парите в хазната, защото финансирането, договорено с ЕБВР и със Световната банка, е по-евтино от това, което получи през 2014-а от държавата.
Напълно сме наясно, че депутатът от БСП знае правилните отговори на всички зададени от него въпроси. Само че не му вършат работа с оглед на задача – настъпление срещу правителството с цел предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Нищо лично, просто политика. Ама политика във вреда на данъкоплатците.
