Слънцето ли я напече министърката на туризма Николина Ангелкова, или мисълта й витае някъде из коридорите на Harvard Business School, където се хвали, че е учила, не е ясно? Разправя онзи ден по телевизията, че чадърите и шезлонгите по българските плажове щели да станат безплатни още от следващото лято. В министерството й били изготвили нова концепция за категоризация на плажовете, според която водещи при отдаването им на концесия щели да станат предлаганите услуги, а не цената.
Само аз ли си спомням, че миналата пролет същата тази министърка на туризма обещаваше абсолютно същото, но за лятото на 2016-а. И тогава, както и сега, повечето медии отразиха благите й думи за евтини чадъри и шезлонги. Но никой не се запита възможно ли е въобще в България да се копира моделът на Турция и Гърция, където – като си купиш напитки от плажните барове, може да ползваш шезлонг и чадър за целия ден. Защото в южните ни съседки плажовете не се дават на концесия, както у нас, а са си държавни. И затова са безплатни. Чадърите и шезлонгите са поставени от собствениците на търговските обекти – те печелят от тях, като продават напитки или храна. Каквато и концепция да са измислили хората на Ангелкова, това просто няма как да се случи, тъй като в България ситуацията е коренно различна.
Още през 90-те, надушвайки големите печалби, добре облечените бизнесмени "посъветваха" държавата да се откаже да стопанисва пясъчните ивици и да остави тази грижа на тях. И "паркираха" там мутренските си структури (днес вече "изпрани" бизнесмени).
Така че много от временните собственици на плажове имат "блестящи" дългосрочни договори и хич "не им дреме" какво ще обещава Ангелкова за тази или следващата година. Годишната вноска, която плащат, за да се разпореждат на морския бряг, се актуализира единствено спрямо инфлацията (която през последните години е с отрицателни измерения), докато източниците им на приходи растат главоломно – има все повече туристи, заведения и атракции, от които концесионерите събират всевъзможни такси.
Парите, които тези новоизлюпени величия дават на държавата, пък по никакъв начин не са обвързани нито с броя, нито с цената на шезлонгите и чадърите. Макар че точно те пълнят най-много джобовете им. Неслучайно за събирането на таксите от тях се грижи най-довереното им обкръжение – за предпочитане роднини, а когато те не достигат, самият шеф прекарва деня на горещия пясък, следейки дали посетителите плащат за "сянката".
Дори този път да повярваме на Англекова, че ще има нови правила за плажовете, то те ще се прилагат само за бъдещи концесионни процедури. А старите играчи ще продължат да слагат огради, да забиват чадъри по целия плаж, нищо че по закон половината трябва да е свободен, и да си определят каквито цени сметнат за подходящи. Българският турист пък или ще плаща, или ще предпочете Гърция, където с две фрапета за 12 лева можеш да имаш два шезлонга и сянка на първа линия до кристално чистата вода.
